Решение № 14125 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11764/2014 г.

Решение № 14125 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11764/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 250 от Закон за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба, подадена от Румен Григоров Казачки, от гр. Радомир, срещу решение № 9635/09.07.2014 г., постановено по адм. дело № 4241/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. В касационната жалба са развити доводи за наличие на основания по смисъла на чл. 209 АПК за отмяна на решението. Същите се свеждат, според касатора, до неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от тричленния състав, който независимо от направените възражения е приел, че са налице предпоставките за освобождаването му от служба на възприетото в заповедта правно основание. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, чрез упълномощения си процесуален представител, моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура счита подадената касационна жалба за неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, след като обсъди касационните доводи, на основание чл. 218 АПК, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С атакуваното решение ВАС, пето отделение, е отхвърлил жалбата на Румен Григоров Казачки от гр. Радомир, срещу заповед на министъра на вътрешните работи № К-1913/20.02.2014 г., с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.) е освободен от служба поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), по инициатива на органа по назначаването. За да постанови решението си първоинстанционният състав е приел, че с разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.), законодателят признава правото на административния орган на инициатива за прекратяване на служебното правоотношение поради придобиване право на пенсия на държавни служители, които имат изискуемия се по чл. 69 КСО трудов стаж, но не са навършили възраст за пенсиониране. Развити са съображения, че към датата на издаване на заповедта е била налице законоустановената предпоставка по чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.) за освобождаване на жалбоподателя от служба. Изложени са доводи, че заповедта е мотивирана, след като е посочен текстът на чл. 69 КСО; приложената кадрова справка и изготвеното на нейна база предложение за освобождаване съдържат необходимите биографични данни, а волята на жалбоподателя във връзка с едностранно упражненото право на уволнение е ирелевантна за законосъобразността на акта на възприетото при издаването му правно основание. Развивайки мотиви по установените в хода на производството правнорелевантни факти, тричленният състав е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен административен орган, оторизиран по чл. 246, т. 1 ЗМВР, въз основа на направено мотивирано предложение. При издаването му не са констатирани нарушения на материалноправните и процесуалноправните разпоредби, уреждащи освобождаването от служба поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 КСО. Решението е правилно. Тричленният състав, след като е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства, законосъобразно е приел, че с приложимата материалноправна норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (обн., ДВ, бр. 69/2008 г., доп., бр. 88/2010 г., в сила от 1.01.2011 г., отм., ДВ, бр. 53/2014 г.), съгласно която служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО, по инициатива на органа по назначаването, законодателят е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 КСО осигурителен стаж, но не са навършили възраст за пенсиониране по общия ред (за осигурителен стаж и възраст). А съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 КСО, считано от 1.01.2012 г. държавните служители по ЗМВР при уволнение придобиват право на пенсия при 27 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на длъжности по посочените в ал. 2 закони, независимо от възрастта. Т. е. - установеното с т. 13 на чл. 245, ал. 1 ЗМВР (отм.) нормативно изискване за освобождаване от служба е съответният държавен служител да има 27 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на такива длъжности. От приложените към административната преписка доказателства е видно, че касационният жалбоподател е постъпил като служител в системата на МВР на 15.01.1982 г. и към 1.02.2014 г. е прослужил 32 години, 0 месеца и 26 дни, като има общ осигурителен стаж 34 години, 2 месеца и 7 дни, с което е придобил право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 КСО. При тези данни обосновано тричленният състав е приел, че е налице законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.). Настоящият състав не споделя доводът на процесуалния представител на касационния жалбоподател, че прекратяването на служебното правоотношение поради натрупан осигурителен стаж може да се осъществи само по волята на служителя. Законодателят е предвидил изрично възможността в подобна хипотеза това да стане и по инициатива на органа по назначаването, която в случая е реализирана с издаването на оспорената заповед. Нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.) е специална и предоставя възможност на органа по назначаването при наличие на условията на пенсиониране по чл. 69 КСО да упражни по своя инициатива, независимо от волята на служителя, потестативното право на прекратяване на служебното правоотношение. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на Общото събрание на ВАС. Правното основание по чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.) е различно от хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР (отм.) и не съдържа кумулативното изискване за възраст, в който смисъл е посоченото тълкувателно постановление. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.) овластява административния орган едностранно да прекрати служебното правоотношение само при наличие на осигурителен стаж, какъвто е и конкретният случай. Неоснователно е направеното възражение за наличие на дискриминация по защитен признак "възраст" съгласно Директива 2000/78 ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. На първо място, служебното правоотношение на касационния жалбоподател не е прекратено поради достигане на определена възраст, а поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 КСО, поради което не е налице признакът "възраст", по който същият твърди, че е извършена дискриминация. На следващо място, както правилно е посочил и решаващият състав, липсва нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, предвид съществуването на изричната норма на чл. 7, ал. 1, т. 8 с. з. Упражняването на правомощието на административния орган в хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.) не е обвързано с нормативно въведено задължение да извършва подбор между държавните служители, придобили право на пенсиониране по чл. 69, ал. 2, т. 2 КСО. След като законодателят в цитираната разпоредба и в нормата на чл. 268, ал. 1 ППЗМВР (отм.) предвижда, че на органа по назначението е предоставена инициативата да прекрати служебното правоотношение с държавния служител - независимо от възрастта, но при наличие на изискуемия осигурителен стаж, то упражняването на законовото правомощие е в рамките на оперативната му самостоятелност. Тази преценка е по целесъобразност, не е обвързана с отчитане на възрастта, както и с оценяване на професионалните качества на служителя и годността му да продължи ефективно да изпълнява служебните си задължения, поради което не подлежи на съдебен контрол. Следва да се има предвид, че мотивите на предлагащия уволнението административен орган нямат правно значение, т. к. не са включени в състава на приложимата законова норма. По тази причина и за органа, разпоредил освобождаването от служба, не е съществувало задължение да излага съображения защо предприема уволнението на лицето, нито да му осигурява възможност за участие в производството по издаване на акта при установяване на правнозначимите факти. Освобождаването от служба на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.) се извършва по усмотрение на административния орган. Съдебният контрол върху заповедта се свежда до проверка не за нейната правилност, а за точното приложение на закона. След като при извършване на уволнението нормативните изисквания са били съобразени, обжалваният административен акт се явява законосъобразен и жалбата срещу него правилно е била отхвърлена. Останалите доводи на жалбоподателя, поддържани в контекста на релевирания довод за допуснато нарушение на материалния закон при преценка законосъобразността на оспорената заповед, представляват неправилно интерпретиране на целта на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.), приложима към установените правнорелевантни факти. Обстоятелството, че в последващия ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.), възможността за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа в подобна хипотеза е отпаднала, не сочи на незаконосъобразност на уволнението на касатора, което е проведено по действащата към момента на постановяването му нормативна уредба. Като е изложил мотиви, обсъждайки всички доказателства, както и наведените доводи от страните и е дал правилно тълкувание на приложимите нормативни актове, съобразно релевантните за спорното право юридически факти, тричленният състав е постановил съдебния си акт при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Не са допуснати твърдяните в касационната жалба отменителни основания. С оглед на това настоящият петчленен съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение - правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането за разноски на ответната страна е основателно. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 81 ГПК, вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на МВР се дължат съдебно-деловодни за осъществената защита в производството по настоящото дело, в размер на 400 (четиристотин) лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия