Решение № 11081 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4415/2023 г.

ВАСПето отделение17.10.2024 г.докладчик Тинка Косева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 492 от 30.01.2023г., постановено по адм. д. 1064/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).

ОСЪЖДА Министерството на земеделието и храните, гр. София, [улица]да заплати на "Бяла Ленд" ЕООД с ЕИК 203344695 със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, [улица]сумата от 2016 (две хиляди и шестнадесет) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ Членове: /п/ ТИНКА КОСЕВА/п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител А. Василева - главен юрисконсулт, срещу решение 492 от 30.01.2023г., постановено по адм. дело 1064/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение с твърдения за недопустимост, поради произнасяне по просрочена жалба и неправилност, поради нарушение на материалния закон. Изложени са подробни съображения, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба, поради просрочие, както и че оспореният пред първоинстанционния съд списък е законосъобразен административен акт, при издаването на който са спазени всички предпоставки и целта на закона. Иска се отмяна на съдебното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответниците " Бяла Ленд" ЕООД и "Бяла Проперти" ЕООД чрез адв. Иванова в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, оспорват касационната жалба като неоснователна. "Бяла Ленд" ЕООД претендира разноски, съгласно представен списък. Прокурор от Върховна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 492 от 30.01.2023г., постановено по адм. д. 1064/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) е отменен по жалба на "Бяла Ленд" ЕООД и "Агроком" ЕООД : подробен списък, публикуван от МЗХ на осн. §3, ал.4 от ПЗР на ЗГ (ДВ, бр.58/29.07.2011г.), в частта относно имот 07598.119.12, посочен на ред 312 /понастоящем имот 07598.119.27/, находящ се в землището на гр. Бяла, обл. Варна и списък по § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите (ред. ДВ, бр. 19 от 2011г.) на поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародване на закона в Държавен вестник, обнародван от министъра на земеделието и храните в ДВ. бр. 48/24.06.2011г., в частта относно имот 07598.119.12, посочен на ред 312 /понастоящем имот 07598.119.27/, находящ се в землището на гр. Бяла, област Варна. За да постанови обжалвания правен резултат административният съд приема на първо място, че е сезиран с допустима жалба, предвид липсата на доказателства за връчване на акта на неговия адресат. Изложил е съображения, че списъците представляват индивидуален административен акт, поради което срокът за обжалването му започва да тече от деня след съобщаването им на техните адресати по реда на чл.61 АПК, а публикуването в неофициалния раздел на ДВ има само оповестително действие за третите лица. АССГ е счел, че оспорените списъци са издадени от компетентен орган, но при неспазване на установената форма по чл.59, ал.2, т.4 от АПК - в акта не са изложени фактическите основания, обусловили неговото издаване, както и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В заключение, съдът е обосновал извод, че обжалваните актове са издадени при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, а именно в списъците е следвало да бъдат включени само имоти, които не подлежат на промяна на предназначението, но не и такива, чието предназначение е променено преди датата на обнародване на тази разпоредба в ДВ. Забраната за строителство в поземлени имоти в горски територии, придобити чрез замяна, в която категория се причислява процесния ПИ 07598.119.27 се отнася само за имоти, чието предназначение не е променено преди 08.03.2011г. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са наведените оплаквания в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение, поради просрочие на подадената жалба срещу оспорените списъци в частта им, относно имот ПИ 07598.119.27, посочен на ред 312. Споделят се изводите на АССГ, че списъците представляват индивидуален административен акт с конкретен адресат, поради което и срокът за обжалването им тече след съобщаването им по реда на чл.61 АПК. По делото не са ангажирани доказателства от МЗХ за връчване на акта на жалбоподателите "Бяла Ленд" ЕООД и "Агроком" ЕООД, поради, което правилно съдът е приел подадената жалба за допустима. В първата алинея на § 3 от ПЗР на ЗГ е въведена забрана по отношение на определяем кръг имоти, чиято индивидуализация и попадането им в обхвата на забраната се извършва от административния орган, съгласно списъка по ал. 4, а оповестяването на третите лица за наличието на ограничения в правото на собственост се извършва чрез вписването им в публично достъпните документи на двете агенции (ал. 5). Следователно, от една страна е налице едностранно властническо волеизявление на МЗХ за включване на точно определени имоти в списъка, и от друга страна - засягане на права и законни интереси на лицата, чиито имоти са включени в него. На практика този списък инкорпорира в себе си множество индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК, но с различни адресати и едва с изготвянето му забраната по ал. 1 е пряко приложима спрямо тях. Защитата на правата им, ако такива са нарушени при неправомерно включване на имоти в ограничителния списък, без за тях да е относима законовата забрана поради липса на критериите, установени от законодателя, може да бъде осъществена единствено чрез съдебно оспорване на списъка, респективно на тази част от него, която касае имоти, собственост на конкретни физически и юридически лица или общини. При липсата на доказателства за съобщаване на оспорените пред АССГ индивидуални административни актове по реда на чл.61 вр. с чл.18а от АПК и липсата на изрична разпоредба в Закона за горите за съобщаване на акта на всички заинтересовани лица, чрез обнародване на ДВ, която да изключва приложението на чл.61 АПК, правилно съдът е стигнал до извод, че подадената жалба е депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е допустима за разглеждане. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващия съд и последователно описана. Въз основа на събраните по делото и подробно обсъдени доказателства, решаващият съд обосновано приема, че имот с идентификатор ПИ 07598.119.27, находящ се в гр. Бяла, област Варна с площ 24 383 кв. м. е изключен със заповед 227/06.12.2007г. на председателя на ДАГ от горския фонд. Предназначението на имота е променено от горски фонд за създаване на нови или разширяване на границите на съществуващи отделни УПИ извън урбанизираните територии / населени места и селищни образувания/, съгласно ПУП, одобрен със заповед 209 - А/17.05.2007г. на кмета на община Бяла. Следователно предназначението му е променено преди 08.03.2011 г., когато влизат в сила установените със Закона за горите забрани за промяна на предназначението на поземлени имоти и строителство в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Обжалваните списъци в частта, относно имот 07598.119.12, посочен на ред 312 /сега с идентификатор 07598.119.27/ противоречат на материалния закон, както и на целта на ЗГ в оспорената част. Видно от разпоредбата на пар.3, ал.4 вр.ал.1 от ПЗР на ЗГ в списъка е следвало да бъдат включени само имоти, които не подлежат на промяна на предназначението, но не и такива, чието предназначение е променено преди датата на обнародване на тази разпоредба в ДВ. Забраната за строителство в оземлени имоти в горски територии, придобитите чрез замяна с НУГ / на тези критерии отговарят и процесните имоти/ важи само за имоти, чието предназначение не е променено преди тази дата / но този кумулативно необходим критерий не е налице за процесният имот/. Предвид изложеното спорния имот е включен в списъка в нарушение на изричната норма на пар.3, ал.1 от ПЗР на ЗГ, което е видно и от данните отбелязани за самия имот - а именно за промененото предназначение преди мораториума. Издателят на акта недопустимо е разширил обхвата на списъка спрямо правното основание, на което последният е издаден, което е видно и от заглавието му - Подробен списък на всички имоти от държавния горски фонд, придобити от физически, юридически лица и общини в резултат на извършени замени по реда на чл. 15б от Закона за горите през периода 2003 2009 г., както и на имотите, на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението им. По този начин издателят на акта незаконосъобразно и в противоречие с целта на разпоредбата - а именно да уреди занапред правоотношенията, а не да преуреди вече добросъвестно придобити права, е разпрострял строителната забрана и спрямо непопадащият в хипотезата на пар.3, ал.1 от ПЗР на ЗГ имот на дружествата - жалбоподатели. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствие на наведените касационни основания, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът "Бяла Ленд" ЕООД е направил разноски в размер на 2016 лв. за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени от бюджета на Министерство на земеделието и храните в пълен размер. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, настоящият касационен състав намира за неоснователно с оглед на фактическата и правна сложност на спора, поради което не са налице основания за неговото намаляване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение