Решение № 5681 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 315/2013 г.

Решение № 5681 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 315/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Асен Василев Василев от гр. Велинград, обл. Пазарджик, против решението по т. 5 от протокол № 48/8.11.2012 г. на Висшия съдебен съвет, с което жалбоподателят е временно отстранен на основание чл. 230, ал. 2 от ЗСВ от длъжност "прокурор" в Районна прокуратура - Велинград до приключване на наказателното производство по преписка № 4421/2012 г. по описа на Софийска градска прокуратура. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушения на административнопроизводствените правила за изслушване на отстранения прокурор и за излагане на мотиви във връзка с обстоятелствата, при които е бил привлечен като обвиняем. Ответникът Висшият съдебен съвет (ВСС) не е взел становище. За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното: По допустимостта на жалбата: Оспореното решение е взето на основание чл. 230, алинея 2 от ЗСВ, съгласно която в случаите, когато срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер, извън случаите по ал. 1, Висшият съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство. Разпоредбата на чл. 230 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) намира систематичното си място в глава девета Статут на съдиите, прокурорите и следователите, раздел шести Временно отстраняване от длъжност. По своя правен характер временното отстраняване от длъжност с решение на ВСС на основание чл. 230, ал. 2 от ЗСВ носи белезите на индивидуален административен акт, който засяга непосредствено статута на отстранения магистрат и поражда неблагоприятни правни последици за него. Законът за съдебната власт не съдържа разпоредби, създаващи правила за обжалване на решенията на ВСС, взети на основание чл. 230, ал. 2. Съдът обаче не може да откаже правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да реши искането - чл. 127, ал. 2 от АПК. Поради това следва да се приеме, че решението на ВСС подлежи на оспорване от засегнатото лице по общия ред, установен от чл. 36, ал. 1 и 2 от ЗСВ - в 14-дневен срок от съобщаването му пред тричленен състав на Върховния административен съд. Жалбата на Асен Василев Василев е процесуално допустима като подадена на 21.11.2012 г. в преклузивния 14-дневен срок от лице с правен интерес. По основателността на жалбата: Жалбоподателят Асен Василев Василев е прокурор в Районна прокуратура - Велинград. С постановление от 30.10.2012 г. на прокурор от Софийска градска прокуратура, приложено в административната преписка, жалбоподателят Асен Василев Василев е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебното производство по преписка № 4421/2012 г. на Следствен отдел за това, че през периода м. септември 2011 г. - 25.10.2012 г. като помагач и в съучастие с друго лице - извършител умишлено му е спомогнал чрез съвети, разяснения, отстраняване на спънки, набавяне на средства и по друг начин да присвои чужди движими вещи - 17 автомати за топли напитки, собственост на ЕТ - Евгени Малчев, като обсебването е било в големи размери - престъпление по чл. 206, ал. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 от Наказателния кодекс. Спрямо обвиняемия Василев е взета мярка за неотклонение "подписка". На 1.11.2012 г. главният прокурор на Република България е внесъл искане до Висшия съдебен съвет с рег. № 11-03-945 за временно отстраняване на прокурор Василев от длъжност на основание чл. 230, ал. 2 от ЗСВ поради наличие на обективна несъвместимост на качеството му на обвиняем по наказателно производство с определените му от закона функции на прокурор. Искането на главния прокурор е разгледано от Комисията по дисциплинарните производства на ВСС в заседание на 6.11.2012 г. и е взето решение да се предложи на Висшия съдебен съвет да уважи искането на главния прокурор за временно отстраняване от длъжност на прокурора Василев на основание чл. 230, ал. 2 от ЗСВ. В проведеното на 8.11.2012 г. заседание председателят на Комисията по дисциплинарните производства на ВСС е изложил обстоятелствата във връзка с внесеното предложение от главния прокурор за временно отстраняване на прокурор Асен Василев Василев от длъжността. След проведено тайно гласуване с 20 гласа "за", 1 "против", Висшият съдебен съвет е взел решението си, обективирано в т. 5 от съставения протокол № 48, за временно отстраняване на Асен Василев Василев от длъжност "прокурор" в Районна прокуратура - Велинград на основание чл. 230, ал. 2 от ЗСВ до приключване на наказателното производство по преписка № 4421/2012 г. по описа на Софийска градска прокуратура, Следствен отдел. При издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Юридическият факт от хипотезиса на чл. 230, ал. 2 от ЗСВ - образувано наказателно производство от общ характер срещу прокурор Василев - е установено с представеното постановление на Софийска градска прокуратура и не е спорно. На основание чл. 34, ал. 3, изр. 2 от ЗСВ за мотиви на решението на Висшия съдебен съвет, прието с тайно гласуване, с което се приема направено предложение, се смятат съображенията на вносителя на предложението. В предложението до ВСС с рег. № 11-03-945/1.11.2012 г. главният прокурор на Република България е изложил съображение за наличие на обективна несъвместимост на качеството на прокурора Василев на обвиняем по наказателно производство с определените му от закона функции на прокурор, което налага временното му отстраняване от длъжност до приключване на наказателното производство. Участието на жалбоподателя Василев в наказателно производство като обвиняем е обстоятелство от обективен характер, което не се съвместява с функциите на прокурора да ръководи и извършва разследване, да привлича към наказателна отговорност други лица и да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер, лично да извършва проверки и да възлага на съответните органи да извършват проверки при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове, да призовава граждани или упълномощени представители на юридически лица, като при неявяването им без уважителни причини да разпорежда принудително довеждане и пр. Синтезирано изложените съображения за обективна несъвместимост на личното качество на лицето на обвиняем с правомощията на същото лице като прокурор в защита на държавния и обществения интерес обосновават преценката на ВСС за наложително временно отстраняване на жалбоподателя от длъжност на основание чл. 230, ал. 2 от ЗСВ. Не са налице данни за превратно упражнена дискреционна власт от ВСС при вземане на оспореното решение, което е съответно на целта на закона. Висшият съдебен съвет като орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост, няма правомощия да подлага на анализ и контрол законосъобразността на отделни актове на органите на съда или прокуратурата. В тази връзка доводът на жалбоподателя Василев за незаконосъобразност на постановлението на прокурора от Софийска градска прокуратура за привличането му като обвиняем е недопустим и не е подлежал на обсъждане от ВСС. При организиране на работата на съдебната власт и управлението на дейността й ВСС не може да извършва действия, които могат да засегнат независимостта на нейните органи (чл. 16, ал. 1 от ЗСВ), в случая като разисква в какво точно се е изразявала помагаческата дейност на привлечения като обвиняем прокурор и как следва да организира защитата си в образуваното срещу него досъдебно производство. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя Василев, релевиращо нарушение на правото му на защита, тъй като не е бил изслушан от ВСС и не са му били изискани писмени обяснения. Разпоредбата на чл. 230 от ЗСВ се намира в глава девета Статут на съдиите, прокурорите и следователите, раздел шести Временно отстраняване от длъжност. С вземането на мярка по чл. 230, ал. 2 от ЗСВ магистратът не се привлича към дисциплинарна отговорност, поради което не се образува дисциплинарно производство и не се налага дисциплинарно наказание. Разпоредбите на глава шестнадесета Дисциплинарна отговорност нямат субсидиарно приложение. По гореизложените фактически и правни съображения следва да се приеме, че оспореното решение е взето от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение - тричленен състав,