Решение № 2443 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8514/2009 г.

Решение № 2443 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8514/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община - Русе, против решение № 19/24.04.2009 г., постановено по адм. дело № 590/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Русе в осъдителната му част. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Захари Стоянов Монев от - гр. Русе, по която се претендира присъждане на обезщетение по 500 лева отделно-за имуществени и неимуществени вреди, като преки и непосредствени последици от незаконосъобразна административна дейност. С обжалваното решение, административният съд е осъдил Община - Русе да заплати на Монев сумата от 150 лева - за причинени имуществени вреди-стойността на собствено куче и обезщетение от 200 лева за неимуществени вреди - негативни изживявания от загубата на кучето и възникналите от това проблеми с отглеждането на стадо овце. Исковете до пълния им размер са отхвърлени като неоснователни. Постановеното съдебно решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано, като съдът е обсъдил подробно събраните писмени и гласни доказателства и въз основа на това е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Неоснователно е твърдението на касатора, че исковете са недопустими, доколкото ищецът в първоинстанционното производство не е доказал по надлежния ред, че е собственик на куче, починало при залавянето му от поставена упойка. Неправилно се твърди, че собственост върху куче се установява съгласно Закона за ветеринарно медицинска дейност. Този закон не съдържа текстове сочещи ред за установяване на собственост върху кучета. Нещо повече - законът не съдържа и легално определение на "безстопанствено куче", нито пък приравнява кучетата, чийто стопани не изпълнили задължението си по чл. 174 от същия закон - задължение за регистрация и маркиране - на скитащи и безстопанствени. При това положение законосъобразно, съда ценейки всички събрани в процеса доказателства, включително и гласни такива, е установил, че Монев е притежавал куче, което е прибрано от служители на Общински приют за бездомни кучета и умъртвено при упояването му. Правилно също така, съдът изхождайки от Закона за закрила на животните - е приел, че щом законът възлага задължението на кметовете на населените места да организират приюти, то същите носят отговорност за действията и бездействията на служителите на тези приюти. Подробно обсъждайки начинът на залавяне на безстопанствени кучета- съдът е стигнал до извод, споделян и от настоящата съдебна инстанция, а именно - кучето на Монов е починало поради нарушаване на тази процедура, като отговорността е на общински служители на приюта. При тази констатация - съдът е приел, че е налице административна дейност, при която ищецът е увреден. Правилно, съдът е определил и размерът на дължимите обезщетения. По справедливост за неимуществените вреди и по своя преценка (липса на обективни критерии) за имуществените. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че същите не носят отговорност, освободени са от същата, доколкото сам ищецът е нарушил закона и не е извършил задължителната регистрация. Законът защитава всички животни, включително и безстопанствените, а за собствениците, не изпълнили задълженията си по чл. 174 ЗВМД - е предвидена административна отговорност. Тази отговорност обаче не освобождава общината от задължението да не уврежда (респективно да носи отговорност за обезвреда) собствениците на нерегистрирани кучета. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,