Решение № 3689 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10713/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/ срещу Решение 3711/08.06.2021 г. на Административен съд София глад /АССГ/ постановено по адм. дело 11606/2020 г. С обжалваното решение е отменено Решение 667/22.10.2020 г. на КЗД по преписка 111/2017 г.,Петчленен разширен заседателен състав Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209 АПК. Ответникът по касация Върховна административна прокуратура , редовно призовани, не изпращат представител. Ответниците по касация Столичен общински съвет, Министърът на образованието и науката, Столична община и Регионално управление на образованието/РУО/- София, чрез процесуални представители оспорват касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение , че са налице основанията по чл.52,ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ и производството пред КЗД е следвало да бъде прекратено. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело 11606/2022 г.по описа на АССГ е образувано по жалба на Столичен общински съвет /СОС/ срещу Решение 667/22.10.2020 г. на КЗД по преписка 111/2017 г.,Петчленен разширен заседателен състав. С оспорваното решение на КЗД е: 1. Установено, на основание чл.65,т.1 от ЗЗДискр., че приетите критерии , разписани в Раздел III от Системата за прием на ученици в първи клас в общинските училища на територията на Столична община/СО/, приета с Решение 83 по Протокол 29 от 23.02.2017г. на СОС, действали в процесния период , а именно учебната 2017/2018г. , не са съответствали с целта на чл.2,т.1 и т. 2 от ЗЗДискр. и 2. Установява на основание чл.65,т.1 ЗЗДискр. , че допълнителните критерии регламентирани в т.9 на Раздел III на Системата за прием на ученици в първи клас в общинските училища на територията на СО, приета с Решение 83 по Протокол 29 от 23.02.2017г. на СОС,действали в процесния период , а именно : за учебната 2017/2018г. , са създавали предпоставки за непряка дискриминация за неопределена, но определяема група на основата на признаци "обществено положение"% по смисъла на чл.4,ал.1 ЗЗДискр., в нарушение на чл.4,ал.2 от ЗЗДискр. За да отмени оспорваното решение 667/22.10.2020 г. на КЗД по преписка 111/2017 г.,Петчленен разширен заседателен състав, решаващият съд е приел, че е сезиран с допустима жалба, а оспореното решение е издадено от компетентен орган, но в противоречие с материалноправните разпоредби , което е основание за отмяна по чл. 146,т.4 АПК. Прието е , че не са установени твърдените в решението на КЗД защитени признаци "обществено положение", "произход" , "лично положение" и "семейно положение". Решаващият извод на съда е, че необосновано КЗД приема, че предвидените в Раздел III от сочената по горе система за прием в първи клас на територията на СО критерии по т. 8 и т. 9 - установяват непряка дискриминация - в една и съща ситуация/ прием в първи клас/ поставя в по- благоприятно положение една група деца /поради личното и семейното им положение, а именно - роднини с лица, заемащи определено обществено положение и упражняващи определена професия, в сравнение с други деца, в сходно положение- кандидати за прием, които нямат родствена връзка с такива лица. Съдът, стъпвайки на разбирането, че за да е налице проява на дискриминация по смисъла на закона, следва да са налице всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правно норма, а именно : изпълнително деяние- акт, действие или бездействие, водещи до диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица ; на второ място- защитен признак по чл.4,ал.1 ЗЗДискр; на следващо място цел или резултат - засягане права или законни интереси и накрая- причинно следствена връзка- приема, че КЗД в решението си не сочи конкретно сравними лица и факти установяващи различно третиране. Хипотетичната възможност за евентуално наличие на дискриминационно отношение не е достатъчна. Решението е правилно. Неоснователно е и твърдението, че решението не съответства на материалния закон. Правилен е изводът на решаващия съд, за противоречието на решението на КЗД с материалния закон. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че за да е налице нарушение на ЗЗДискр. е необходимо де бъде установено конкретно фактическо положение на неравностойно третиране по защитен признак, а не на хипотетична , евентуална и потенциална възможност да се стигне до неблагоприятно третиране на една група деца спрямо друга такава. В практиката си Върховният административен съд, безпротиворечиво приема, че за да е налице проява на дискриминация е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, съответно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено неблагоприятно отношение към лице, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение