Решение № 13853 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15016/2018 г.

Решение № 13853 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15016/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Г. Пастърмаджиев и Д. Пастърмаджиев и двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. Атанасов, срещу решение № 1799 от 8.08.2018 г., постановено по адм. д. № 1542/2017 г. (и присъединеното адм. д. № 1629/2017 г.) по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което е отменена заповед № 539 от 12.05.2017 г. на кмета на община Родопи, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 7 от ЗУТ е одобрено изменение на подробен устройствен план – план за регулация (ПУП - ПР) за УПИ XVIII – 184, XIX – 183 и XX – 182, поземлен имот (ПИ) № 182, кв. 21 по регулационния план на с. Ситово, община Родопи, област Пловдив, изработен от арх. Т. Запрянов и инж. Б. Йорданов, като: отпадат УПИ XVIII – 184, XIX – 183 и XX – 182, кв. 21, образуват се нови УПИ XVIII – 182, XIX – 182 и XX – 182 и се проектира задънена улица (тупик) от о. т. 97 а до 97 б с предназначение пешеходна зона. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди и недопустимост на решението досежно част от жалбоподателите като постановено по недопустими жалби на Д. Фратев и К. Чуренлиев, като искат по отношение на тях решението да бъде обезсилено. Твърдят неправилност на извода на съда за нецелесъобразност на одобрения проект за изменение на ПУП – ПР и липса на нарушение на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, противно на приетото от съда. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се оставя в сила заповедта на кмета на община Родопи. Претендират разноски за двете инстанции. Ответниците Н. Пастърмаджиев и Ц. Пастърмаджиева, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Ответникът К. Чуренлиев (починал в хода на производството), както и наследниците му С. Чуренлиева и И. Чуренлиева, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Ответникът Кметът на община Родопи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност на касационната жалба. Твърди и недопустимост на решението по отношение на произнасянето на съда по жалбите на Фратев и Чуренлиев, като твърди недопустимост на техните жалби пред първата инстанция. Ответниците Д. Фратев, И. Пастърмаджиев, Н. Драгинова, В. Костов и А. Веселинов не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество е основателна. Производството пред Административен съд – гр. Пловдив е образувано по жалби на Н. Пастърмаджие и Ц. Пастърмаджиева и Д. Фратев (по присъединено към адм. д. № 1542/2017 г., адм. д. № 1629/2017 г. на АС – гр. Пловдив) и тримата от [населено място] срещу заповед № заповед № 539 от 12.05.2017 г. на кмета на община Родопи, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 7 от ЗУТ е одобрено изменение на подробен устройствен план – план за регулация (ПУП - ПР) за УПИ XVIII – 184, XIX – 183 и XX – 182, поземлен имот (ПИ) № 182, кв. 21 по регулационния план на с. Ситово, община Родопи, област Пловдив, изработен от арх. Т. Запрянов и инж. Б. Йорданов, като: отпадат УПИ XVIII – 184, XIX – 183 и XX – 182, кв. 21, образуват се нови УПИ XVIII – 182, XIX – 182 и XX – 182 и се проектира задънена улица (тупик) от о. т. 97 а до 97 б с предназначение пешеходна зона. Производството е във връзка с решение № 3362 от 31.07.2013 г. по гр. Д. № 12937/2012 г. на Районен съд (РС) – гр. Пловдив, с което е допусната съдебна делба по отношение на дворно място, представляващо ПИ № 182, кв. 21 по кадастралния и дворищно регулационен план на с. Ситово, одобрен със заповед № 251/1999 г., изменен със заповед № 1284/2009 г., цялото с площ – застроена и незастроена 921 кв. м., идентичен с имот стар пл. номер 105, отреден за парцел Х – 105 с площ 860 кв. м., а по графични данни 865 кв. м. по плана от 1935 г., заснет през 1999 г. неправилно като три имот с пл. № 182, 183 и 184 и с отредени УПИ XVIII - 184 с площ 365 кв. м., XIX – 183 с площ от 100 кв. м. и XX – 182 с площ от 305 кв. м., както и отредена улица – тупик с площ от 90 кв. м. С решението на РС – Пловдив за допускане на делбата са определени и квотите на съделителите. Въз основа на това решение и на основание чл. 201 от ЗУТ е поискано становище от общинската (районната) администрация относно поделяемостта на имота, като такова е дадено от и. д. главния архитект на община Родопи, който е посочил, че имота и сега е разделен на три УПИ. Въз основа на това съделителите са внесли два проекта за одобрение на ПУП – ПР в производството по делба. С оспорената в производството пред АС – Пловдив е одобрен проекта за изменение на ПУП – ПР на арх. Запрянов и инж. Йорданов, внесен от С. Пастърмаджиев, чийто наследници са касаторите. За да постанови оспореното решение АС – гр. Пловдив е приел, че жалбата на Ц. Пастърмаджиева и Н. Пастърмаджиев е допустима, тъй като същите са съсобственици в ПИ № 182, предмет на оспорения план. Приел е за допустима и жалбата на Д. Фратев, тъй като същият е собственик на УПИ XVII – 185, кв. 21 с. Ситово на основание чл. 134, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, тъй като е посочил, че по оспорената заповед отпада съществуваща по плана от 1999 г. улица в съседния на имот ПИ № 182. Съдът е конституирал и като заинтересована страна по делото А. Веселинов също като собственик на ПИ № 185, съседен на имотите, предмет на плана, като се е позовал на разписен лист по д. № 1743/2006 г. на Пловдивски окръжен съд. За да постанови оспореното решение по съществото на спора АС – гр. Пловдив е приел, че в случая са приложими разпоредбите на чл. 201 и чл. 134, ал. 2, т. 7 от ЗУТ. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Приел е, че е изискано и представено становище за поделяемост на спорния имот от компетентния за това орган – главния архитект на община Родопи, както и е налице предписание за изработване на проекта за изменение на ПУП – ПР в тази връзка, но е приел, че същото не може да се приеме като изпълнение на условията по чл. 201, ал. 3 от ЗУТ, тъй като е безадресно. Приел е, че това не е нарушение от категорията на съществените. Приел е, че одобреният проект на арх. Запрянов и инж. Йорданов не отговаря на изискванията на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, тъй като с одобрения проект е прието да се отвори улица – тупик от север на ПИ № 182, от който за това ще се отнемат 13 кв. м., като при този вариант следва да се разбие/разруши подпорен зид с височина 4, 40 – 4, 80 м. Приел е и наличие на разминаване между текстова и графична част, при което в заповедта е проектирана нова улица – тупик с предназначение пешеходна зона, а в графичната част е проектирана с ширина от 6 м. в северната част до 4 м. в южната. Посочил е, че проектът е икономически неосъществим като се е позовал на заключението от СТЕ за трудна изпълнимост, поради наличната деневилация. Приел е, че икономично по-лесно осъществим е неодобреният проект на арх. Анева и инж. Стайков, който предвижда достъп до новообразуваните УПИ от юг с изграждане на улица – тупик, като се продължава предвиден в плана от 1999 г. улица със засягане на 90 м. от ПИ № 182. Съдът е приел, че при наличието на съществуващ друг по – икономичен и целесъобразен вариант за регулация, административният орган е следвало да съобрази чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Приел е, че като не е сторил това, кмета на община Родопи е издал оспорената заповед в противоречие със закона. Приел е и че одобреният проект не държи сметка за квотите на съсобствениците, при които е допусната делбата, като най – вероятно съдът и това е приел за нарушение. Поради изложеното съдът е отменил оспорената заповед. Решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че производството по одобрение за изменение на плана за регулация на с. Сотово досежно УПИ XVIII – 184, XIX – 183 и XX – 182, кв. 21 е инициирано във връзка с допусната съдебна делба на ПИ № 182 (попълнен в кадастралната основа след отпадането на ПИ № 184, 183 и 182 със заповед от 2009 г.) по решение № 3362 от 31.07.2013 г. на РС – гр. Пловдив. По искане на делбения съд по делото е постъпило становище от главния архитект на общината по реда на чл. 201 от ЗУТ относно поделяемостта на процесния недвижим имот, както и е дадено указание до страните да представят проект за делба. Въз основа на това две двойки от съделителите са представили два различни проекта за разделянето на имота, като с оспорената заповед и на основание чл. 134, ал. 2, т. 7 от ЗУТ е одобрено проекта, представен от С. Пастърмаджиев и изработен от арх. Запрянов и инж. Йорданов. При тези данни правилно съдът е приел, че относимите към спора разпоредби са тези на чл. 134, ал. 2, т. 7 и чл. 201 от ЗУТ. Процедурата по чл. 201 и следващите от ЗУТ е специална. Тя предвижда определени правила, които следва да бъдат изпълнени при наличие на влязло в сила съдебно решение, с което е допусната съдебна делба на недвижим имот. Процедурата включва делбеният съд да изиска становище от компетентните органи за поделяемостта на имота, предмет на делбата. По реда на чл. 201, ал. 3 ЗУТ главният архитект на общината издава мотивирано предписание до страните за внасянето на проект за изменение на регулацията. В случая са налице становище за поделяемост на имота и предписание за изработване на проект за ПУП – ПР. В тази процедура не е необходимо проектът да е внесен от всички съделители. Съделителите, които не са съгласни с внесения проект обжалват акта за одобряване на изменението на регулационния план. Проектът за изменение следва да отговаря на изискванията на чл. 201, ал. 2 ЗУТ, а именно: да не се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи; да не се създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване. Тази разпоредба очертава кръгът на проверката, която се дължи от административния съд с оглед законосъобразността на одобрения ПУП – ПР. Т. е. в производството по чл. 201 от ЗУТ съдът следва да провери дали одобрените с плана имоти отговарят на изискванията на закона за лице на имота, минимално площ на имота и съответно дали с изменението на плана при делбата не се допуска незаконосъобразно разположение на съществуващи сгради или разрешени строежи. В настоящия случай АС – гр. Пловдив въпреки изслушаната СТЕ с голям обем не е поставил задачи в този смисъл и не е установил нито едно от трите релевантни към спора обстоятелства. Не е установено при разделянето на спорния имот по одобрения ПУП – ПР на три имота, съответстват ли тези нови три УПИ на изискванията за площ, лице, съобразно съответните специфики на зоната, предвид установеното, че се касае за специфичен терен с голяма деневилация, както и наличие на сгради архитектурни паметници в имота. Не е установено и дали с одобрения ПУП – ПР за разделянето не се създава недопустимо разположение на съществуващите в имота сгради – архитектурни паметници при съобразяване на особените изисквания за тях. Досежно съответствието на разделянето на съобразно квотите на съделителите компетентен да се произнесе е делбеният съд. Допуснатите нарушения са от категорията на съществените, тъй като не са изяснени и не са събрани доказателства досежно оспорените релевантни за спора факти и обстоятелства, което пък препятства настоящата инстанция да се произнесе по спора по същество. Съдът при постановяване на решението се е отклонил в изясняване на въпроса досежно предвидената с плана улица – тупик, която е относима за изясняване на въпроса дали е налице съответно предвидено с плана лице за съответния имот. Съдът освен това се е позовал на графични части на плана, по които приема, че е налице стара улица – тупик по плана от 1999 г., която осигурява достъп до УПИ XVII – 185 на Д. Фратев, както и на скица за това към СТЕ. Скица към СТЕ за това няма съставена, а по приложената графична част на заповедта (стр. 29 от делото на АС - Пловдив), трета скица – извадка от действащия регулационен план от 1999 г. не е видно да е нанесена улица – тупик от север до имота на Фратев, т. е. през УПИ XVI – 186 на А. Величков (неправилно посочен в оспореното решение като собствени на ПИ № 185). Като заинтересована страна е конституиран и К. Чуренлиев (починал в хода на производството), а в настоящото производство наследниците му, като същият е посочен като собственик на УПИ XV – 186, за който не е направено установяване засяга ли се неговия имот от оспорената заповед. Налице е и противоречие в оспореното решение, в което е посочено, че по оспорената заповед е одобрено преминаването на улица – тупик с пешеходна цел от о. т. 97 а до от. т. 97 б изцяло през ПИ № 182, от който ще се отнемат 13 кв. м. за това, а съответно е приел за допустима жалбата на Фратев и е конституирал и Величков и Чуренлиев като заинтересовани страни. Посоченото от съда правно основание за допустимост на жалбата на Фратев – 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ – не е налично в случая, т. е. промяна на предназначение на съседен имот, тъй като ПИ № 182 и създадените УПИ не променят предназначението си с оспорената заповед, а това, че е предвидено да се допусне улица, която да преминава през него, не води до промяна на предназначението. В тази връзка и предвид липса на графично установяване къде е преминавал стария тупик и къде съотнесено с него е предвиден новия препятства настоящата инстанция еднозначно да установи дали жалбата на Фратев е допустима и дали Величков и Чуренлиев (неговите наследници) са заинтересовани страни. И това е нарушение от категорията на съществените. Във връзка с гореизложеното оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - гр. Пловдив. При новото разглеждане съдът следва да установи релевантните към спора обстоятелства, включително с използване на специални знания със съответни графични материали, а именно по действащия регулационен план от 1999 г. на с. Ситово къде се е ситуирала улица – тупик, осигурявала ли е тя достъп до имота на Д. Фратев, съответно отпаднала ли е с одобрения с оспорената заповед план, както и одобрената с оспорената заповед нова улица – тупик от о. т. 97 а до о. т. 97 б засяга ли имота на Фратев УПИ XVII – 185 и на Величков УПИ XVI – 186 и наследниците на К. Чуренлиев УПИ XV – 186 или попада изцяло в ПИ № 182, предмет на делбата и след тези установявания съобразно правилата на чл. 131, ал. 1 и 2 от ЗУТ да определи дали Д. Фратев е лице, заинтересовано от оспорване на плана, а А. Величков и наследниците на К. Чуренлиев имат ли качеството на лица, които могат да участват в производството като заинтересовани страни. При новото разглеждане отново с използване на специални знания съдът следва да установи и релевантните за спора факти и обстоятелства съгласно изискванията на чл. 201 от ЗУТ, а именно по одобрения с оспорената заповед ПУП – ПР, новосъздадените УПИ съответстват ли на законовите изисквания за лице, площ и създава ли се с него недопустимо разположение на съществуващите в имотите сгради, като съобрази специфичните разпоредби досежно особеностите на терена и евентуално съществуващите сгради – архитектурни паметници. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,