Решение № 5734 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15251/2009 г.

Решение № 5734 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15251/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "Овергаз Север" ЕАД, гр. Русе, представлявано от изпълнителния директор Стоян Манолов, с която е оспорен акт за установяване на публично държавно вземане № УДВ-12 от 26.10.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с който на дружеството са били определени годишни лицензионни такси и лихви за просрочие за 2006 и 2007 г.. Твърди, че актът е незаконосъобразен, постановен при неправилно прилагане на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Дължимият размер бил определен правилно от тях и заплатен. Иска отмяна на акта за установяване на публично държавно вземане. Ответникът по така подадената жалба - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител я оспорва. Счита, че е неоснователна и размера на годишните лицензионни такси е правилно определен в оспорвания акт. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на подадената жалба, преценява следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Допустима е като подадена срещу акт, с който, определяйки се допълнителен размер към платен вече на годишните лицензионни такси на дружеството, се засягат негови права и законни интереси. С решение по т. 3.1 от протокол № 86 от 06.07.2009 г. от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране е открита процедура за установяване на публично държавно вземане от лицензионни такси по отношение на "Овергаз Север" ЕАД, като универсален правоприемник на "Ловечгаз -96" АД. Таксите са определени съгласно Тарифа за таксите, които се събират от ДКЕВР по Закона за енергетиката /обн. ДВ бр. 89 от 12.10.2004 г., изм. 2007 и 2009 г./ Лицензиантите, които имат издадена лицензия при условията на чл. 39, ал. 1 от Закона за енергетиката на основание чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата заплащат годишна такса - 2000 лв. заедно с 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството от съответната лицензионна дейност съгласно годишния му финансов отчет за предходната година и отчетната информация по видовете дейности съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЕ. годишната такса се заплаща на две равни вноски, които се превеждат до 31. март и до 30 ноември на съответната година. С решение № Л-178/17.12.2004 г. на дружеството "Ловечгаз -96" АД са издадени две лицензии - № Л-178-08/17.12.2004 г. за дейността "разпределение на природен газ" и № Л-178-12 от същата дата за дейност "обществено снабдяване с природен газ" за територията на община Ловеч. С оглед подадената информация относно за годишните финансови отчети, комисията е установила, че липсва надлежно разделяне на приходите от различните видове дейност, както изисквал текста на чл. 37 от Закона за енергетиката, взет е общият размерна приходите от двете лицензионни дейности, прехвърляйки ги към годишната такса по дейност "разпределение...". С процесния акт е установено това обстоятелство и комисията при изчисляване на дължимото годишно задължение за 2006 и - двете вноски и 2007 г. - двете вноски, е взела двете базови суми от по 2000 лв., дължими за всяка лицензия и към тях е прибавила 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност, съгласно годишния финансов отчет. така е определен общ размер 2 564,10 лв. - две такси за 2006 г. и две за 2007 г. с лихва 43,96 лв. Оплакванията на дружеството - жалбоподател се свеждат до твърдения за неправилно определен размер на дължимата лицензионна такса, с оглед неправилно приет от Комисията размер на годишните приходи от всяка лицензионна дейност. Оплакванията са недоказани и жалбоподателят е направил изрично изявление, че няма да ангажира други доказателства, които да установят размер на годишните приходи от всяка лицензионна дейност. В жалбата се твърди, че съгласно чл. 29, ал. 3, т. 2 от ЗЕ годишната лицензионна такса се изчислява на базата на разходи за регулаторната дейност по лицензията, като тази по разпределението на природен газ е дефинирана в § 1, т. 49 от ЗЕ, а тази по снабдяване с природен газ е дефинирана в § 1, т. 16 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ. Но нито в жалбата, нито в представените писмени бележки по делото се сочат някакви стойности на съответните приходи, които да могат да бъдат сравнени с тези, констатирани от Комисията. Задължение за водене на отделно счетоводно отчитане на отделните лицензионни дейности произтича по силата на разпоредби на ЗЕ, като се дава възможност на газоразпределителните дружества единствено сами да изберат формата и да предоставят финансовите си отчети във вид, избран от тях по правилата на чл. 37, ал. 1 от ЗЕ. Това не е изпълнено от дружеството-жалбоподател, доколкото общият размер на приходите, използван за база при начисляване на променливата част от таксата, е определен съгласно чл. 18 от ЗСч., като е ползван приложения по делото годишен финансов отчет за 2005 г. Размерът на годишните такси за двете лицензии е регламентиран в разпоредби на Тарифата за таксите, които събира ДКЕВР по ЗЕ. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата, годишните такси се определят и начисляват като постоянна в размер на 2 000 лв. плюс променлива част в размер на 0,055% от годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност, съгласно годишния му финансов отчет за предходната година и отчетната информация по видове дейности, съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона. Въпросът за воденото счетоводство на енергийните предприятия е уреден в раздел V от глава трета от ЗЕ. Според чл. 37, ал. 1, т. 1 от същия закон, енергийните предприятия водят отделна счетоводна отчетност за всяка дейност, подлежаща на лицензиране по този закон. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЕ задължава енергийните предприятия ежегодно да представят на Комисията годишните си финансови отчети, включително приложенията към тях, съгласно ЗСч. и годишните одиторски доклади, както и отчетна информация по видове дейности. Тъй като въпросът за определяне на дължимите такси предполага необходимост от знания в областта на счетоводството, по делото е следвало да бъде поискана съдебно-счетоводна експертиза, за да може да се установи размерът на приходите на дружеството от всяка от лицензионните дейности за предходната 2005 г. След като липсват поискани от страна на жалбоподателя доказателства, въпреки дадената възможност и в съдебното заседание, относно спорения размер, то следва да бъде прието, че обжалваният административен акт, в частта му относно дължимия размер на годишните такси за 2006 г. е 2007 г. е законосъобразен, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Навеждат оплаквания, че чл. 2, ал. 1 от ЗЕ формулира като основни цели на закона качественото и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и енергийни доставки при минимални разходи. Като непосредствена последица от издаването на обжалвания АУПДВ е възникване на задължение на дружеството за заплащане на първоначална такса и на неправилно определен размер годишна такса за издадените две лицензии, което ще доведе от своя страна до увеличаване на цената на природния газ за крайните потребители, т. к. определените допълнителни лицензионни такси ще трябва да се включат като необходимо присъщи разходи на дружеството. Направеното оплакване е неоснователно, тъй като при издаването на процесния акт ДКЕВР е съобразила както законовите разпоредби на чл. 28 и 29 от Закона за енергетиката, така и данните относно годишните приходи на дружеството. По изложените съображения и на основание чл. 172 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение