Решение № 9561 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4517/2009 г.

Решение № 9561 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4517/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът началника на Митница-Аерогара София моли да бъде отменено решение от 20.12.2008 г. по ахд. № 2519/2005 г. на Софийския градски съд, с което е отменено негово решение № 368/20.7.2005 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против отмененото решение да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Вторият жалбоподател РМД-София редовно призован не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Иван Василев-ИК" по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за основателна. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. За да отмени решение № 368/20.7.2005 г. на началник Митница-Аерогара София, градски градският съд е приел, че с него са определени нови митнически облагаеми стойности на внесените от ЕТ"Иван Василев-ИК" по ЕАД в таблица 4 общо 321 638лв на основание чл. 36 ал. 1 и 2 т. 1 ЗМ и чл. 66 ал. 1 т. 3 ППЗМ, определени са мито 21 514лв и ДДС - 26 520лв за внасяне. В мотивите си съдът е приел, че решението не е мотивирано и са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Направил е анализ на чл. 35, 36, 38 ЗМ, чл. 102 ППЗМ и е приел, че не са налице условията за определяне на митническата облагаема стойност по чл. 36 ЗМ - да липсват доказателства за цената на внесената стока, която е реално платена или платима. Приел е също, че не са изложени съображения за възникналите съмнения по чл. 102 ППЗМ, не е спазено изискването на чл. 102 ал. 2 ППЗМ вносителят да бъде уведомен за мотивите за възникналите съмнения и да му бъде дадена възможност за отговор. Не са изискани допълнителни документи за определяне на митническата облагаема стойност. Договорната цена е съответна на декларираната и фактурирана цена и на банковия суифт за плащането й. Съдът е приел, че няма фактическо основание за преминаване към чл. 36 ЗМ за определяне митническата облагаема стойност. Неправилно съдът е приел, че решението на началник Митница-Аерогара София няма мотиви. Неправилно е прието, че не са изложени мотиви за възникване на съмненията в декларираните митнически облагаеми стойности по 30 бр. ЕАД за внос на ябълки и зеле от Полша и Гърция. В мотивите на решението на митническия орган изрично е посочено, че след сравнение с декларираните стойности по ЕАД за внос на идентични стоки е възникнало съмнение, че цената е занижена. Съдът следваше на основание чл. 39 ЗАП (отм.) да задължи касатора да представи пълната преписка по издаване на обжалваното решение, едва след което може да прави категоричен извод, че уведомление по чл. 102 ППЗМ не е било изпратено. Данни за обратното има в самото решение. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на необосновано решение. Напълно необоснован е изводът на съда, че договорената (фактурна) цена е платена на износителите и това е установена по делото. По делото не е представен нито един платежен документ за плащане на стойността по фактурите, нито един суифт за установяване какви цени са платени за внесените стоки по всяка от международните фактури. Съдът не е обсъдил заключението на вещото лице, което също е съществено процесуално нарушение. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се приложи преписката по издаване на обжалваното решение на началника на митницата, да се съберат доказателства за платената стойност по всяка от международните фактури. Разноските следва да се определят от съда при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,