Решение № 9465 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13374/2012 г.

Решение № 9465 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13374/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП), против Решение № 4914/31.08.2012 г. по адм. дело № 5249/2011 г. на Административен съд София град, първо отделение, XI - ти състав, с което е отменен ревизионен акт № 2001007904/29.11.2010 г., поправен с ревизионен акт № П-2001007904/22.12.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 769/09.05.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ", в частта на начисления данък добавена стойност в размер на 1 900 лева по ЗДДС (отм.) за данъчен период м. 12.2006 г. и съответните лихви върху тази сума в размер на 955.77 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и присъждане направените разноски. Ответникът - "Ман - Йордан Йорданов" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Кръстева изразява становище за оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № 2001007904/29.11.2010 г., поправен с ревизионен акт № П-2001007904/22.12.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 769/09.05.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ". Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно - производствените правила, поради което е правно валиден и поражда действие. След това съдът е разгледал материалната законосъобразност на оспорения акт. В тази насока са формулирани мотиви по отношение на констатациите на органа по приходите и въз основа анализ на събраните по делото доказателства е направен крайния извод, че не е установено, при условията на пълно и главно доказване, че плащането на сумата от 11 400 лева, представлява авансово плащане по облагаема доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), поради което на датата на неговото извършване не е настъпило данъчно събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) и за ревизираното лице не се установява възникването на задължение за начисляване на ДДС. За да отмени ревизионния акт в тази част, първоинстанционният съд е дал вяра на заключението по ССчЕ, според което осчетоводяването, извършено от жалбоподателя на полученото плащане, отговаря на изискванията на чл. 5 от ЗСч, като експертизата не е констатирала други данни, въз основа на които да се направи извод, че то е извършено на основание сключена сделка. Съдът се е мотивирал, че получената сума не представлява приход от дейността на дружеството и приход от продажбата на гориво, тоест неправилни са доводите на ревизиращия орган, че е налице авансово плащане по облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Решението в обжалваната част е правилно, същото е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Оплакванията на жалбоподателя са неоснователни и решението в тази част следва да бъде оставено в сила. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка. За да е налице задължение за начисляване на данъка, следва да се установи преди всичко наличието на облагаема доставка на стоки или услуги. С РА е начислен ДДС за получено по банков път на 27.12.2006 г. плащане на сумата в размер на 11400 лв. от ЕТ "Камелия - Стоилка Богева" с основание "плащане по договор". Предварителното плащане поражда изискуемост на ДДС, само ако е свързано с извършването на бъдеща облагаема доставка на стока и услуга. Следователно в случая при преценка за правомерното начисляване на ДДС, респективно правомерното упражняване на данъчен кредит, трябва да се изследва факта дали в срока за предаване на стоката, резултатът от нея е реално възникнал. Следва да бъде изяснено дали се е осъществило условието, във връзка с което е извършено предварителното плащане. С РА е начислен ДДС за получено по банков път на 27.12.2006 г. плащане на сумата в размер на 11400 лв. от ЕТ "Камелия - Стоилка Богева" с основание "плащане по договор". Не е доказано обаче извършването на облагаема доставка и по-конкретно, наличието на задължение за насрещна престация на гориво с получател ЕТ "Камелия - Стоилкова Богева", което да представлява основание за извършеното плащане на сумата на 11 400 лева. Според експерта действително сумата в размер на 11 400,00 лева е преведена, но сделка между страните не е налице по смисъла на чл. 4, т. 1 и т. 5 от ЗСч. Използвайки разпоредбите на чл. 5 от Закона за счетоводството, тя не е отчетена като аванс по сделка и като дължимата сума на едноличен търговец ЕТ "Камелия - Стоилкова Богева". Това не противоречи на ЗС, тъй като между страните е възможно да има и други взаимоотношения освен покупко-продажби, поради което за тази сума фактура не е съставяна и данък добавена стойност не е начисляван. Насрещна проверка на ЕТ "Камелия - Стоилкова Богева" не е правена. Експертизата не е открила доказателства относно предназначението на преведената сума, /че е за бензин/. В казуса е безспорно установено, че плащането е по дебита на сметка 504 и кредита на сметка 498 "други дебитори". Правилни са изводите на съда, че не всяко плащане представлява данъчно събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, а само плащането по облагаема доставка. В хода на ревизионното и съдебното производство не са събрани доказателства, че извършеното плащане от страна на едноличния търговец е плащане по облагаема доставка. С оглед на изложеното, решенето на АДмС София град като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение