Решение № 6 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1453/2009 г.
ВКСI гражданско отделение10.01.2012 г.докладчик Гълъбина Генчева
Диспозитив
ДОПУСКА ТЪЛКУВАНЕ на решение № 884 от 4.01.11 г. по гр. д. № 1453/09 г. на ВКС, първо гражданско отделение, в следния смисъл: Произнасянето на ВКС, с което частично е отменено решение № 1101 от 17.06.09 г. по гр. д. № 2485/07 г. на Пловдивския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от [община] срещу С. Л. р. д. "С. " [населено място] иск по чл. 108 от ЗС, е само по отношение на една от трите сгради, предмет на правния спор по делото, а именно: двуетажната масивна сграда - ловна хижа с разгъната застроена площ от 154 кв. м., построена в имот № 0000867, м. "К. ", землището на [населено място], [община]. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1453/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 251 и чл. 247 от ГПК. Образувано е по молба на С. Л. -р. д. "С." [населено място] за тълкуване на решение № 884 от 4.01.11 г. по настоящото дело. Молителят поддържа, че предмет на правния спор по делото са три сгради, построени в имот № 0000867, м. "К. ", землището на [населено място], [община]: двуетажна масивна сграда - ловна хижа с разгъната застроена площ от 154 кв. м.; масивна сграда - вила за гости с площ от 68 кв. м. и тоалетна с площ от 6,25 кв. м. Съставът на ВКС се произнесъл само за една от тези сгради, а останалите не са посочени. Иска се тълкуване на решението, при което ВКС да разясни дали се е произнесъл по целия предмет на правния спор, а ако е налице очевидна фактическа грешка, тя да бъде отстранена, като в диспозитива на решението се впишат и трите сгради. Ответникът в производството [община] оспорва молбата, като счита, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд в настоящия състав счита, че постановеното решение действително се нуждае от тълкуване, тъй като от него не става ясно дали съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, както и по отношение на коя от спорните сгради е произнасянето. Действително, предмет на правния спор по делото са три сгради: двуетажна масивна сграда - ловна хижа с разгъната застроена площ от 154 кв. м.; масивна сграда - вила за гости с площ от 68 кв. м. и тоалетна с площ от 6,25 кв. м. Видно от мотивите на определението по чл. 288 от ГПК и на решението по чл. 290 от ГПК, съставът на ВКС се е произнесъл само за една от сградите, описана в двата диспозитива по следния начин: масивна сграда - вила за гости, находяща се в имот № 0000867, м. "К. ", землището на [населено място], [община]. Описанието обаче е неточно, тъй като от мотивите на определението, с което е допуснато касационно обжалване се установява, че волята на съда е формирана по отношение на ловната хижа, която е строена преди 13.07.1991 г. с труда и средствата на сдружението с идеална цел. В мотивите на съдебното решение съдът отново е имал предвид двуетажната ловна хижа, макар неточно да я описва като вила за гости. Именно ловната хижа е строена през 1982-1984 г. и за нея са всички показания на свидетелите, на които се е позовал настоящият състав. По изложените съображения следва да се приеме, че произнасянето на ВКС се отнася единствено до двуетажна масивна сграда - ловна хижа с разгъната застроена площ от 154 кв. м., построена в имот № 0000867, м. "К. ", землището на [населено място], [община], за която е бил основният спор между страните. За останалите две сгради, които също са предмет на правния спор, липсва произнасяне. Тази непълнота на съдебните актове обаче не може да бъде отстранена, тъй като в срока по чл. 250 от ГПК не е постъпило такова искане от страните. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,