Решение № 9387 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5884/2017 г.

Решение № 9387 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5884/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 8 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община - район П., против решение № 2210/04.04.2017 г. по адм. д. № 884/2017 г. на Административен съд - С.-град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Твърди, че за издаване на исканото удостоверение е било необходимо събирането на допълнителни данни и след изясняване на статута на процесния имот е била извършена заверка на молбата-декларация. Моли да бъде отменено решението и да бъде намален размерът на присъдените разноски. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - М. Г. П., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Топузова, преупълномощена от адвокат Николова. Оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на АССГ е правилно и обосновано. В съответствие с чл. 587, ал. 2 ГПК правилно е прието от съда, че кметът не е компетентен да определи лицата за свидетели при извършване на обстоятелствена проверка. Отразените факти и обстоятелства в молбата-декларация се преценяват от нотариуса в охранителното производство. В случая общината не е имала пречка за извърши исканата административна услуга. Неоснователно е направеното с касационната жалба възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Възражението е следвало да се направи до приключване на заседанието по същество. С оглед на това решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е образувано по подадена жалба от М. Г. П. срещу мълчалив отказ на Кмета на район П., СО, по нейна молба № РПН-16-ГР94-3965/30.11.2016 г. С цитираната молба е поискано Кметът на район П., СО да завери депозирана от жалбоподателката молба-декларация за придобиване на правото на собственост по давност върху недвижим имот, като отрази в молбата обстоятелството дали имотът има общински характер. Твърдяла е, че кметът не е заверил молбата в указания в закона срок, поради което оспорва мълчалив отказ да бъде извършена административна услуга. С обжалваното решение, Административен съд-С.-град е отменил мълчалив отказ на Кмета на район П., СО, по заявление от М. Г. П. № РПН-16-ГР94-3965/30.11.2016 г., с корекция от 12.12.2016 г., като е отменил и последвалата заверка от 21.03.2017 г. на молба-декларация от РПН-16-ГР94-3965/30.11.2016 г., с корекция от 12.12.2016 г. Върнал е преписката на Кмета на район П. за продължаване на административнопроизводствените действия по подаденото заявление. Осъдил е район П., Столична община, да заплати в полза М. П. сумата от 710 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса за водене на производството. Приел, че предмет на обжалване в производството е както мълчалив отказ по подадената молба от М. П., така и изричния отказ, обективиран в молба-декларация със заверка от 21.03.2017 г. Поради това, че кметът на район "П." не се е произнесъл в законоустановения срок, по молбата на М. П. се е формирал мълчалив отказ на 29.12.2016 г. До тази дата и до датата на подаване на жалбата - 16.01.2017 г. не са предприети мерки от органа за снабдяване с информацията от други органи. По тези съображения, така формираният отказ се явява необоснован и незаконосъобразен. Относно заверената на 21.03.2017 г. молба-декларация съдът е приел, че тя не представлява позитивен за заявителката акт. Видно от данните по делото, свидетелите, посочени в заверената молба-декларация от районната администрация, са различни лица от указаните с молбата. Според съда, в този й вид заверената молба-декларация представлява отказ за извършване на административната услуга така, както е заявена и се явява незаконосъобразна. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът подробно е изяснил фактите по делото. Безспорно е установено, че с молба № РПН-16-ГР94-3965/30.11.2016 г. М. Г. П. е поискала заверка на молба-декларация, необходима й за производството по чл. 587, ал. 2 ГПК. По тази молба административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Задължението му се изразява в издаване на удостоверение относно обстоятелството актуван ли е имотът като общинска собственост. В него той вписва обстоятелствата, каквито е установил при извършената от него проверка и които той счита за относими към собствеността на имота. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършване на услугата. Така неоснователно ще препятства защитата на правата на молителя, като единствен орган, на когото законът е възложил тези удостоверителни функции. Съдът неправилно е преценил заверената от административния орган молба-декларация, депозирана на 24.03.2017 г., като отказ да бъде извършена административната услуга. В нея кметът на район П. е вписал данните, необходими за производството по чл. 587, ал. 2 ГПК, а именно - дали имотът е актуван като общински. С вписването на данните за имота молбата на Павлова е била удовлетворена. С оглед на това не е налице мълчалив отказ, който да бъде обжалван от М. П.. След като нейната молба е била удовлетворена, тя няма правен интерес да обжалва мълчаливия отказ. Съдът е следвало да прецени, че с оглед на извършената заверка на подадената от М. П. молба-декларация, подадената от нея жалба е неоснователна. По същество тя оспорва вписването на различни свидетели в молба-декларацията. Ако не е съгласна със съдържанието на документа, тя има възможност да го оспори по административен ред на основание чл. 81, ал. 2 АПК. При изложените съображения решението е неправилно и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което жалбата на М. П. следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,