Решение № 11742 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7422/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Г. Д. Б., чрез адв. Мончева, срещу Решение 13871 от 22.04.2025г. по адм.дело 9422/2024г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед САГ24-РА-30-281/27.08.2024 г., издадена от вр. и. д. главен архитект на Столична община (СО). Касаторът развива подробни доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Иска отмяната му, като вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени оспорената заповед и претендира присъждане на направените деловодни разноски. В съдебно заседание, чрез адв.Мончева и адв.Моллов, поддържа касационната си жалба. Ответникът - Главен архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител юриск. М. Василева, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителството пред тази инстанция и прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от касатора в настоящото производство, направени за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез юриск. Ташева, поддържа становището си. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорването пред административния съд е била Заповед САГ24-РА-30-281/27.08.2024 г., издадена от вр. и. д. главен архитект на СО, с която е разпоредено на Г. Д. Б., в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж Стоманобетонова гаражна клетка с размери в план 3.00/5.00 м и приблизителна височина 2.00 м , намираща се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор по КККР 68134.613.186 частна общинска собственост, УПИ I за ОЖС, кв.55, местност Суха река , район Подуяне СО, разположена непосредствено до спортно игрище на [улица], гр. София. За да постанови процесното решение и отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискуемата от закона форма и реквизити, при липса на процесуални нарушения от категорията на съществените и в съответствие с относимите норми на материалния закон. От фактическа страна, приел за установено, че на 02.01.2024 г. работна група по чл.223, ал.2 от ЗУТ при район Подуяне на СО извършила проверка на процесния строеж, за резултата от която е съставен Констативен акт (КА) РПД24-ВК91-6/02.01.2024 г. Проверяващите установили, че имотът (ПИ с идентификатор 68134.613.186), в който е разположен строежа, представлява частна общинска собственост, а негов извършител е Г. Д. За строежа не е представен документ за собственост, както и строителни книжа и документ, извършен е в нарушение на предвижданията на подробния устройствен план и без отстъпено право на строеж от собственика на имота. Категоризиран е като пета категория , съгласно чл.137, ал.1, т.5, б. в от ЗУТ. Г. Б. е уведомен за констатациите в съставения КА по реда на § 4 от ДР на ЗУТ. Тези констатации са послужи за основа на издаване на оспорената заповед. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза, потвърждава точното описание на строежа, дадено в процесната заповед. Същия е поставен върху терена през 2000 г. и може да бъде отделен от него и преместен на друго място без да промени предназначението си. За изграждането му няма одобрявани строителни книжа и не е издавано разрешение за строеж. Установява, че строителството в УПИ I за ОЖС, ОС и озеленяване в кв.55, местност Суха река , район Подуяне СО, е реализирано в съответствие със заповед РД-50-09-136/11.04.1983г. на главния архитект на София, която не предвижда допълващо застрояване гаражи. Процесния гараж не е елемент на застрояването и няма постоянен градоустройствен статут, както към момента на изграждането му, така и към настоящия момент. Съдът извел правни изводи, че гаражите са обекти на допълващо застрояване от пета категория , служат за паркиране под покрив на моторни превозни средства и задоволяват личните нужди на собствениците на тези превозни средства, арг. чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 от ЗУТ, поради което, независимо от хипотезата, в която някои от тях са преместваеми, те не могат да са обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. За този вид строежи важи разрешителният режим по ЗУТ, а премахването им е по реда и на основанията по чл. 225а от ЗУТ. Счел, че процедурата по съставяне на констативен акт по чл. 225а, ал. 2, вр. чл. 223 от ЗУТ е спазена, жалбоподателят не е лишен от възможност да представят доказателства при оспорване на процесната заповед. Издателят на процесната заповед е обсъдил доказателствата, във връзка с изясняване на въпроса за търпимостта на спорния обект, и правилно приел, че същият не отговаря на условията за търпим строеж , съгласно §16, ал.1, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ и в §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. При тези изводи, първоинстанционният съд счел, че е налице основанието по чл.225, ал.2, т.2 във вр. с чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на процесната заповед. След като строителството е извършено без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа, същото изпълва състава на нарушението по чл.148, ал.1 от ЗУТ, според който строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Оспореният акт съответства на целта на закона - недопускане на незаконни строежи по чл.225а, ал.1 от ЗУТ при наличие на основание за тяхното премахване, установено в чл.225, ал.2 от ЗУТ. Във връзка с възраженията на жалбоподателя, съдът изложил доводи за неоснователност на твърдението му за процесуална незаконосъобразност на акта, поради неизясняване на въпроса кой е собственик на процесния строеж, които са законосъобразни, защото всяко от лицата по чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ, по арг. чл. 225а, ал. 6 от ЗУТ, може да бъде адресат на заповед за премахване на незаконен строеж. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя всички правни изводи, направени от първоинстанциония съд в оспореното решение и на осн. чл.221,ал.2, изр.2 от АПК, препраща към тях. При издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила, същото е обосновано и съответно на материалния закон. Процесният строеж е незаконен изграден без одобрени строителни книжа и не е отговаря на условията за търпимост, като тези въпроси подробно са изследвани от съда и изводите му са съответни на закона. Като такъв подлежи на премахване по реда на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, по който е процедирал отвения административен орган. Неоснователни са всички доводи наведени с касационната жалба за неправилност на процесното решение. Същите са направени и пред първоинстанционния съд и той се е произнесъл. Касаторът, като извършител на процесния строеж, може да бъде и е адресат на процесната заповед. Непосочването на собственика на този имот като адресат на заповедта, не е процесуално нарушение. Строежът е точно и в пълна степен индивидуализиран като параметри. Същият не отговаря на изискванията за да бъде определен като преместваем обект, а отговаря на изискванията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и такъв от допълващо застрояване по смисъла на чл.42, ал.2 от ЗУТ. Той задоволява лична, а не обществена нужда, а последната е задължителна характеристика за преместваемите обекти. Той не попада в категорията на строежите, за които не се изисква одобряване на строителни книжа и издаване на разрешение за строеж. С оглед изложеното, оспореното решение на АССГ, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и с оглед своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Столична община такива в размер на 100 /сто / лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,