Решение № 11522 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5025/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Варна, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Шулева, против Решение 449 от 03.04.2023 г., постановено по адм. дело 1821/2022г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено Решение 32-237418 от 15.07.2022г. на Директора на Териториална Дирекция Митница Варна. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че от страна на митническите органи надлежно е обоснован о приложението на чл.140, вр.144 от Регламента за прилагане, вр.чл.74 §3 от МК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се потвърди решението на административния орган. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Ей Ди Логистик България ООД, чрез пълномощника адв. Желязкова, по съображения изложени в представено писмено становище оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд-Варна е Решение 32-237418 от 15.07.2022г. на Директора на Териториална Дирекция Митница Варна, с което на Ей Ди Логистик България ООД по МД с MRN 22BG002002069223R2/28.03.2022 г. за стока 8 и стока 14, е определено задължение за допълнително заплащане ДДС в размер на 320.27 лв., ведно със законната лихва за забава. В хода на административното производство е установено, че нa 28.03.2022 г., с митническа декларация (МД) MRN 22BG002002069223R2 за режим допускане за свободно обращение Ей Ди Логистик България ООД е декларирало 28 стоки. От тях релевантни по делото са: Стока 8 Гумени обувки - 2 060 чифта и стока 14 Галоши - 40 чифта със страна на произход Турция. При регистриране на митническата декларация в митническата информационна система е активиран рисков профил, като е прието, че декларираната митническа стойност, определена на основание чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, за стоките е значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава на произход. Прието е, че възниква основание за пораждане на обосновани съмнения за отхвърляне на декларираната МС по смисъла на чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015, без да се оспорва автентичността на представените от дружеството документи. Изложени са съображения за неприложимост на методите по букви а, б, в и г от §2 на чл. 74 на Регламент (ЕС) 952/2013, като е прието, че митническата стойност на процесните стоки следва да се определи на основание чл. 74, §3 от Регламента. По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Вещото лице е дало заключение, че е налице съответствие между договорената (фактурната) цена за стоките и декларираната стойност по процесната митническа декларация, съобразно данните в счетоводството на Ей Ди Логистик България ООД. При така установената фактическа обстановка и след извършена служебна проверка за законосъобразност на основание чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е формирал краен извод за основателност на жалбата. Изложени са съображения, според които митническите органи в решението само формално са спазили изискването на чл. 22, § 6, изречение първо от Регламент /ЕС/ 952/2013, според който преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок. Този извод е формиран на основание непълнота в мотивите на органа, въз основа на които възнамерява да постанови неблагоприятното си решение. На следващо място, според съда, макар органът да е обосновал наличие на основателни съмнения по чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015, не са изложени мотиви защо имено стойността на вноса следва да се определи по реда на чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013, а не съобразно някой от вторичните способи, регламентирани в чл. 74, § 2, букви от а до г. Решението на АС-Варна е валидно, допустимо и правилно. Постановено е въз основа на изяснена фактическа обстановка, при правилно приложение на материалния закон и обоснована преценка на събраните доказателства и на доводите на страните. Касационните оплаквания са неоснователни. Основният метод за определяне на митническа стойност на стоките в чл.70, пар.1 от Регламент (ЕС) 952/2013 е по договорната им стойност, респ. на базата на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на ЕС, коригирана при необходимост. Съгласно разпоредбата на чл.74, пар.1 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторични методи по чл.70, пар.2 от букви а) до г) Регламент (ЕС) 952/2013, а ако и този ред не може да бъде приложен, на последно място се пристъпва към текста на чл.74, пар.3. Тълкуването на цитираните норми, налага извода, че при митническото остойностяване на стоките приоритет има договорната стойност по чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 и едва когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл.70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи. В текста на чл.75, пар.5, ал.4 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/981 е предвидено, че вносителят трябва да представи всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка. Това означава да се съберат документите, позволяващи определяне на митническата стойност като договорената между страните продажна цена на внасяните стоки, по смисъла на чл.70, пар.1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Административният съд обосновано е счел по делото, че са събрани всички относими документи, касаещи декларираната митническа стойност. Истинността на митническата стойност е установена чрез писмените документи, в подкрепа на които са констатациите на в. л. по ССчЕ. Доказано е заплащането на декларираната договорна стойност на гумените обувки и галоши към турското дружество. Касационната инстанция приема въз основа съвкупната преценка на доказателствата, че достоверността и реалността на декларираната митническа стойност - договорна стойност, е доказана по изискуемия ред, вследствие на което решението на митническите органи е незаконосъобразно. Административният съд е постановил правилно и обосновано съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Съдът не е тълкувал превратно фактите и доказателствата по делото. Видно е по делото, че за установяване на декларирания метод са били изискани и са представени документи, съпровождащи вноса, доказващи осъществените сделки. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,