Решение № 5194 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2243/2021 г.

Решение № 5194 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2243/2021 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. В., от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника адвокат П. А. против решение № 7166 от 10.12.2020 г. по адм. дело № 1366/2020 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-21-411/23.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ-София, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-21-2250/10.12.2019 г. на Б. В. срещу разпореждане № РНП-1-4-21-00667910 от 24.10.2019 г., издадено от длъжностно лице по пенсионното осигуряване на ТП на НОИ – София, с което на основание чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на оспорващия е разпоредено да възстанови недобросъвестно получени и неправилно изплатени суми за пенсии за периода 01.01.2014 г. – 30.06.2019 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено изцяло. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ София-град чрез главен юрисконсулт Д. В. оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение, като правилно и при липса на касационни основания за неговата отмяна, да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд-София-град е отхвърлил жалбата на Б. В. против решение № 2153-21-411 от 23.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ София-град, в частта му, с която е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № РПН-1-4-21-00667910 от 24.10.2019 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. С разпореждането на основание чл. 98, ал. 2 във вр. с чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО и във връзка с влязлото в сила разпореждане № [номер 245 от 30.08.2019 г. е постановено възстановяване на неправилно изплатени суми от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 10136. 69 лева, от които 6430, 65 лева главница за периода 18.06.2009 г. – 30.06.2019 г. и лихва в размер 3706, 04 лв. начислена до 24.10.2019 г. Директорът на ТП на НОИ София-град е приел, като процесуално допустимо и основателно възражението за изтекла погасителна давност, релевирано от Б. В. за периода 18.06.2009 г. до 31.12.2013 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установено е от фактическа страна, че въз основа на заявление вх. № 05010170 от 16.12.2009 г. с разпореждане № [ЕГН]/15 от 08.01.2010 г. на ръководителя на "ПО" на Б. В. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО и социална пенсия за инвалидност, считано от 18.0.2009 г. С последващи разпореждания пенсиите са осъвременявани съгласно законовите разпоредби и е продължаван срока на изплащането им след преосвидетелствуване на лицето. В хода на образуваното пенсионно производство по подаденото заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е поискано извършване на проверка в отдел "Обединен осигурителен архив" за съответствието на отразения осигурителен стаж в представените от лицето документи с първичната документация на посочените в удостоверенията осигурители, предадена за съхранение в НОИ по реда на Инструкция № 5/30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, както следва: за периодите от 01.05.1990 г. до 08.10.1992 и 01.02.1993 г. до 31.10.1994 г. при ПП Илиянци при АПК Средец; за периода от 21.11.1994 г. до 21.02.1996 г. при ПСУ Суходол – ААФ Средец. Резултатите от проверката за обективирани в писмо, от съдържанието на което се установява, че в отдел "Обединен осигурителен архив" към ТП на НОИ – Кюстендил е приета разплащателна документация на осигурителя АПК "Средец" – клон Илиянци, гр. София, която е с крайна дата до 31.12.1992 г., в която за периода от месец 05. 1990 г. до месец 10. 1992 г. липсват данни за лицето Б. В., ЕГН [ЕГН]. Проверка е извършена и в документите на ТКЗС "Чавдар" гр. Нови Искър, в които за периодите месец 05.1990 г. до м. 10.1992 г. и от м. 02. 1993 г. до м. 10.1994 г. също липсват данни за лицето. Приета е и документацията на АПК "Средец" – ППДС "Суходол", която е с крайна дата до 31.03.1993 г., с отбелязване, че проверка за периода от м. 11.1994 г. до м. 02.1996 г. не може да бъде извършена. В хода на пенсионното производство с оглед установеното, че Б. В. не фигурира в разплащателните ведомости на осигурителите ПП Илиянци при АПК Средец и ПСУ – Суходол – ААФ Средец и представените документи са издадени в нарушение на чл. 40, ал. 4 от НПОС, длъжностното лице по пенсионно осигуряване е изключило зачетения стаж по представените нередовни документи и е постановило разпореждане № [номер 245 от 30.08.2019 г., с което е изменил разпореждането от 08.01.2010 г. и всички последващи разпореждания относно верния осигурителен стаж, индивидуален коефициент и размер на пенсията и е определило следващия се размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване от датата на отпускането й – 18.06.2009 г. Установено е, че не се зачита и осигурителен стаж за периода 21.11.1994 г. – 21.02.1996 г. от ПСУ Суходол – ААФ Средец, поради нередовност на документите от външна страна изразяваща се в това, че се подпечатани с печат на ААФ Средец, а не с печат на ПП Илиянци и ПСУ Суходол. Постановено е надвзетата пенсия да се събере по реда на чл. 114, ал. 1 КСО. Въз основа на гореописаното разпореждане е издадено разпореждане № РПН-1-4-21-00667910/24.10.2019 г на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, постановено на основание чл. 98, ал. 2, във вр. с чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО, с което е определен размера на подлежащата за възстановяване неправилно изплатена сума за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от Б. В. – 10136, 69 лв., от които главница за периода от 18.06.2009 до 30.06.2019 г. в размер на 6430. 65 лева и лихва в размер на 3706, 04 лева начислена до 24.10.2019 г. Решаващият административен орган е приел, че направеното възражение от Б. В. за погасяване по давност на задължението, установено с обжалваното разпореждане № РПН-1-4-21-00667910 от 24.10.2019 г. на длъжностно лице по "ПО", следва да бъде уважено само за периода 18.06.2009 г. – 31.12.2013 г. поради изтекла давност. За периода 01.01.2014 г. – 30.06.2019 г. жалбата не е уважена, тъй като не е изтекъл 5-годишния давностен срок вземането не е погасено по давност. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителния стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и документ по утвърден образец. Съгласно ал. 3 документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Изплащателните ведомости са първични документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията по обр УП-3 ( документ по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС ) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, от една страна, и трудовата книжка и удостоверенията по обр. УП-3, от друга страна, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното, което недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. С оглед изложеното правилно административният орган не е зачел приложеното от жалбоподателя копие на трудовата му книжка във връзка със спорните периоди. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в настоящият случай недобросъвестността на В. е доказана по категоричен начин. Правилно е прието, че с представянето на документи с оформен осигурителен стаж, който не е положен действително, с цел придобиване на право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, В. е проявил недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО, поради което следва да възстанови неоснователно получените суми от пенсия, ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното усещане, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Видно от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на чл. 114 КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на посочените в тази алинея случаи, които обаче изключения не са осъществени за настоящия казус. Както бе посочено по-горе, задължението на В. за възстановяване на суми по реда на чл. 114, ал. 1 от КСО е установено с влязло в сила разпореждане № [номер 245 от 30.08.2019 г. Същото не е било оспорено, като В. не е представил доказателства за съответно плащане. Последващото разпореждане № РПН-1-4-21-00667910 от 24.10.2019 г. е издадено в едномесечен срок, посочен в чл. 10, ал. 7 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, като с него е определен точния размер на подлежащата на възстановяване неправилно изплатена сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В настоящето производство не може да бъде преразглеждан въпроса за дължимостта на посочените парични суми, която е била предмет на първото разпореждане. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100. 00 /сто/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,