Решение № 905 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12814/2009 г.

Решение № 905 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12814/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Евгени Йорданов Йорданов от гр. Берковица за отмяна на основание чл. 239, т. 1, 2, 3, 5 от АПК на определение № 13071 от 1.12.2009 г. по адм. дело № 7583/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, тричленен състав, с което е оставено в сила определение от 24.04.2008 г. по адм. д. № 246/2008 г. на Монтанския административен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на Евгени Йорданов против решение № 90 по протокол № 6/14.3.2008 г. на Общинския съвет - Берковица и е прекратено производството по делото. С искането представя писмени доказателства, с които обуславя наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от значение за делото, с твърдение за наличие на правен интерес за обжалване на административния акт, както и по същество, че отговаря на изискванията за придобиване на жилище по ЗУЖВГМЖСВ. По отношение на останалите посочени основания за отмяна не се представят писмени доказателства и не се обосновава тяхното наличие. Моли, да се отмени определението на Върховния административен съд и му се признае право да закупи жилище или се върне делото за ново разглеждане. Ответната страна - Общински съвет - Берковица редовно призован не се явява и не взема становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на молителя, намира, че искането за отмяна на влязло в сила определение е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 от АПК, предвид посочените различни основания за отмяна, за които не е изтекъл преклузивния срок и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. С влязло в сила определение № 13071 от 1.12.2009 г. по адм. дело № 7583/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, тричленен състав, е оставено в сила определение от 24.4.2008 г. по адм. д. № 246/2008 г. на Административен съд - Монтана, с което е оставена без разглеждане жалбата на Евгени Йорданов против решение № 90 по протокол № 6/14.3.2008 г. на Общинския съвет - Берковица и е прекратено производството по делото. От фактическа страна се установява, че първоинстанционното производство е образувано по жалбата на Евгени Йорданов Йорданов срещу решение № 90, взето по протокол № 6/14.03.2008 г. на Общински съвет - Берковица, с което е приета пазарна оценка на УПИ V в кв. 88 по плана на гр. Берковица и е дадено съгласие за осъществяване на сделка, в резултат на която трети физически лица - собственици на ид. части от правото на строеж върху посочения общински имот, съобразно притежаваните от тях обекти в бл. "Свобода 1" и ж. к. "Младост", да изплатят съответните им ид. части от този имот на община Берковица и да станат негови собственици и на находящата се в него паянтова постройка със застроена площ 52кв. м. По обжалването първоинстанционният административен съд е приел, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорването на решение № 90, взето по протокол № 6 от 14.03.2008 г. на ОбС - Берковица, тъй като не е негов адресат, нито има установени от закона права, засегнати от това решение, поради което на основание чл. 154, ал. 4 от АПК е оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото. Тричленният състав на ВАС, III отделение, в производство по чл. 229, ал. 1 и чл. 160, ал. 2 от АПК с определение № 13071 от 1.12.2009 г., чиято отмяна се иска е оставил в сила определението на административния съд, като е приел, че определение от 24.04.2008 г. по адм. д. № 246/2008 г. на Административен съд - Монтана е правилно. Приел, че жалбоподателят не е твърдял и установил наличие на самостоятелни права върху имота, описан в оспореното решение на ОбС - Берковица, като е съобразил, че това решение е отменено с последващо решение № 271, взето по протокол № 15/26.09.2008 г. на ОбС - Берковица, представено в хода на производство по чл. 229, ал. 1 от АПК от процесуалния представител на ответника и след постановяването на определението на първоинстанционния съд. Съдът е приел, че не е доказано наличието на пряк и личен правен интерес на оспорващия, който е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалба срещу административен акт. С искането за отмяна са представени копия на писмени доказателства: акт № 17 за частна общинска собственост от 26.06.2006 г., скица № 387 от 27.06.2007 г., молба от 27.11.2006 г., писмо изх. № РК-9400-236/1 (от 18.12.2006 г., молба от 9.01.2007 г., писмо изх. № ИУТИ 94-00-2213/3) от 19.01.2007 г. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението, респ. определението в случая е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "Нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "Нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни в производството по делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Представените писмени доказателства не представляват нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които да не са били известни на страната и да са от съществено значение за изхода на процеса. Представените молби са съставени от самия искател, а писмата са с дата преди влизане в сила на определението, чиято отмяна се иска и са били известни по делото, а представеното копие на скица и акт за общинска собственост са налични към делото по първоинстанционното производство, но неотносими към установяване наличието на правен интерес за оспорващия на решение № 90, взето по протокол № 6/14.03.2008 г. на ОбС - Берковица, което е отменено с решение № 271, взето по протокол № 15/26.09.2008 г. на ОбС - Берковица. Представените доказателства не променят фактическите констатации, както и направените правни изводи на съдилищата при постановяване на техните определения. Искателят е следвало да положи грижа за добре водене на процеса и да попълни делото с доказателства относими към въпроса относно установяване на правен интерес. Претендираните материални права за придобиване на жилище по ЗУЖВГМЖСВ не могат да се реализират в производство по оспорване на решение № 90, взето по протокол № 6/14.03.2008 г. на ОбС - Берковица. Съгласно чл. 239, т. 2 от АПК актът подлежи на отмяна, когато по съответния съдебен ред се установи престъпно действие на страна относимо към решаване на делото. Твърдяните от искателя престъпни действия по повод упражняване на материалноправните претенции за придобиване на жилище са недоказани по съответния съдебен ред, не са представени доказателства в тази връзка и не обуславят извод за свързаност с решаване на делото, поради което настоящият съдебен състав приема, че не е налице отменително основание по чл. 239, т. 2 от АПК. Претендирано е от искателя отменително основание по чл. 239, т. 3 от АПК, съгласно който, актът подлежи на отмяна, ако е основан на документ, който по надлежен ред е признат за подправен, или акт на съд или друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Това основание е посочено от искателя, но не е обосновано и не са представени доказателства, от които да се правят изводи за неговото наличие, поради което настоящият съдебен състав приема, че не е налице в случая отменително основание по чл. 239, т. 3 от АПК. Искателят е посочил като отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК, съгласно който съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретният случая решаващата съдебна инстанция е била сезирана с жалба на искателя, по която е образувано административно съдебно производство, по което е постановено определение в закрито заседание, а определение № 13071 от 1.12.2009 г. по адм. дело № 7583/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение е постановено в производство по частна жалба на искателя, който е участвал в открито съдебно заседание на 19.11.2008 г. При тези данни правата на искателя в производствата са надлежно упражнени и същият е могъл да се защити, поради което настоящият съдебен състав приема, че не е налице отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че искането за отмяна на влязло в сила определение № 13071 от 1.12.2009 г. по адм. дело № 7583/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, тричленен състав, с което е оставено в сила определение от 24.04.2008 г. по адм. д. № 246/2008 г. на Административен съд - Монтана, на посочените основания по чл. 239, т. 1, 2, 3, 5 от АПК е неоснователно, поради което следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав,