Решение № 541 от 23.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 162/2010 г.

Решение № 541 от 23.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 162/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателя Жанета Найденова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. А. Б. Д. от гр. С. чрез своя процесуален представител адвокат К е подал молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение на Софийския градски съд от 13.10.2009 г. по гр. д. № 4790/2008 г. с което на основание чл. 45 ЗЗД е бил осъден да заплати на Б. Б. Б. сумите "общо 61 533.85 лева и общо 36 343.40" лева представляваща обезщетение за претърпяни от непозволено увреждане, имуществени вреди, заедно със законната лихва считано от 19.12.2005г до окончателното изплащане на главницата. Решението не е обжалвано и на 9.11.2009г е влязло в законна сила. Молбата за отмяна е подадена на 23.12.2009 г. и е в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, т. 5 ГПК, тъй като поканата за доброволно изпълнение на Ч. съдебен изпълнител Д. В. е с изх. № 0*2от 16.11.2009г и от този момент ВКС приема, че се счита узнаване за решението на Софийския градски съд След проверка на изложените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение на Софийския градски съд, Върховният касационен съд прие следното: Искането за отмяна на влязлото в сила решение, е основателно. Страните по делото-ищец Б. Б. Б. и ответник А. Б. Д. са съседи с недвижими имоти, находящи се в гр. С. кв. Б. ул. "Ш. к."/ бивша улица ". "/. Единият-ищецът-собственик на УПИ ХVII-431 от кв. 59 заедно с построената върху него еднофамилна жилищна сграда, а ответникът Д. собственик на УПИ ХХ-431 от кв. 59 по плана на кв. Бояна. Според твърденията в исковата молба при извършените строителни работи в имота на ответника, в имота на ищеца били причинени вреди. И за обезщетяването им, Б. Б. Б. предявил искове с правно основание чл. 45 ЗЗД по две дела: по гр. д. № 12281/2005г на Софийския районен съд по което има постановено решение от 04.12.2008г и по което ответника А. Б. Д. е бил осъден да заплати общо 18 375.18 лева и второто гр. д. е с номер 4790/2008г на Софийския градски съд и именно неговото решение, постановено на 13.10.2009г, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца "общо 61 533.85" и "общо 36 343.40 лева" или ако може да се тълкува това решение, общо е бил осъден да заплати 97 877.25 лева, заедно със законната лихва, считано от 19.02.2005 г. е предмет на исканата отмяна по настоящето дело. По първото дело-това на Софийския районен съд № 12281/2005г ответникът не е бил намиран на посочените адреси и в крайна сметка е бил призован чрез Държавен вестник бр. 97/2006 г. На основание чл. 50, ал. 2 ГПК /отм/ Софийският районен съд назначил за представител на А. Б. Д. адвокат Г до последното съдебно заседание, което е било на 11.11.2008г, адвокат Х. е представлявал ответника. По второто дело-гр. д. № 4790/2008г на Софийския градски съд - една призовка за страна на името на А. Б. Д. е приложена на л. 43 и тя е била оформена от съсед на ответника О./ поне това е отбелязано на гърба на призовката/. Въпреки това в съдебното заседание от 24.09.2009г Софийският градски съд като приел, че били налице основанията за назначаване на служебен представител на А. Б. Д. при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК /отм/ отново му назначил за представител адвокат Х. В същото съдебно заседание обявил делото за решено. За това, че решението е било изготвено, назначеният адвокат Х пак е бил уведомен, за което се е подписал на 16.10.2009г А от 18.10.2009г е било оформеното съобщение подписано от "работещата на адреса Г. В. Н. адреса ул. "Ш". И след това решението е влязло в сила. Вярно е че всъщност производството е тръгнало от Софийския районен съд, където са били предявени исковете за заплащане обезщетение за претърпяните от ищеца имуществени вреди и че именно в това производство при сборуването им-на исковете- с допуснатото изменение по чл. 119 ГПК /_отм/ в съдебното заседание от 11.11.2008г, в частта за искове предявени на обща сборна сума от 61 533.85 лева и за същата сума от 36 343.40 лева, производството е било прекратено и делото изпратено на Софийския градски съд по родова компетентност. Вярно е и това, че съгласно процедурата по чл. 93, ал. 1 ГПК /отм/ "... извършените от последния действия запазват силата си". Но това не означава, че действията по призоваването на страните, какъвто е настоящия случай, са запазили силата си и че назначения процесуален представител по едното дело, е можел да бъде представител и по другото дело, без да са били налице основанията за това. Разпоредбата на чл. 93 ГПК/отм/ е разпоредба която в максимална степен е предпазвала ищеца от опасните за него последици от грешката, която е допуснал при определяне на подсъдността. Тя е запазвала в полза на ищеца материално правните последици на предявените искове и на първо място спазване на преклузивните срокове или прекъсването на давността. Призоваването и съобщенията в гражданския процес целят да уведомят страните за процесуалните действия, които вече са били извършени-примерно от противната страна или от съда или процесуалните действия които ще се извършват за в бъдеще, за да може страната да вземе участие при тяхното извършване. От тук се прави извода, че призоваването и съобщенията и връчването на съдебните книжа обезпечава възможността на всяка една от страните да се подготви за защита, а така също и да защити своето право. Строгостта на правилата, които ги уреждат, е гаранция за правото на защипа, което страната има в исковия процес. В конкретния случай ответникът не е бил призован в производството пред Софийския районен съд-по гр. д. № 12281/05г и автоматично Софийският градски съд му назначил представител по гр. д. № 4790/2008 г. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 5 ГПК /отм/ "Страната трябва да се призове най-късно 7 -дни преди заседанието. "В едно съдебно заседание СГС, назначил и чул становището на служебно назначения защитник и решил спора, като осъдил ответника общо да заплати на ищеца 97 877.25 лева. За това заседание е имало оформена призовка от съсед от ул. "Ш" № 16, но по делото не е имало никакви данни ответникът да е бил адресно регистриран и да е живял на посочената улица. Следователно, при разглеждането и решаването на гр. д. № 4790/2008г Софийският градски съд е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 41, ал. 1, чл. 41, ал. 5, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 и чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ГПК /отм/ и по този начин е лишил страната-ответник от участие по делото. Това е основание за допускане отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд, .