Решение № 1773 от 16.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пазарджик, чрез гл. юрк. Ц. Манева, срещу Решение 518 от 16.06.2022 г., постановено по адм. дело 1412 по описа за 2021 г. на Административен съд Пазарджик.

В жалбата са изложени съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е оспореното съдебно решение да бъде отменено и да бъдат присъдени съдебни разноски за две инстанции.

Ответната страна Биовет АД, със седалище в гр. Пещера, чрез адв. В. Пройчева, в писмен отговор, оспорва жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа по същество касационната жалба на директора на ТП на НОИ Пазарджик, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пазарджик е Решение 1012-12-357#1 от 07.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-12-01030351 от 09.11.2021 г., издадени от Н. Здравкова, на длъжност старши инспектор по осигуряването, с които Биовет АД гр. Пещера, [ЕИК], е задължено да подаде коригиращо удостоверение Приложение 9 към Болничен лист Е20210663845 и посочи в т. 1 към Раздел I, че към настъпване на временната неработоспособност лицето не е осигурено за съответния риск.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Между Биовет АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление, гр. Пещера, ул. Петър Раков 39, като работодател и Б. Иванова от гр. Пещера, [улица], ученичка в [номер] клас през учебната [година] на Професионална гимназия по хранително вкусови технологии- град Пещера, в качеството й на ученик, е сключен Договор 310 от 25.10.2019 г. за обучение, чрез работа (дуално обучение), като посочения в чл. 1 от договора предмет е: извършване на практическо обучение чрез работа, в реална работна среда в предприятието, за придобиване на професионална квалификация по професия биотехнолог , специалност Технология на биопроизводствата . Уговорено е, че обучението чрез работа се осъществява в процеса на работата на длъжността лаборант , с код по НКПД 75492005; работно място/място за практическото обучение е Биовет АД- гр. Пещера, в Обединен производствен корпус 2 ; времето на практическото обучение е ежеседмично- в дните понеделник и вторник, при продължителност на работния ден от 7 часа. Според договора, трудово възнаграждение е дължимо пропорционално на отработените дни, като основната работна заплата за пълен отработен месец е в размер на 504.00 лева (90 на сто от минималната работна заплата, установена за страната-пропорционално на действителното отработено време.

Към трудовия договор са приложени: график на обучаващите се в реална работна среда; месечен отчет за провеждани обучения през м. март 2021 г. и м. април 2021 г.; присъствена форма, според които, с Б. Иванова са провеждани обучения на 04.03.2021 г.; 09.03.2021 г.; 10.03.2021 г.; 11.03.2021 г.; 16.03.2021 г.; 17.03.2021 г.; 18.03.2021 г. За м. април 2021 г. няма отбелязани отработени часове във формата за присъствени дни, като е отбелязано болнични .

От осигурителя Биовет АД- гр. Пещера за Б. Иванова са подадени данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) с декларация, обр. 1 Данни за осигуреното лице с информация:

• за месец март 2021 г. - периоди на осигуряване от 04.03.2021 г. до 04.03.2021 г. (вкл.), от 09.03.2021 г. до 11.03.2021 г. (вкл.) и от 16.03.2021 г. до 18.03.2021 г. (вкл.) с осигурителен доход 186,14 лв., със 07 работни дни (с осигурителен доход) при 7-часов работен ден;

• за месец април 2021 г. - периоди на осигуряване от 13.04.2021 г. до 15.04.2021 г. (вкл.), от 20.04.2021 г. до 22.04.2021 г. (вкл.) и от 27.04.2021 г. до 29.04.2021 г. (вкл.), с осигурителен доход 81, 25 лв., с 00 отработени дни (с осигурителен доход), 03 (три) дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 5 от КСО и 06 (шест) дни във временна неработоспособност с право на обезщетение от ДОО.

Съобразно първичен Болничен лист Е20210663845 от 14.04.2021 г., издаден от специализирана при МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД, на Б. Иванова е разрешен отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване, за периода от 12.04.2021 г. до 04.05.2021 г., включително. Определен е 3 дни болничен режим и 20 дни, домашно - амбулаторен режим.

Въз основа на болничния лист, осигурителят Биовет АД- гр. Пещера е подал удостоверение Приложение 9 (към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО) с данни относно правото на парично обезщетение на лицето, прието в администрацията с вх. Р 14-12-000-00-0008630937 от 10.05.2021 г. В удостоверението е заявено, че към деня на настъпване на временната неработоспособност, Иванова е осигурена за съответния риск. Заявено е още, че работни дни или работни часове през периода по болничния лист с право на парично обезщетение и работни дни, за които осигурителят изплаща възнаграждение за 9 работни дни за м. април 2021 г. и 0 работни дни за м. май 2021 г. При условията на чл. 54к от КСО, въз основа на данните в удостоверение Приложение 9, на Б. Иванова е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност от държавното обществено осигуряване в размер на 131,18 лева.

При последваща проверка за подадени данни в Регистъра на осигурените лица е заявен Сигнал 1029-12-2497 от 21.10.2021 г., поради което са издадени Задължителни предписания ЗД-1-12-01030351 от 09.11.2021 г., издадени от Н. Здравкова, на длъжност старши инспектор по осигуряването, с които Биовет АД- гр. Пещера, е задължено да подаде коригиращо удостоверение Приложение 9 към Болничен лист Е20210663845 и посочи в т. 1 към Раздел I, че към настъпване на временната неработоспособност лицето не е осигурено за съответния риск.

Срещу предписанията, от страна на дружеството, е подадена жалба пред директора на ТП на НОИ Пазарджик, вх. 1012-12-357 от 22.11.2021 г., която е приета за неоснователна и предписанията са потвърдени с процесното Решение 1012-12-357#1 от 07.12.2021 г.

С оспореното съдебно решение, първоинстанционният административен съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон, поради което е отменил решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик и е възложил в тежест на ответника разноските по делото.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

Съгласно чл. 54к от КСО, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12 от КСО, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. С разпоредбата на ал. 2 е регламентирано, че осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко шест месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Следователно, за да възникне правото на парично обезщетение поради временна неработоспособност кумулативно следва да са налице следните юридически факти- настъпил социален риск (временна неработоспособност) по отношение на осигурено лице по смисъла на легалната дефиниция на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, което има най-малко шест месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск.

В настоящия случай не е изпълнен един от елементите на целия фактически състав, а именно към датата, когато е следвало да възникне правото на отпуск поради временна неработоспособност Б. Иванова не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, съгласно която разпоредба осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, поради прекъсване на осигуряването й, съгласно чл. 10, ал. 2 от КСО - последният отработен ден за лицето, съгласно представените таблици за присъствие за месец март 2021 г. и месец април 2021 г., преди отпуска за временна неработоспособност, е 18.03.2021 г., поради което от 19.03.2021 г. същата е загубила качеството си на осигурено лице за общо заболяване и майчинство и съответно няма право на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване по Болничен лист Е20210663845 (първичен).

Б. Иванова е с прекъснато осигуряване от 19.03.2021 г. и в деня, предхождащ настъпване на риска временна неработоспособност (09.04.2021 г.), същата не е извършвала трудова дейност, този ден не се зачита за осигурителен стаж и осигуряването й се прекъсва без правоотношението й да е прекратено. По този начин лицето не отговаря на изискванията на чл. 40 от КСО.

С оглед гореизложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че отменяйки решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик, първоинстанционният съд е постановил своя акт в нарушение на материалния закон, достигайки до необоснован правен извод.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение, като неправилно, следва да бъде отменено, а жалбата отхвърлена.

С оглед изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски е основателно. На основание §1, т. 6 от ДР на АПК, Биовет АД следва да заплати на НОИ сумата от 400 лева, от които 200 лева за държавна такса за образуване на касационно производство и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение