Решение № 14174 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8651/2012 г.
ВАСII отделение13.11.2012 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1009/18.04.2012 г., постановено по адм. д. № 3048/2011 г. по описа на Административен съд Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 14174 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8651/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Гинка Иванова Георгиева, с. Звездица, общ. Варна, против Решение № 1009/18.04.2012 г., постановено по адм. д. № 3048/2011 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Гинка Георгиева против Заповед № ДК-02-СИР-144/15.07.2011 г. на началника на ДНСК-СИР, с която е наредено премахването на незаконен строеж: складово помещение и входно антре, представляващи застрояване на Г-образна тераса на жилищна сграда с тухлени зидове, находящи се в УПИ ХХIV-196Д, кв. 14 по плана на с. Звездица, общ. Варна. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Процесният строеж е незаконен като извършен е в периода 1992 г. - 2004 г. без одобрени инвестиционни проекти и без изискуемото РС. Същият не отговаря и на изискванията за строежи по чл. 169 от ЗУТ, като с извършеното строителство се нарушават и правилата на чл. 2 и чл. 3 от Наредба № 2 за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони (отм.), действали по време на издаването на заповедта за премахване на незаконния строеж. Разпоредбата на § 184 от ПР към ЗИД на ЗУТ в случая е неприложима, защото няма подадено заявление за узаконяване на строежа в 6-месечния срок от влизане в сила на изменението на ЗУТ. По отношение на строежа не е установен режим на търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Същият е реализиран в противоречие на действащото по време на извършването му законодателство - чл. 37, чл. 42 и чл. 55 от ЗТСУ (отм.), респ. е налице нарушение на 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ приложими към датата на издаването на оспорваната заповед. Следователно, строежът не е бил допустим, както по правилата и нормативите действали по време на изграждането му, така и по действащия закон - ЗУТ, поради което разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ правилно е приета за неприложима. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав