Решение № 15037 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1893/2014 г.

Решение № 15037 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1893/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Грейд 2004" ЕООД, гр. София, представлявано от Камелия Боянова Шушкова, чрез пълномощника адв. Костолов, срещу решение № 7404 от 28.11.2013 г. по адм. дело № 2363 по описа за 2013 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт (РА) № 1204928 от 10.10.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 249 от 08.02.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП", досежно установените с акта задължения по ЗКПО за 2006 г. в размер на 97 958.50 лева и лихви за забава в размер на 65 178.26 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт. Представя се писмена защита от процесуалния представител адв. Лазаров. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Иванов. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу РА № 1204928 от 10.10.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 249 от 08.02.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП", досежно установените с акта задължения по ЗКПО за 2006 г. в размер на 97 958.50 лева и лихви за забава в размер на 65 178.26 лв. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, събраните по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Направен е анализ на приложените правни разпоредби и е обоснован извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Неоснователно е оплакването на касатора, че в съдебното решение липсва правна квалификация на потвърденото извършено облагане с РА. Първостепенният съд е възприел за правилно определянето с РА на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Непредставянето на счетоводна отчетност се установява по категоричен начин, а и тя не е била предмет на оспорване от ревизираното дружество. Следователно е налице една от възможните предпоставки по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно тази по т. 4, според която органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа. Установената от органите по приходите фактическа обстановка се потвърждава и от събраните от административния съд доказателства, от които се потвърждава и другата отделна предпоставка на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно т. 2, поради което следва да се приеме, че правилно е извършена ревизия по особения ред. При законосъобразно извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК за издадения въз основа на нея ревизионен акт е приложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК и в производството по обжалването на ревизионния акт фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. С оглед на така разместената доказателствена тежест са правилни и обосновани изводите на административния съд за законосъобразност на РА. Липсата на редовно водено счетоводство представлява пречка за определяне на данъчната основа за корпоративен данък по общия ред чрез формиране на финансов резултат, при което да се използват общите счетоводни правила. Данъчната основа за облагане, видно от данните по ревизионната преписка, възлиза на 653 056.70 лв., а дължимият по чл. 44 ЗКПО корпоративен данък е в размер на 97 958.50 лв. ведно със съответните лихви. Не са налице и твърдените нарушения при прилагането на материалния закон от страна на административния съд. Правилен е изводът на съда, че видно от представените в хода на ревизията и в съдебното производство доказателства, не са налице постъпления на парични средства в касата и банковата сметка на жалбоподателя, като безспорно, въпреки това, за процесните периоди са закупени имоти на значителна стойност. Тези факти обосновано са мотивирали съда да приеме, че основният спорен въпрос се свежда до наличието и произхода на средствата, с който ревизираното дружество е придобило недвижими имоти (земи и гори), съгласно приложените НА. Противно на всички доводи на касатора в обратната насока, настоящият състав на касационната инстанция споделя изводите на административния съд, че непредставянето на счетоводни документи, доказващи заприходяването на придобитите активи, както и на такива, доказващи реалното получаване на парични суми в касата на ревизираното дружество по договора за заем от 05.12.2005 г., сключен с "Корником" ЕООД, в качеството му на заемател, и съответно разходването им за заплащане на имотите, е достатъчно основание да се приеме, че паричните суми по договора за заем не са реално получени, поради което и закупуването на имотите не е извършено със средства от този заем. Правилно съдът е акцентирал върху обстоятелството, че нито в административната, нито в съдебната фаза на спора, е установено, че жалбоподателят е осъществявал през 2006 г. стопанска дейност или че има някакви други източници на финансови постъпления, като е отчел, че при тези данни действително сумата от 653 056.70 лв., заплатена за придобиването на имотите, е с неустановен произход и като такава подлежи на облагане. В мотивите на решението е споделен извода на органите по приходите, че приходът е извънреден, тъй като не е придобит чрез обичайната дейност по смисъла на § 1, т. 11 ЗСч. и този извод се споделя от настоящата инстанция. Наред с това, придържайки се към установената практика на ВАС по аналогични казуси, правилно административният съд е приел, че само въз основа на представен договор за заем не може да се заключи, че лицето действително е получило съответната парична сума. Обоснован е изводът на решаващия съд, че не са ангажирани доказателства, че заемодателят е разполагал с посочените в договора парични средства в размер на 700 000 лв., за да може да ги предостави в заем на ревизираното лице. Касаторът се позовава на неправилна интерпретация на заключението на ССчЕ, но според констатациите на тази експертиза дружеството- заемодател е получило заемни средства в размер на 4 082 лв. и е предоставило такива в размер на 4 000 лв., а това обстоятелство действително е недостатъчно, за да формира извод, че "Корником" ЕООД е предоставило на "Грейд 2004" ЕООД сумата 700 000 лв. Съдът правилно е релевирал извода на вещото лице, че не може да бъде установена разполагаемата парична наличност у заемателя към 05.12.2005 г., както и констатацията му, че сумата и към ревизионното производство не е възстановена на заемателя. В тази връзка съдът обосновано е мотивирал изводите си и с обстоятелството, че е налице уговорен заем в големи размери, без гаранции за връщане и без данни и твърдения за реално връщане, без клаузи за лихви и неустойки. Това са все факти, които, макар и косвени по своята същност, са относими към предмета на спора и това правилно е отчетено от съда. В заключение следва да се посочи, че е правилна и преценката на административния съд за липса и на доказателства за предаването на сумите. В касационната жалба отново се поддържа тезата, противопоставена и в първоинстанционното производство, че наличието на ПКО (без номер) и на РКО (без номер) е безспорно доказателства за предаването на сумите, като се извличат аргументи и от констатациите на ССчЕ. Тази теза е разгледана от административния съд и й е даден отговор след извършен съвкупен анализ на доказателствата. Именно този съвкупен анализ налага извода, че само въз основа на счетоводни записвания при жалбоподателя и при частично представени документи от счетоводството на заемодателя, при липсата на аналитични регистри, не може да се формира извод за реално предоставен заем. За целите на данъчното облагане не може да бъде изведен извод за наличие на парични средства въз основа на предположение за получаването им - в случая от договор за заем, за чиято реалност не са ангажирани убедителни доказателства. Въз основа на гореизложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че правилно първостепенният съд е възложил в тежест на жалбоподателя последиците от недоказването, споделяйки изводите на органите по приходите, че средствата, с които са закупени недвижимите имоти, са с неустановен произход и представляват укрити доходи, които подлежат на облагане по реда на ДОПК и ЗКПО (отм.). Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, а на ответната страна такива са присъдени в първоинстанционното производство, в изпълнение на чл. 161 от АПК. Така мотивиран, Върховният административен съд, Осмо отделение