Решение № 15254 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5037/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против Решение 89 от 07.01.2020 г., постановено по адм. д. 7017/2019 г. по описа на Административен съд София град.

За съвместно разглеждане в касационното производство е присъединена и частна жалба от Електроразпределение Север АД гр. Варна против Определение

1267 от 14.02.2020 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 от ГПК.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при нарушения на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли същото да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация, Електроразпределение Север АД гр. Варна, в писмен отговор чрез адв. Георгиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Частният жалбоподател, Електроразпределение Север АД гр. Варна, твърди неправилност на обжалваното определение по чл. 248 от ГРК, иска отмяната му и произнасяне на ВАС по същество, като молбата му за изменение на съдебното решение в частта за разноските бъде уважена изцяло.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, той - и ответник по частната жалба, КЕВР, се представлява от юрк. Ненков, който поддържа касационната жалба и оспорва частната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение, съответно правилност на определението в частта за разноските по съображения, подробно развити в касационната жалба, в отговора на частната жалба и устно в хода по същество.

Ответникът по касация, той и частен жалбоподател, Електроразпределение Север АД гр. Варна (предишно наименование Енерго-Про Мрежи АД), редовно призован, се представлява от адв. Георгиева, която оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа предявената от доверителя й частна жалба. По същество твърди правилност на атакуваното съдебно решение и неправилност на определението в частта за разноските по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба, в частната жалба и устно в хода по същество. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната и неоснователност на частната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната и частната жалби за допустими като предявени срещу обжалваеми съдебни актове от надлежни страни, за които атакуваните решение и определение са неблагоприятни и в срока по чл. 211, съответно- по чл. 230 от АПК.

1. По касационната жалба:

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на Електроразпределение Север АД- гр. Варна обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 356 (хиляда триста петдесет и шест) лв., представляваща заплатено възнаграждение на Адвокатско дружество Величков, Желязков и партньори за защита по НАХД 467/2015г. по описа на Районен съд - Севлиево, образувано по жалба на ищеца срещу НП 390/17.12.2014 г. на председателя на ДКЕВР, с което на "Енерго-про мрежи" АД за извършено нарушение на чл. 206, ал. 1 от Закон за енергетиката във вр. с чл. 3.5.2 от Лицензия Л 138 07/13.08.2004г. и на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2016 г. - датата на влизане в сила решението на Районен съд Севлиево, до окончателното изплащане на обезщетението, КАКТО И обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 356 (хиляда, триста и петдесет и шест), лв. представляваща заплатено възнаграждение на Адвокатско дружество Величков, Желязков и партньори, за защита по КНАХД 82/2016 г. по описа на Административен съд- Габрово, ведно със законната лихва от 14.04.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, КАКТО И сумата от 446 лв. съдебни разноски.

За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявените искове са основателни и доказани. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с наказателно постановление НП-390/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) на Енерго-Про мрежи АД- гр. Варна (сега Електроразпределение Север АД) е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е обжалвано от дружеството и с Решение 9 от 12.01.2016 г., постановено по НАХД 467/2015 г. по описа на Районен съд - Севлиево, е отменено изцяло. Решението на РС- Севлиево е обжалвано от ДКЕВР (сега КЕВР) и с Решение 100 от 14.04.2016 г. постановено по КНАХД 82/2016 г. по описа на Административен съд- Габрово, е оставено в сила. В производството по оспорване на НП пред двете съдебни инстанции ищцовото дружество е ползвало адвокатска защита, видно от представени пълномощни (л. 11 и л. 12) в производството по НАХД 467/2015 г. по описа на Районен съд - Севлиево. АССГ е установил, че в исковото производството пред него са представени договори за правна защита и съдействие (л. 24 от адм. д. 7017/2019 г. по описа на АССГ и л. 24 от присъединеното адм.д. 6894/2019 г. по описа на АССГ), по силата на които Енерго-Про мрежи АД (сега Електроразпределение Север АД- гр. Варна) е възложило на Адвокатско дружество Вeличков, Желязков и партньори да осъществява правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалване по реда на ЗАНН на НП 390/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) пред всички редовни съдебни инстанции срещу възнаграждение в размер на по 1356 лв. за всяка инстанция, което следва да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в 10-дневен срок от издаване на фактура по договора. От представените в исковото производство писмени доказателства - два броя фактури, кредитни преводи и отчет по сметка (л. 25-27 от адм. д. 7017/2019г. по описа на АССГ и л. 25-27 от присъединеното адм.д. 6894/2019 г. по описа на АССГ) с предмет правна защита и съдействие по посочените по-горе договори, на стойност 1356 лв. с ДДС, съдът е установил, че уговорените суми за адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция са платени по банков път и сумите са постъпили по сметка на адвокатското дружество преди приключване производството пред съответната инстанция.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и съгласно ТР 1/15.03.2017 г. по т.д. 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платените в съдебните производства по атакуване на наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

По горните съображения АССГ е уважил предявения от Електроразпределение Север АД- гр. Варна иск в пълен размер и е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на дружеството - ищец на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ претендираното обезщетение в общ размер от 2712 лв., представляващо направените от него разноски за адвокатско възнаграждение по обжалване на наказателното постановление пред двете съдебни инстанции, както и разноските по делото в размер на 446 лв.

Съдебното решение е частично неправилно.

Съгласно диспозитива на тълкувателно решение 1/15.03.2017 г. по т.д. 2/2016 г. на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.

В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита, дори когато същата не е задължителна по закон, представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето.

Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административно-наказателен съдебен процес,не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.

На следващо място, независимо че в производството пред РС Севлиево и пред АС-Габрово договорите за правна защита и съдействие за всяка една съдебна инстанция не са били представени, същите (представени за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ) касаят именно двете редовни фази на съдебното обжалване на НП по ЗАНН. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам - и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по съдебно обжалване на наказателното постановление, и то по време преди приключването на всяко отделно съдебно производство (първа инстанция и касация).

Настоящият състав обаче намира за основателен довода на касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради което и решението в тази му част следва да бъде частично отменено.

С ТР 1 от 15 март 2017 г. по т.д. 2/2016 г. на ОСС на ВАС е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - справедлив и обоснован. Основателни в тази връзка са развитите в касационната жалба доводи за това, че в конкретния случай една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни НП, съдебното производство по обжалването на които не се отличава с правна и фактическа сложност и в случая е приключило и в двете съдебни инстанции след провеждане на едно единствено открито съдебно заседание.

Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата- да е обоснован и справедлив, т.е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата се опитва да наложи разбирането, че фактическата и правна сложност на се определят от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия. Подобно равенство противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждeнието трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото размерът им следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения Решение 9273 от 27.07.2016 г. по адм.д. 3002/2015 г., потвърдено с решение 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА.