Решение № 6102 от 6.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4308/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Д.-2003 - С. С." срещу решение 365/28.02.2025 г., постановено по адм. дело 184/2024 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт Р-03002523004226-091-001/11.01.2024г., издаден от ТД НАП Варна, потвърден с Решение 32/08.04.2024г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът Директорът на Дирекция "ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Възведените с касационната жалба възражения на касатора са неоснователни. Предмет на спора е законосъобразността на Ревизионен акт Р-03002523004226-091-001/11.01.2024г., издаден от ТД НАП Варна, потвърден с Решение 32/08.04.2024г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП, с който са определени допълнителни задължения за физическото лице за годишен авансов данък по ЗДДФЛ, задължения за ДДС, за ДОО, 30 и ДЗПО - УПФ за 2021 г. и 2022 г. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния за това орган в рамките на правомощията му по чл.119, ал.2 ДОПК, в допустимата от закона форма, съдържа изискуемите по чл. 120 от ДОПК реквизити като е надлежно мотивиран с посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Не са допуснати нарушения на производствените правила от категорията на съществените. Оспореният ревизионен акт е издаден след проведена ревизия на физическо лице като ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т.2 от ДОПК, а именно - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и са установени данни за укрити приходи или доходи. При наличие на една от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи, както и когато не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация. Административният акт е издаден на база извършена подробна проверка, изискани са сведения, документи, писмени обяснения, анализирана е събраната информация от различни източници, за да стигне органът по приходите до извода за укрити доходи на ревизираното лице за проверявания период. При проведена по този ред ревизия, в тежест на органите по приходите е да установят чрез допустимите по ДОПК доказателствени средства обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, с разпоредбите на чл. 124, ал.2 ДОПК е въведена презумпция за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт и в този смисъл фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 ал. 1 ДОПК е подкрепено със събрани доказателства. В случая не са оборени събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства. Изяснени са множество обстоятелства, които доказват наличието на укрити доходи от лицето по смисъла на чл. 122 ДОПК, като ревизираното лице е извършвало търговска дейност /електронна търговия/ чрез наложен платеж и по - конкретно извършване на услуги по доставяне на пощенска пратка на получателя срещу определена сума, от която дейност са реализирани доходи, които не са декларирани. Предвид това, правилно органът по приходите и съдът са приели, че ревизираното лице е извършвало търговска дейност по ТЗ, системно и без да декларира получените доходи от наложен платеж. Ревизираното лице не е подавало декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, не е издавало фактури и не е заплащало дължимия данък като е укривало доходи от стопанска дейност. Правилно съдът е приел, че в случая получените приходи се явяват доходи от стопанска дейност. В конкретният случай правилно съдът и органите по приходите са установили допълнителни задължения на физическото лице по ДОО, З0 и ДЗПО - УПФ, тъй като физическото лице за процесния данъчен период е имало доходи от трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а КСО като самоосигуряващо се лице. Коректно е установен дължимият данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за вноски по ДОО, 30 и ДЗПО - УПФ. Съобразно установеното по делото, ревизираното лице е извършвало търговска дейност. Предвид това, през ревизираните периоди лицето е упражнявало трудова дейност в качеството му съответно на търговец и е било задължено да внася осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, здравноосигурено лице по чл. 40, ал. 1 т. 2 330, както и вноски за ДЗПО по КСО. С оглед нормата на чл. 124а ДОПК, разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски и следователно при установено по особения ред на чл. 122 ДОПК укриване на доходите за физическо лице, свързано с търговска дейност, извършваната от него дейност е и трудова и се дължат задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК. Наведените в касационната жалба съображения са неоснователни и необосновани. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба 1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, а именно в размер на 3 455, 92 лв. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,