Решение № 3923 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8382/2016 г.

Решение № 3923 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8382/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП" - С. и от Д. А. Д., чрез адв. Б. против решение № 2209/01.04.2016 г., постановено по адм. д. № 3902/2014 г. по описа на Административен съд С.-град. Директора на Дирекция "ОДОП" - С. обжалва решение № 2209/01.04.2016 г., постановено по адм. д. № 3902/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, в частта в която е изменен Ревизионен акт № 2141301891/08.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1752/11.10.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при централно управление на Националната агенция за приходите, като установените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. общо в размер на 49 929,49 лева и съответните лихви в общ размер на 26 745,31 лева са определени в общ размер на 9 261,09 лв. и лихви в размер на 5 026,79 лв. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на Административен съд С.-град и потвърждаване изцяло на РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Д. А. Д., чрез процесуалния си представител адв. Б. обжалва решението в частта, в която съдът е определил дължим от жалбоподателя данък за 2006 г. в размер на 4811,24 лв. и лихви за просрочие 3524,11 лв.; за 2007 г. - 788,77 лв. и лихва 467,34 лв., за 2008 г. - 485,45 лв. и лихва 214,41 лв., за 2009 г. - 1019,36 лв. и лихви 334,96 лв. и за 2010 г. - 2156,27 лв. и лихви 485,97 лв. Касаторът релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Д. А. Д. и частична основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - С.. Предмет на обжалване пред АС - С. е бил Ревизионен акт № 2141301891/08.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1752/11.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при централно управление на Националната агенция за приходите, с който по реда на чл. 122 ДОПК са установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. общо в размер на 49 929,49 лева и съответните лихви в общ размер на 26 745,31 лева. С решението си първоинстанционният съд е изменил процесния РА, като е определил дължим данък за 2006 г. в размер на 4 811,24 лв. и лихви за просрочие 3 524,11 лв.; за 2007 г. - 788,77 лв. и лихва 467,34 лв., за 2008 г. - 485,45 лв. и лихва 214,41 лв., за 2009 г. - 1019,36 лв. и лихви 334,96 лв. и за 2010 г. - 2156,27 лв. и лихви 485,97 лв. или общо в размер на 9 261,09 лв. и лихви в размер на 5 026,79 лв. При ревизията е установено, че по банковите сметки на ревизираното лице са постъпвали парични средства от ФЛ и ЮЛ. Изтеглените суми от банковите сметки през ревизирания период, за които се твърди, че са клиентски по см. на Закона за адвокатурата /ЗА/ са намерили отражение в паричния поток на Д. по години, тъй като за тях не притежава документи за предаването им на трети лица. Приходните органи са приели, че е налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, тъй като тези суми представляват доходи от стопанска дейност /хонорари/ и по особения ред са определили данъчните основи за облагане през ревизираните периоди, вследствие на което са определени задължения за довнасяне в общ размер 49 929,49 лева и съответните лихви в общ размер на 26 745,31 лева. В хода на съдебното производство от РЛ са представени допълнително документи от ЧСИ Х. П. и ЧСИ Р. С.; удостоверение от Общински съвет К. и договор за поръчка с "Б." АД с предмет управление на 47 000 евро и три броя разписки за получаване на сумата и връщане на сумата. Изслушани са и са приети основно и допълнително заключение на ССчЕ. Съдът е приел, че сумата по договора за поръчка с "Б." АД, неоспорен по делото, не следва да намери отражение в изготвения паричен поток на ревизираното лице, тъй като същата не е доход на РЛ. По отношение на сумите, изплатени от О. К. и ЧСИ Х. П. и ЧСИ Р. С. е прието, че документи от ЧСИ и удостоверението от Общински съвет К. са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, които обвързват съда със своята доказателствена сила, поради което посочените суми не следва да намерят отражение в изготвения паричен поток, тъй като същите не са доход на ревизираното лице. Останалите суми за които първоинстанционният съд е възприел тезата на приходните органи, че представляват доход, съобразно заключението на вещото лице са намалени с нормативно признатите разходи за дейността. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. По делото не са оборени констатации на приходния орган за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 7 ДОПК. Според Закона за данъците върху доходите на физическите лица облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. В този смисъл подлежат на облагане и доходите, получени от физически лица, които са с неустановен произход. С оглед на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК за доказателствената тежест на РА, ревизираното лице има задължението да обори констатации на приходния орган за наличие на доходи с неустановен произход, в това число и чрез ангажиране на доказателства за произхода на дохода. В този смисъл при констатирано наличие на доход с неустановен произход ревизиращият орган няма задължение да установи този произход, а само да докаже наличието на такъв доход, което обстоятелство е установено по време на ревизията. Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е положил усилия да установи фактите и обстоятелствата, свързани с начина на определяне на данъчната основа по правилата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Спорен по делото е въпросът дали изтеглените суми от банковите сметки през ревизирания период следва да се считат за доход и съответно да бъдат обложени по реда на ЗОДФЛ/ЗДДФЛ. Релевантно за правилното решаване на спора е анализът на процесните суми, а именнно същите представляват ли средства на клиенти на адвоката, така както твърди ревизираното лице, или са останали в неговия патримониум. Обосновано и в съответствие с доказателствата по делото - документи от ЧСИ и удостоверението от Общински съвет К., които съставляват официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК с обвързваща съда доказателствена сила, първоинстанционният съд е приел, че постъпилите суми от ЧСИ Х. П. и Р. С. и община К. не следва да намерят отражение в паричния поток, тъй като не са доход на ревизираното лице. Съдът правилно е кредитирал основното заключение на вещото лице и е приел, че тези суми не следва да бъдат включени при определяне на данъчните задължения на ревизираното лице през ревизираните периоди в резултат на което е изменил РА и е определил дължимия данък от РЛ за 2006 г. в размер на 15 864,24 лв. и лихви за просрочие 11 620,15 лв.; за 2007 г. - 788,77 лв. и лихва 467,34 лв., за 2008 г. - 485,45 лв. и лихва 214,41 лв., за 2009 г. - 1019,36 лв. и лихви 334,96 лв. и за 2010 г. - 2156,27 лв. и лихви 485,97 лв. или общо в размерна 20 314,09 лева и лихви за просрочие в размер на 13 122,83 лева. По отношение сумата от 47 000 евро по представения договор за поръчка от 30.10.2006 г., сключен с "Б." АД /с предмет управление на 47 000 евро/, взет предвид от вещото лице при изготвянето на допълнителното заключение, неправилно съдът е приел, че има данни за получаване респ. връщане на сумата. Договорът и трите броя разписки са частни диспозитивни документи и се ползват с достоверна дата при условията на чл. 181 ГПК. Не се установява някое от обстоятелствата, предвидени в нормата, за да се направи извод за достоверност на датата и връзката им с внесените суми по банковите сметки на РЛ, освен съвпадението на датите. Съдът неправилно е кредитирал допълнителното заключение на вещото лице и е приел, че тази сума не следва да бъде включена при определяне на данъчните задължения на ревизираното лице през ревизираните периоди. С оглед на изложеното решението, с което АССГ е изменил процесния ревизионен акт и съдът е определил задължения за данък следва да отмени, като вместо него се отмени Ревизионен акт № 2141301891/08.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1752/11.10.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при централно управление на Националната агенция за приходите, с който са установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. за данък, за размера над 20 314,09 лева и лихвите за размера над 13 122,83 лева. Разноски: С оглед резултата по спора, в полза дирекция "ОДОП" - С., следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4060 лв. за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,