Решение № 3845 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1443/2013 г.

Решение № 3845 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1443/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Благоевград, чрез процесуалния му представител юрк. Мария Димитрова, против решение № 1852/13.12.2012 г., постановено по адм. д. № 593/2012 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменено издаденото от него Уведомително писмо изх. № 2110/7.02.2011 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2009 г. в частта, с която по схема Национални доплащания за животни, обвързани с производство (НДЖ 3) е отказано изплащане на сумата 3178,96 лв. за 210 броя овце майки или кози майки, преписката е върната на административния орган за произнасяне, при спазване на дадените от съда указания и ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя - Васил Славейков Димитров сумата 720 лв. за разноски по делото. В жалбата са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, поради необсъждане доводите на ответника, изложени в писмените му бележки. Касаторът оспорва извода на съда за липса на представителна власт на процесуалния му представил. Излага и съображения за просрочие на първоинстанционната жалба, които настоящият касационен състав квалифицира като възражение за недопустимост на съдебното решение - отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК. Моли решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответникът - Васил Славейков Димитров, в писмен отговор, подаден чрез адвокат Табутова, в писмени бележки и в съдебно заседание, представляван от преупълномощения адв. Маркова, оспорва касационната жалба. Счита решението за допустимо и законосъобразно. Моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира за правилен извода на съда, че в обжалвания пред него акт по НДЖ 3 не са изложени мотиви и не е ясно какво е приел административният орган, за да откаже субсидията. Посочва, че позоваването на чл. 5 от Наредба № 3/2009 г. (отм.) и чл. 60 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. не мотивира Уведомителното писмо - Регламент (ЕО) № 796/2004 г. е отменен с влезлия в сила от 1.01.2010 г. Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., който с оглед датата на издаване на акта - 7.02.2011 г. е действащият нормативен акт. Допълва съображенията с довод, че административният орган не е посочил причината, поради която по схема НДЖ 2 броят на животните съответства, а по НДЖ 3 не съответства, след като се касае за едни и същи животни. При това положение намира за законосъобразен извода на съда, че административният акт, в оспорената му част, е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което правилно е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Предлага обжалваното решение като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Васил Славейков Димитров срещу Уведомително писмо изх. № 2110/7.02.2011 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2009 г. на Директора на Областна дирекция Държавен фонд "Земеделие" - Благоевград в частта, с която по схема Национални доплащания за животни, обвързани с производство (НДЖ 3), му е отказано изплащане на сумата 3178,96 лв. за 210 броя овце майки или кози майки. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е немотивиран - не съдържа фактически и правни основания за постановяването му и че е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът е установил, че жалбоподателят е подал Общо заявление за плащане на площ вх. № 16256931/14.05.2009 г. с УИН 01/240709/29383, в качеството му на физическо лице, и е регистриран с УРН 339442 в ИСАК. С него е заявил следните схеми за подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Национални доплащания за животни (НДЖ 1, НДЖ 2), Национални доплащания за животни (НДЖ 3) и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР 1). С оспореното Уведомително писмо е прието, че декларираните площи по схеми СЕПП и НР 1 съответстват на реално ползваните, поради което исканата субсидия е одобрена в пълен размер. В пълен размер е одобрена и субсидията и по схема НДЖ 2. По процесната схема НДЖ 3 за заявените от жалбоподателя животни изчислената финансова помощ в размер на 3 178,96 лв. е отказана на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Наредба № 3/25.02.2009 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания в съответствие с разпоредбите на чл. 60 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г за 210 овце майки или кози майки. Неразделна част от уведомителното писмо е приложената към същото таблица, в която е посочено, че от 210 бр. заявени животни е установен по НДЖ 2 - 210 бр., а по НДЖ 3 - 146 бр. По възражението за недопустимост на жалбата съдът установил, че Уведомителното писмо е оспорено по административен ред пред министъра на земеделието и храните по реда на чл. 81 и сл. от АПК, който със Заповед № РД-20-113/26.06.2012 г., без данни да е връчена на оспорващия, е отхвърлил жалбата. За изясняване на фактите по делото съдът е изслушал ветеринарномедицинска експертиза, със заключението по която установил, че от 161 бр. заснети животни и посочени в контролния лист и премаркираните такива - 56, общо броят на отглежданите животни е 217, който брой надвишава заявения, поради което не е ясно защо органът е приел, че броят на заявените за отглеждане животни не съответстват на броя на реално отглежданите. От правна страна съдът е приел, че оспореното уведомително писмо, като издадено от Директора на ОД ДФЗ - Благоевград, с оглед Заповед № 01-РД/1414/2.06.2010 г. на ИД на ДФЗ/ приложена на л. 129 от делото/, е издадено от компетентен орган, при делегирана компетентност, поради което е валиден административен акт. Приел и че е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, но в оспорената му част го преценил за немотивиран, доколкото не е съобразен с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като като фактически основания за отказаната субсидия по процесната схема не са изложени. В тази връзка посочил, че от приложените в преписката таблици от контролния лист може само да се предполага, че броят на реално отглежданите животни при проверката не е съответствал на броя на заявените за подпомагане. За да обоснове горните изводи съдът подробно е анализирал приложимата правна уредба, с оглед установените по делото факти и при съобразяване с неоспорената експертиза. С последната установил, че броят на декларираните животни съответства на реално отглежданите такива в 100-дневния период от края на периода за подаване на заявлението и те са отглеждани към момента на извършването на проверката, резултатите от която са обективирани в контролния лист. Предвид премаркирането на част от отглежданите животни при сдвояване на ушните марки - първоначално поставената и премаркираната, експертът е категоричен, че ушните марки съответстват и броят животни е 217, при декларирани 210 овце майки. Посочил, че поради липса на мотиви в обжалвания акт по НДЖ 3 не е ясно какво е приел административният орган, за да откаже субсидията, доколкото при "тълкуване на волята му", въз основа на приложените в преписката документи, безспорно е налице съответствие на заявените с реално отглежданите животни. Съобразил и че предвид липсата на мотиви не е ясно защо по схема НДЖ 2 броят на животните съответства, а по НДЖ 3 не съответства при положение, че се касае за едни и същи животни, освен че е неясно и какво е приел органът - дали се касае за овце майки или за кози майки, доколкото в акта е посочил и двете алтернативи. След като прецени данните по делото и възраженията на страните, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, на първо място, преценява оспореното решение за процесуално допустимо. Неоснователно е изложеното в тази връзка и основно възражение в касационната жалба - за просроченост на първоинстанционната жалба, което твърдение настоящият касационен състав на ВАС приема като възражение за недопустимост на съдебното решение - отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК. Относно допустимостта на жалбата съдът правилно е приел, че уведомителното писмо е обжалвано по административен ред пред Министъра на земеделието и храните, който се е произнесъл със заповед от 26.06.2012 г. Приел и че липсват данни за надлежно връчване на заповедта на горестоящия административен орган по чл. 98, ал. 1 от АПК, с оглед на което преценил, че срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 98, ал. 2 от АПК е спазен. В тази връзка изложил съображения, че непроизнасянето на висшестоящия административен орган в законово определения срок не формира мълчалив отказ, необжалването на който да преклудира правата на оспорващия. Този извод на съда е правилен и е съобразен с съдебната практика на Върховния административен съд - така напр. Определение № 5196 от 12.04.2013 г. по адм. д. № 4289/2013 г. на ВАС, IV отд. Правилен е и изводът на съда, че в Уведомителното писмо, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК не е посочен срок за съдебно обжалване, което обуславя приложението на чл. 140 от АПК. Следователно административният съд законосъобразно е приел, че подадената до него жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Възраженията в обратния смисъл, изложени в касационната жалба, са неоснователни, поради което не е налице основание за обезсилване на съдебното решение. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Действително не кореспондира с доказателствата по делото изводът на съда, че ответникът не е взел становище по жалбата и че представените писмени бележки от юрисконсулт Мария Димитрова не следва да бъдат обсъждани, поради липса на представителна власт, доколкото същата е упълномощена от Изпълнителния директор на ДФЗ, а не от издателя на акта. По делото, на л. 116 е представено пълномощно от Директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Благоевград, с което Мария Димитрова е упълномощена да представлява Директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Благоевград по адм. дело № 593/12 г. на БАС и пред ВАС, до приключване на производството. Пълномощното е представено с молба на ответника от 22.10.2012 г. Налице е надлежно упълномощаване от издателя на акта, поради което съдът е извел неправилен извод за липса на представителна власт и не е обсъдил доводите на ответника, изложени в писмените му бележки. Това нарушение на съдопроизводствените правила обаче не е съществено и не е основание за отмяна на решението, доколкото дори и да бяха обсъдени доводите на ответника, изложени в писмените му бележки, те не биха променили изводите на съда относно допустимостта на жалбата. Съдът, на основание чл. 159 от АПК, извършва служебна проверка за допустимостта на жалбата, като на основание т. 5 от цитираната разпоредба, ако намери, че оспорването е просрочено, оставя жалбата без разглеждане. Такава проверка е била извършена от съда, в резултат на която съдът законосъобразно е приел, че жалбата е подадена в срок. Необсъдените писмени бележки на ответника съдържат възражения единствено за просрочието на жалбата, по който въпрос съдът е произнесъл законосъобразни мотиви. Законосъобразен е изводът на съда, обосновал отмяната на уведомителното писмо, че при издаването му не е спазена предвидената от закона форма. Срещу този извод на съда, в касационната не са изложени възражения. Настоящият съдебен състав намира, че съдът точно е установил, че уведомителното писмо е немотивирано и не покрива кумулативните изисквания относно формата на административния акт, визирани в чл. 59, ал. 2 АПК, а именно не са изложени фактически основания за издаване на административния акт - т. 4 от посочената разпоредба. Съдът законосъобразно е приел, че в конкретния случай поради липса на мотиви в обжалвания акт по НДЖ 3 не е ясно какво е приел административният орган, за да откаже субсидията, доколкото с оглед приложените в преписката документи, безспорно е налице съответствие на заявените с реално отглежданите животни. Освен това, предвид липсата на мотиви, не е ясно защо по схема НДЖ 2 броят на животните съответства, а по НДЖ 3 не съответства, при положение, че случаят касае едни и същи животни. На трето място - не е ясно и какво е приел административният орган - дали се касае за овце майки или за кози майки, тъй като в акта е посочил и двете алтернативи. По аргумент от чл. 146, т. 2 от АПК, неспазването на установената форма е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Именно липсата на мотиви, което от своя страна препятства проверката от страна на съда относно законосъобразността на административния акт, е обосновала отмяната на уведомителното писмо. Правилно е прието, че липсата на мотиви е порок във формата на акта и съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Съобразявайки константната практика на ВАС съдът обосновано е приел, че неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и винаги е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. Независимо че неспазването на установената от закона форма е самостоятелно основание за отмяна на административния акт, за пълнота на изложението настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че обжалваното решение е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Впрочем възражения за противното също липсват в касационната жалба. В нея само бланкетно е посочено, че решението е материалнонезаконосъобразно, без доводи в тази насока. С оглед нормата на чл. 218, ал. 2 АПК следва обаче да се посочи, че констатациите в уведомителното писмо са опровергани от ветеринарномедицинската експертиза, кредитирана като неоспорена от страните, установяваща по безспорен начин, че общо броят на отглежданите животни е 217, който брой надвишава заявения, като не е ясно защо органът е приел, че броят на заявените за отглеждане животни не съответства на броя на реално отглежданите. Предвид изложеното съдебното решение е допустимо, правилно, постановено при спазване на процесуалния и материалния закон, обосновано е и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноски за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, но недоказано-по настоящото дело не е представен документ, от който да е видно плащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство, поради което и това искане следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,