Решение № 13159 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13648/2014 г.

Решение № 13159 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13648/2014 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на смета на Столична община гр. София, чрез процесуален представител юрк. Йоан Андреев срещу решение № 5450/13.08.2014 г. по адм. д. № 782/2014 г. постановено от Административен съд София - град. Изложени са доводи за неправилност на решението - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на претенцията по чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът - Ралица Илиева Йорданова-Чокова от гр. София изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е уважил претенцията на ответника по касация срещу Столична община за изплащане на обезщетение за имуществени вреди /разноски по НАХД № 15694/2012 г. на СРС - платен хонорар на адвокат/ в размер на 100 лева/, платен в производство по Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ от отменено наказателно постановление № РД-9307-84/04.07.2012 г. издадено от кмета на район "Младост", Столична община. Административният съд е приел, че издаденото наказателно постановление, от чиято отмяна се претендират вреди, не съставлява индивидуален административен акт, действие или бездействие на администрацията измежду посочените в чл. 203 АПК, но доколкото в самото производство по обжалване на НП не е допустимо възстановяване на тези/така направени разноски то репарирането на същите следва да бъде реализирано по исковия път в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Приел, че вредата произтича пряко от незаконосъобразността на НП и уважил иска в тази му част. Отхвърлил претенцията за заплащане на 41 лв. - такса по преместване на автомобила в изпълнение на наложена принудителна административна мярка защото мярката не е била отменена, а и плащането не е доказано. Изложени са мотиви, че държавата и общините следва да носят отговорност за вреди, които са настъпили от незаконосъобразно наказателно постановление, издадено за административно наказание по ЗАНН. Така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Постановено е в нарушение на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата по делото но е извел неправилен правен извод за основателност на исковата претенция за вреди - за платен адвокатски хонорар в производство по НАХД. По делото правилно е прието, че в случая не е налице незаконосъобразен индивидуален административен акт, действие или бездействие на администрацията измежду посочените в чл. 204 АПК. След като отмененото наказателно постановление не може да се приравнява на отменен административен акт и тъй като налагането на административно наказание не се определя като типична административна дейнос не може да се носи и отговорност от страна държавата/респ. общината. Неговото издаване и отмяна се извършва по реда на ЗАНН, което производство има санкционен характер и крайният акт по същество е израз на правозащитна дейност. С оглед липсата на издаден и съответно отменен по реда на АПК административен акт, ЗОДОВ е неприложим, поради отсъствието на елемент от фактическия състав на правната норма за реализиране на отговорността на държавата по този специален ред. Приложимите процесуални закони при обжалване на наказателни постановления - Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ не признават право на жалбоподателя за разноски по водене на наказателноадминистративно дело, поради което държавата не дължи заплащането им в исково производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендирането им на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е заобикаляне на процесуалния закон. След като разноски не се дължат във висящо съдебно производство, няма основание за присъждането им в друго исково производство. Освен това разноските, направени за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на административен акт пред съда не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Същите не са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление и не са пряка и непосредствена последица от него, а произтичат от договорно правоотношение между адвоката и лицето търсещо правна помощ. Редът за заплащане на разноски е предвиден в процесуалните закони и тези разноски не подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ. По изложените съображения решението в тази му част ще следва да се отмени и вместо него се постанови друго като искът се отхвърли като неоснователен. Решението в останалата част е влязло в сила като необжалвано. Водим от горните мотиви Върховният административен съд, трето отделение,