Решение № 5645 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9174/2012 г.

Решение № 5645 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9174/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална здравна инспекция Враца (РЗИ), срещу Решение № 8/7.06.2012 г., постановено по а. д. № 115/2012 г. по описа на Административен съд Враца (АСВр). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение АСВр, е отменило жалба на Мариана Христова Цекова от гр. Враца, Заповед № РД-12-ВР-СПП-1/12.01.2012 г. на директора на РЗИ. Недоволен от решението, директорът на РЗИ го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на Цекова против неговата заповед № РД-12-ВР-СПП-1/12.01.2012 г. Ответникът, чрез представения писмен отговор, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира за направените от него разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по наведените в касационната жалба отменителни основания, възприе установеното от фактическа страна от състава на АСВр. Единственият спорен момент, поставен от касатора в жалбата му, е за това, дали преназначаването на ответницата Цекова на друга длъжност с негова Заповед № РД-12-СПП-81/15.08.2011 г. поставя началото на ново длъжностно правоотношение за нея, възникнало след като служителката е упражнило правото си на пенсия. При даденото тълкуване, той прави изводи за налично основание на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, обратно на изводите на АСВр. Така направения довод е правен, а не фактически такъв и ще бъде разгледан по-долу. Касаторът твърди също, че предизвестие за прекратяване на правоотношението е било връчено на Цекова. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон, изразил се в неправилното оценяване на факта на налично ново служебно правоотношение, възникнало след като Цекова е упражнила правото си на пенсия с издаването на Разпореждане № 4802061932/8.11.2010 г. на Националния осигурителен институт е неоснователен. С преназначаването й със Заповед № РД-12-СПП-81/15.08.2011 г. е променена длъжността, която тя изпълнява, но служебното й правоотношение се запазва. Извод за подобно законово решение може да се направи при тълкуването на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл например. Видно от нормата, "В случай че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение. Посоченото сочи, че промяната на изпълняваната длъжност не води до ново правоотношение, за разлика от хипотезата на ал. 2 от същия текст например. Доводът за съществуването на отправено към Цекова предизвестие, преди издаването на обжалваната заповед, е основателен. Същото е приложено на л. 18 от делото и е връчено на служителката на 14.12.2011 г. Този факт обаче не изменя фактическата обстановка и законосъобразността на направените от съда правни изводи. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответницата Цекова претендира заплащане на направените от нея разноски по делото. С оглед фактическите и правни изводи на съда, изложени по-горе, то се явява основателно. По делото са представени доказателства за направени от Цекова разноски пред касационната инстанция в размер на 500 лева. Договорът обаче е за "процесуално представителство по адм. д. № 115/2012 г. на АС Враца, изготвяне на отговор по кас. жалба и процесуално представителство пред ВАС". От така посочените дейности адв. Генова е осъществила само изготвянето на отговор по касационната жалба на директора на РЗИ. Процесуалното представителство пред АСВр е реализирано от адв. Анелия Исмаил, за която няма данни да е действала по силата на преупълномощаване от адв. Генова, а процесуално представителство пред ВАС не е реализирано въобще. С оглед на изложеното, искането за разноски се явява основателно и доказано до размер на 170,00 лева, колкото следва да бъде осъдена РЗИ да заплати на Цекова. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,