Решение № 9090 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12426/2019 г.

Решение № 9090 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12426/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова М. Д. е подала касационна жалба срещу решение № 1652/26.07.2019 г. по адм. дело № 1031/2019 г. по описа на Административния съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу Община Пловдив иск за присъждане на обезщетение в размер на 400 лева за имуществена вреда, причинена от отменено наказателно постановление, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявеният иск и се присъдят разноски. Община Пловдив не е изразила становище. Прокурорът при Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила, тъй като ищцата не е доказала, че е понесла имуществена вреда. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на М. Д., с която срещу Община Пловдив е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 400 лева за имуществена вреда, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ и процесуално представителство по АНД № 4398/2018 г. по описа на Районния съд – Пловдив, ведно със законната лихва. В молбата се твърди, че възнаграждението е платено във връзка с обжалването на наказателно постановление № 772/19.06.2018 г. на заместник-кмет "Транспорт" при Община Пловдив, което било отменено като незаконосъобразно от съда. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 772/19.06.2018 г. (погрешно посочено от административния съд с номер 778/19.06.2018 г.), издадено от заместник-кмет "Транспорт" при Община Пловдив, на М. Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 6, ал. 2 НРСППППСГП. С решение № 512/18.03.2019 г. по НАХД № 4398/2018 г. по описа на Районния съд- Пловдив наказателното постановление било отменено. Решението не било обжалвано и влязло в сила на 3.04.2019 г. Административният съд констатирал, че в поисканото за послужване АНД № 4398/2018 г. по описа на Районния съд – Пловдив не се съдържат доказателства в подкрепа на твърдението за направен от ищцата разход в размер на 400 лева за адвокатска защита във връзка с обжалването на наказателното постановление. Съдът отбелязал, че по делото не е установено наличието на договор за правна защита и съдействие, в който е уговорен размера на възнаграждението и е посочен начин на плащане, а доказателства за заплащането на възнаграждение от 400 лева не били представени и в исковото производство. Поради липсата на доказателства за понесена от ищцата имуществена вреда, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение, платено във връзка с обжалването на незаконосъобразния административен акт, административният съд отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че при разглеждането на делото пред административния съд не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Всяка страна носи доказателствената тежест за установяване на фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици. В случая ищцата не е ангажирала доказателства за направата на разход, представляващ платено от нея възнаграждение на адвокат във връзка с обжалването на наказателно постановление № 772/19.06.2018 г., който факт следва да установи, за да й се присъди търсеното обезщетение. Административнонаказателното дело, в производството по което е отменено наказателно постановление № 772/19.06.2018 г., не съдържа договор за правна защита и съдействие, както и разписка за платено адвокатско възнаграждение на адвоката, който е осъществил защитата на М. Д. по делото. Ищцата не е представила и отделно такива доказателства. В касационната жалба неоснователно се твърди, че съдът се произнесъл въз основа на неизяснена фактическа обстановка, тъй като по приложеното административнонаказателно дело не се съдържали всички представени по него документи. Всъщност защитата на ищцата не е възразила в хода на исковото производство, че в административнонаказателното дело липсват определени документи, и не е поискала отлагането на делото за събирането им като доказателства. В административнонаказателното дело не е описан договор за правна защита и съдействие и разписка за платено възнаграждение, които да са били представени, но впоследствие не са намерени в кориците на делото. Пред касационната инстанция е представен препис от жалба, с която М. Д. е обжалвала наказателно постановление № 772/19.06.2018 г. В нея е описано прилагането на договор за правна защита и съдействие. В касационната жалба се твърди, че вероятно пред административния съд е представено АНД № 390 по описа на Районния съд-Пловдив, вместо АНД № 4398/2018 г. по описа на Районния съд-Пловдив. Всъщност първоинстанционният съд е приложил коректно АНД № 4398/2018 г. В случай че защитата на ищцата е допускала, че договорът за правна защита и съдействие може да е приложен по друго дело, следвало е да своевременно да направи искане за прилагането му. С оглед направените констатации следва да се отбележи, че ако делото е решено неправилно поради грешка на някоя от страните, не е налице основание за отмяна на решението. Съдебният акт може да бъде отменен само при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това касационната инстанция приема, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касационния жалбоподател не се дължат направените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд