Решение № 11553 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5159/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Н. Д. Х., срещу отхвърлителната част на решение 325/11.01.2024 г., по адм. дело 8138/2023 г. на Административен съд София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната на решението и пълно уважаване на исковата претенция. В съдебно заседание касаторът не се явява лично и не се представлява от процесуален представител. С касационната си жалба не отправя претенции за разноски. Ответникът Столична дирекция на Вътрешните работи, гр. София, чрез представителя си ю.к. Георгиева, в отговор на касационната жалба излага аргументи, обосноваващи правилност и валидност на оспорваното решение, като моли за отхвърляне на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на АССГ, като представя и писмено становище в същия смисъл. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид представените оплаквания, становищата на страните, наведените от тях доводи и извърши проверка на решението по посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в съответствие с нормата чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна. Със съдебното решението СДВР е била осъдена да заплати на касатора обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразен акт на служител на касатора в размер на общо 1200,00 лева на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите в посочената разпоредба предпоставки отменен административен акт, неимуществена вреда и наличие на причинно-следствена връзка между отменения акт и настъпилата вреда. По делото липсва спор относно релевантните факти, включително по това, че длъжностно лице полицейски орган при 01 РУ на СДВР е постановило заповед за задържане 225зз-363 от 08.04.2023, която след проведено съдебно оспорване е била отменена като незаконосъобразна с решение 3820 от 09.06.2023 по НАХД 2621/2023 по описа на АССГ, влязло в сила на същата дата - 09.06.2023 г. От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил, че Х. е бил задържан заедно с А. А. Б. след разлив от тяхна страна на червена боя по табелата на посолството на Руската федерация, поставена от външната страна на фасадата на посолството на 08.04.2022г. около 13,05 часа и отказ да представят документите си за самоличност. На ищецът са били поставени белезници около 14,30 и е било ограничено правото му на свободно придвижване. Същият е бил освободен от захвата на белезниците в 14,35 часа при отвеждането му в 01 РУ на СДВР. По повод на извършеното задържане била издадена процесната заповед за задържане 225зз-363 от 08.04.2023г. на полицейски орган при 01 РУ на СДВР и изпълнена предварително и принудително за времето от 14,30ч. до 18.26часа , когато касаторът бил освободен, като престоят е продължил около 04.00часа. За доказване на исковата претенция са били ангажирани гласни и писмени доказателства, които първоинстанционният съд е допуснал и надлежно приобщил към доказателствената съвкупност по делото. Посредством комплексната им преценка решаващият съд е отсял спорното от безспорното, изяснил е фактическата обстановка в цялост и на база приетото за установено е формирал своите правни изводи. На първо място е приел за доказани трите кумулативни предпоставки, чието наличие обосновава уважаването на исковата претенция , а именно наличието на незаконосъобразен административен акт, неговата надлежна отмяна с окончателен акт на съдебна инстанция, настъпил вредоносен резултат, намиращ се в пряка причинноследствена връзка с постановяването и действието на отменения административен акт. АССГ е изложил и мотивирани съображения относно размера на присъденото обезщетение, като е съобразил продължителността на задържането, причините за това и поведението на ищеца, непосредствено преди самото задържане. За да уважи частично исковата претенция съдът е приел, че Х. е доказал твърдяната от него неимуществена вреда до размера от 1200,00 лева, като е обосновал решението си със съдебна практика по случаи, преценени като близки до процесния. Решението е валидно, допустимо и правилно, макар частично съображенията на настоящия състав да се отличават от тези, изложени от първоинстанционния съд . Предявеният пред съда иск за обезщетяване на неимуществени вреди претърпени от незаконно задържане е с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че за да възникне законовата отговорност на ответника следва да е налице отмяна по надлежен ред на административния акт, постановен от негов служител, причинена имуществена или неимуществена вреда, произтичаща от него, както и налична пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. При постановяването на съдебното решение не са допуснати нарушения на материалния закон като са изследвани и трите предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на СДВР. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран, фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изложените касационни оплаквания са неоснователни. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменена Заповедта за задържане на ищеца 225зз-363 от 08.04.2023г., издадена от полицай при 01 РУ - СДВР, с която заповед е било разпоредено задържането му за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 01 РУ - СДВР, считано от 14,30 часа на 08.04.2024 г. до 18,30 часа на същия ден. Ето защо е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, е издаден от орган на власт, при упражняване на административна дейност и в този смисъл подлежат на обезщетяване причинените от незабавното му прилагане вреди. Във връзка с установяване предпоставките за ангажиране на отговорността му правилно е отчетено и обстоятелството, че Заповедта е била отменена по надлежния ред, с което е било доказано наличието на първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата. Доказан е бил и вторият елемент от фактическия състав настъпилите за Х. неимуществени вреди. За да установи настъпилата неимуществена вреда и с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, съдът е изслушал свидетелските показания на свидетеля С.. Същите правилно са били кредитирани като достоверни относно емоционалните изживявания на ищеца след освобождаването му, като уточнението, че тяхната продължителност е била повече от месец дава ценна информация и относно интензитета на преживените болки и страдания. Правилно е било отчетено и обстоятелството, че свидетелят не е очевидец на задържането и на непосредствените реакции и преживявания на ищеца по време на ограничаване правото му на свободно придвижване. Чрез свидетелските показания вредите правилно са преценени като притеснения, тревоги и дискомфорт. Първоинстанционният съд правилно е зачел и обърнатото от страна на ищеца внимание на житейската логика в ситуация на противоправно лишаване на дадена личност от основно нейно право, каквото е свободата на придвижване, това събитие да предизвика негативни емоции и стрес. Правно и житейски обосновано е обстоятелството, че самото незаконосъобразно фактическото задържане е поставило касатора в хипотеза на нарушение на гарантираното му от ЕКПЧ право по чл. 5 от Конвенцията. Доколкото нарушаването на изискванията на чл. 5, и липсата на предпоставки за приложение на някое от изричнопредвидените изключения в пар. 1 на същата норма от ЕКПЧ винаги води до възникване право на обезвреда- чл. 5, пар. 5 ЕКПЧ, то правилно ищецът е отбелязал, че не е необходимо да се доказват като настъпили твърдените неимуществени вреди от задържането, но безспорно доказателства са били необходими за обосноваване размера на търсеното обезщетение с оглед спазване принципа на справедливо овъзмездяване с оглед изпълнение на нормативното изискване компенсаторните цели възложени му от разпоредбата на чл.52 ЗЗД да бъдат изпълнени без в същото време обезщетението да води до неоснователно обогатяване на задържания. В този смисъл присъденият размер от 1200,00 лева за неимуществените вреди, настоящата съдебна инстанция приема за съответстваща на размера на справедливата и обоснована пълна компенсация. Действително ищецът е изложил в обстоятелствената част на исковата молба това, че конкретният случай не е обичаен, а отличаващ се от обичайните, тъй като се касае за арест по време на мирен протест, извършен спрямо публична личност - правозащитник, граждански активист и адвокат, който протест е изразявал негативно отношение спрямо агресията на Руската Федерация в Република Украйна, като е твърдял, че задържането преследвало особена цел, а именно репресия и груба престъпна злоупотреба с право. Относно интензитета и най- вече продължителността на настъпилите неимуществени вреди ищецът обръща внимание и върху това, че освобождаването му от килията е било вследствие насроченото незабавно производство по повод депозираната против задържането му жалба. В касационната жалба изразява недоволство, че тези особени обстоятелства не са били взети предвид от страна на АССГ и случаят е бил приравнен на обичайните полицейски задържания, въпреки необичайния му характер. Според настоящата съдебна инстанция първоинстанционният съд правилно е отчел след задълбочен анализ обстоятелството, че не се доказва твърдението, изложено в исковата молба на Х., че е бил задържан по време на мирен протест. Правилни и обосновани са разсъжденията му относно това, че свободата на сдружаване не е абсолютно по своя характер право и с оглед осигуряване защитата на равностойни публични права каквито например са общественият ред, националната сигурност, физическата неприкосновеност и сигурността на гражданите законът изисква спазване на процесуална последователност, целяща не получаване на разрешение, а единствено уведомяване на властите, с цел осигуряване мирното провеждане на протеста и защита сигурността на участниците, като в закона е предвидена възможност за уведомяване и при условията на неотложност. Уведомяването играе съществена роля и за обозначаване на организаторите, които също са задължени да гарантират реда при провеждането му, началния час и часът на приключването му. Съдът се отнася с разбиране и към проявеното недоверие от страна на ищеца предвид участието му в предходни събития, при които свободата на мирно сдружаване е била нарушена спрямо отделни личности, но те не бива да се явяват повод за реципрочни действия. Въпреки малобройните участници и липсата на надлежна регистрация на събитието, съдът следва да отбележи, че само по себе си заливането на фасадата и надписът на Руското посолство с червена боя заради военната агресия в Украйна следва да се възприеме като форма на изразяване на мнение по общественозначим въпрос. Свободата на изразяване по чл.10 ЕКПЧ е друго от защитените права в Европейската Конвенция за правата на човека. Няма спор, че същото отново не е абсолютно по своя характер, като тази свобода се простира до границите на обществения интерес и правото на личен живот на останалите членове на обществото. Следва обаче да бъде припомнена позицията на ЕСПЧ, посочвана многократно в негови решение, според която: "Свободата на изразяване представлява една от основите на всяко демократично общество, едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек. При спазване на ограниченията на член 10, параграф 2 тя е приложима не само за "информация" или "идеи", които се приемат благосклонно или се считат за безобидни или за неутрални, но и за такива, които обиждат, шокират или смущават хората и държавните власти. Такива са изискванията на онзи плурализъм, толерантност и широко скроени възгледи, без които няма "демократично общество". (Handyside с-у Обединеното кралство жалба 5492/1972 (Решение от 1976г). В тази връзка съдебният състав взема предвид обстоятелството, че действията на Х. представляват именно шокираща форма на изразяване на възгледи и идеи по общественозначим въпрос, която се отклонява от обичайните изразни средства, употребявани в едно демократично общество. Следва да бъде отчетено в конкретната хипотеза и обстоятелството, че силите на реда не са възпрепятствали ищеца да реализира намисленото. Напротив, позволили са му да даде интервюта и изрази позицията си по военната агресия публично, като едва след това са пристъпили към установяване на самоличността му. Т.е. изразното средство е било реализирано в пълнота, като предвид необичайния му и шокиращ характер и обстоятелството, че ищецът е активист за защита на публични права и интереси, което по делото не е поставяно под въпрос, същият е могъл да предположи, че скандалното му на пръв поглед поведение ще предизвика най-малко проверка и разследване от страна на властите. Именно във връзка с обективираното изразно средство органите на реда са поискали легитимация, която Х. е отказал. По делото липсват изводи от страна на първоинстанционния съд относно наличие на съпричиняване по смисъла на чл.5, ал.2 ЗОДОВ, като не е изследван и въпросът за виновно поведение от негова страна, а подобни нови фактически установявания, влошаващи положението на ищеца в настоящата фаза на производството са недопустими, поради което за настоящата съдебна инстанция от значение е единствено възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, според която потърсената от полицейските органи легитимация е събитие последвало реализирането на протестното изразно средство, като съзнателният отказ и предполагаемата възможност за задържане на ищеца могат да бъдат разглеждани и като възможност за привличане на още повече последователи и поддръжници на изявената позиция. С оглед изложеното, правилен се явява изводът на първоинстанционния състав, за недоказаност на твърденията в исковата молба, че задържането му е било с цел репресия и груба, престъпна злоупотреба с право. Друг би бил изводът, ако жалбоподателят бе възпрепятстван да изрази волята си или да обясни поведението си пред присъстващите медии. По тази причина противоправното задържане следва да бъде разглеждано изолирано от предхождащите го събития, както е сторил това първоинстанционния съд. Обстоятелството, че в качеството си на адвокат ищецът е в лично познанство с мнозинството от личния състав на 01 РУ на СДВР също не е повод за отказ от легитимация, както правилно е приел това първоинстанционният съд. Легитимацията е формален, нормативноустановен акт на удостоверяване самоличността на дадено лице и за да бъде осъществен по надлежен ред следва да са изпълнени всички формалности, вкл. представянето на един от признатите от закона документи за самоличност. Въпреки изложеното по-горе, въпросът за незаконния характер на самата заповед и нейното незабавно изпълнение не подлежи на въпрос в настоящото производство. Тези обстоятелства правилно са били възприети безкритично от страна на АССГ, като при остойностяване на причинените от тях вреди съдебният състав обосновано се е позовал на продължителността на въздействието упражнено върху лицето при задържането му, като правилно е отхвърлил обстоятелството от исковата молба, че насрочването на незабавно производство за разглеждане законния характер на задържането му е била единствената причина за по-ранното му освобождаване, тъй като се установява, че същият е освободен преди връчване на уведомлението за насрочване на делото в о.с.з. Правилно и обосновано е отчетено обстоятелството, че се касае за първо задържане на ищеца от органите на реда, което безспорно създава усещане за безсилие от невъзможността да защити сам себе си, подсилено от настаняването му в помещение, където обичайно биват настанени негови подзащитни. Правилно от страна на първоинстанционния съд са били възприети за недоказани при определяне интензитета на претърпените болки и страдания, твърденията, изложени в исковата молба за сериозно въздействие върху психиката на ищеца, като неподкрепени от доказателства за медицински посещения и проведено лечение. Правилно от АССГ е отчетено и обстоятелството, че неимуществените вреди са комплексна последица от незаконното задържане на Х. и процесуално-следствените действия по провежданото досъдебно производство, като настоящото производство дължи компенсация единствено за вредоносния резултат, намиращ се в пряка причинна връзка с първото събитие, като за второто е налице предвиден в закона различен правен ред. Неправилни според настоящия състав са изводите за засилено усещане за безсилие, във връзка с каузата му да даде гласност на засегнатите от агресията жертви, тъй като това свое начинание той е реализирал в пълнота, като е осъществил заплануваното протестно средство, представил е позицията си както наживо в интернет, така и пред присъствалите медийни представители и така е дал гласност на поддържаната от него кауза. Коментираните по-горе обективни критерии са позволили да съда да определи правилно и обосновано размера на обезщетението, дължимо за претендираните неимуществени вреди. Интензитетът правилно е определен като висок през първите часове , по време на задържането и след освобождаването на ищеца, а продължителността на негативните емоции правилно според ангажираните доказателства е определена на около или малко повече от месец след събитията. Правилно не са взети под внимание общественото и социалното му положение предвид установената липса на връзка на задържането му с изразената преди това гражданска позиция от негова страна. По делото не са били ангажирани доказателства за наличието на широк отзвук на самото задържане или разпространението му в публичното пространство, както такъв е получил самият акт на несъгласие спрямо действията на Русия, който обаче стои извън предмета на спора. При съвкупна преценка на горните обстоятелства съдебният състав е определил справедливо по абсолютната си стойност обезщетение в размер на 1200 лв., съобразно практиката на ВАС при подобни дела, актуализирана спрямо минималната работна заплата за страната към момента на задържането и неговата отмяна, както и при съблюдаване на индивидуалните характеристики на случая. Въпреки, че при нарушаване на граждански права защитени от ЕКПЧ нанасянето на неимуществени вреди само по себе си не се нуждае от доказване, в исковия процес върху ищеца лежи доказателствената тежест за установяване на размер над обичайния за подобен род случаи. В конкретния случай, именно поради предоставената възможност да реализира своето несъгласие с военните действия, започнати от страна на Русия посредством отнапред плануваното изразно средство и установената липса на пряка връзка между това поведение и задържането на касатора, същият не установява интензитет на увреждането над приетия в съдебната практика при подобен род събития, поради което определеният размер на дължимото обезщетение се явява справедлив и изцяло в съответствие с нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е основателно в размер от 100,00 (сто лева), която следва да бъде заплатена от страна на касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение