Решение № 10455 от 17.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по две касационни жалби на Столичния общински съвет /СОС/, чрез процесуалния му представител юрк. Златковска, и на Л. Радованов от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Пенева, против решение 1836 от 21.03.2022г., постановено по адм. д. 4705/2021г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на София парк вилас АД е прогласена нищожността на решение 16 от 14.01.2021г. на СОС, с което на основание чл. 21, ал. 1 и 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС) във връзка с чл. 124а ал. 2, 5 и 7 и чл. 124б ал. 1 и чл. 17 ал. 2 т. 3 във връзка с ал. 1 и чл. 134 ал. 1 т. 1 ЗУТ е одобрен:

1. План за регулация за ПИ идентификатори 68134.2045.1576 и 68134.2045.1691, за създаване УПИ XLVIII 1576,1691 за жилищно строителство, кв. 7, м. Малинова долина обслужващи обекти за околовръстен път, изменение на план за улична регулация в обхват на улица от о.т. 331 о.т. 333 и изменение на план за регулация на УПИ I 1328, 1329 за жилищно строителство и ТП, кв. 7, за създаване на нова задънена улица от о.т. 333а о.т. 333б, м. Малинова долина обслужващи обекти за околовръстен път по приложен проект и

1. план за застрояване за нов УПИ XLVIII 1576, 1691 за жилищно строителство, кв. 7, м. Малинова долина обслужващи обекти за околовръстен път, гр. София, съгласно приложен проект.

В касационната жалба на Столичния общински съвет се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 129 ал. 2 ЗУТ, като не е съобразил наличието на специална такава, а именно чл. 21 ал. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ в редакцията й преди изменението от ДВ бр. 16/2021г. от 23.02.2021г., която именно предходна редакция е относима към решението на СОС, издадено на 14.01.2021г. Посочва, че тази предходна редакция предоставя правомощие именно на общинския съвет да одобри план от категорията на процесния и във връзка с чл. 81 ал. 4 ЗУТ в относимата редакция от 2012г., действала към момента на издаване на оспореното решение на СОС. Иска съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля оспорването на решението на СОС. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба на касатора физическо лице се твърди неправилност на оспореното съдебно решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения за приложимост на чл. 21 ал. 7 ЗОС в съответната редакция, съответно за наличие на материална компетентност на административния орган, издал решението. Навежда и съображения за липса на произнасяне на съда по съществото на спора и мотиви в тази връзка. Освен това навежда съображения за допуснато нарушение с изложени от съда в решението мотиви относно законосъобразността на оспореното решение на СОС и крайният извод само за произнасяне по неговата валидност. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на София парк вилас АД срещу административния акт. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът София парк вилас АД, чрез процесуалния си представител адв. Пачилова, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касатора Радованов адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното съдебно решение, и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са основателни.

За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че предвид териториалния обхват на плана за урегулиране на две ПИ в УПИ и относно два улични участъка, Столичният общински съвет не разполага с материална компетентност да издаде оспореното решение съгласно чл. 129 ал. 2 ЗУТ, тъй като оспореният план е такъв до три квартала, а предвидения с него тупик е до 100м. Поради това е приел, че компетентен за одобряване на плана, предмет на оспореното решение на СОС, е бил кметът на Столична община. Поради това е стигнал до извод за нищожност на решението на СОС. В оспореното решение съдът е изложил мотиви относно това, че двете ПИ на заявителите в административното производство са им възстановени през 2004г. и са заобиколени от всички страни от поземлени имоти или урегулирани поземлени имоти, собственост на жалбоподателя в първата инстанция. Посочил е, че за имотите на жалбоподателя в първата инстанция и в частност за УПИ I има одобрен и съществуващ ПРЗ от 2005г., който обаче е направен само за този имот и не е план по чл. 16 или 16а от ЗУТ. Достигнал е до извод, че на терен има приложена улична регулация по плана от 2005г. само за две улици ул. Рачо Казанджията и ул. Бяла река, като процесните ПИ на заявителите попадат между тях, като имотите на жалбоподателя имат достъп до една от двете улици, а този на заявителите в административното производство нямат достъп до улица. Посочил е, че по отношение на имотите на заявителите това е първа регулация, докато за УПИ I на жалбоподателя се явява изменение на плана за регулация, като е приел, че това изменение е направено на основание чл. 134 ал. 1 т. 1 ЗУТ, а именно след одобряването на действащия ПРЗ от 2005г. са настъпили съществени промени в обществени икономическите и устройствени условия одобрена е кадастрална карта, вече са нанесени в кадастралната основа двата възстановени поземлени имота на заявителите, одобрен е общият устройствен план на София от 2009г. и тъй като съседните имоти, които са притежание на жалбоподателя пред първата инстанция са били вече урегулирани не е процедиран план по чл. 16 и 16а ЗУТ. Изложил е и мотиви, че в административното производство от заявителите са били предложени два варианта за достъп до новосъздавания им УПИ като е предпочетен този, който е одобрен с оспореното решение на СОС като най икономичен и като такъв, с който се отнема най малко площ от имот на жалбоподателя, както и поради това, че на мястото, към което е отворен достъпа е налице и спирка на градския транспорт, което е потвърдено и от приетата по делото съдебно техническа експертиза от вещо лице архитект. От СТЕ се установява, че е избран достъп от север откъм ул. Рачо Казанджията и тъй като откъм южната улица Бяла река има голяма денивелация с наклони от 7,5% - 9,3%, като ЗУЗСО не позволява нивелиране на терена в този участък, а е налична и дървесна растителност. Посочил е и че от приетата по делото СТЕ, както и от допълнителната такава изготвена от вещо лице геодезист се установява, че изпълнената шахта на Софийска вода АД, която до момента е попадала в УПИ I, с изменението и отварянето на тупика за достъп до новообразувания имот на заявителите ще попада в рамките на проектирания тротоар. Най накрая е посочил, че съобразно СТЕ одобреният план за застрояване за новообразувания УПИ отговаря на параметрите на застрояване по устройствената зона съгласно ОУП от 2009г. на София. Въпреки така изложените мотиви и по съществото на спора, тъй като е достигнал до извод за нищожност на оспореното решение на СОС и го е прогласил за нищожно съдът е приел, че следва да не излага мотиви по съществото и да изпрати преписката на приетия от него компетентен орган кмета на СО с указания за издаване на заповед, включително с мотиви относно всички изложени по горе параметри на плана.

Оспореното съдебно решение е частично недопустимо, частично неправилно.

С жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, е оспореното и е поискано прогласяването на нищожността на цялото решение 16 по протокол 26 от 14.01.2021г. на СОС, а изложените възражения за незаконосъобразност на решението касаят частта от същото, с която се изменя регулацията на УПИ I на жалбоподателя пред първата инстанция и в частност и изменението на уличната регулация от о.т. 331 о.т. 333 и създаването на улица тупик от о.т. 333а о.т. 333б.

С оспореното решение на СОС е одобрен първи регулационен план за ПИ идентификатори 68134.2045.1576 и 68134.2045.1691, за създаване УПИ XLVIII 1576,1691 за жилищно строителство и за одобряване на план за застрояване за новосъздадения УПИ с изричното записване, че не може да се допускат намалени разстояния към съседни имоти или през улица по плана за застрояване. Относно процедираната първа регулация за новосъздадения УПИ тя е направена на основание чл. 17 ал. 2 т. 3 във връзка с ал. 1 ЗУТ, а именно извън случаите по чл. 16 ЗУТ, се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти, като вътрешните им регулационни линии съвпадат с имотните граници, както и по т. 3 на ал. 2 при обединяване на съседни неурегулирани имоти за създаване на общ УПИ. От приетата по делото СТЕ се установява, че новообразуваният УПИ XLVIII 1576, 1691 е урегулиран по имотните си граници и с тази регулация не се засяга УПИ I 1328, 1329 на жалбоподателя в първата инстанция. Засягането на УПИ I 1328, 1329 е с изменението на уличната регулация от о.т. 331 о.т. 333 и с новопредвидения тупик от о.т. 333а о.т. 333б, но не и със създаването на новия УПИ XLVIII 1576, 1691. И при оспорване на административен акт с искането за прогласяването му за нищожен за жалбоподателя следва да е налице правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за произнасянето по същество. При оспорване на планове чл. 131 ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ определя кръга от лицата, за които законодателят е признал право на оспорване, а именно собствениците и носителите на ограничени вещни права в недвижимите имоти, които са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, като съобразно ал. 2 това са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им /в относимата към издаване на решението на СОС редакция на т. 2 ал. 2 на чл. 131 ЗУТ от ДВ бр. 25/2019г./; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.

В настоящия случай по отношение на създаването с първа регулация на УПИ XLVIII 1576, 1691 от СТЕ се установява, че не се засяга имотът на жалбоподателя УПИ I 1328, 1329, тъй като урегулирането му е по имотни граници, като не е налице в тази връзка хипотезата на т. 1, както и на т. 4 и 5, тъй като не се въвеждат ограничения в режима на ползване и застрояване и не се променя предназначението, тъй като с одобрения план процесния имот се урегулира за първи път и се определя предназначението му "за жилищно строителство", каквото е предназначението му и по ОУП на гр. София, съответно не се променя начина на ползване. Фактът, че същия е бил земеделска земя не влече извод за промяна на предназначението по смисъла на ЗУТ, тъй като промяната на предназначението на поземлен имот в земеделска територия се извършва с изричен акт на административен орган по ЗОЗЗ, а не с одобрения ПУП. Не са налице и хипотезите на чл. 131 ал. 2 т. 2 и 3, тъй като не се установява по одобрения ПЗ да е предвидено свързано застрояване, промяна във вече одобрено застрояване /това е първия план за застрояване/ или пък намалени разстояния. Във връзка с изложените съображения жалбата на жалбоподателя пред първата инстанция срещу решение 16 от 14.01.2021г. на СОС в частта, с която е одобрен план за регулация за ПИ идентификатори 68134.2045.1576 и 68134.2045.1691, за създаване УПИ XLVIII 1576,1691 за жилищно строителство, и плана за застрояване за този новосъздаден УПИ, е недопустима, като подадена от лице, за което няма правен интерес от оспорването му в тази част, тъй като не е от лицата по чл. 131 ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ, за които съществува право на оспорване на ПУП. Поради това съдебното решение в тази част следва да се обезсили и да се прекрати производството по делото.

Жалбата на София парк вилас АД, с която е оспорено решение 16 от 14.01.2021г. на СОС в частта, с която е одобрено изменение на план за улична регулация в обхват на улица от о.т. 331 о.т. 333 и изменение на план за регулация на УПИ I 1328, 1329 за жилищно строителство и ТП, кв. 7, за създаване на нова задънена улица от о.т. 333а о.т. 333б, м. Малинова долина обслужващи обекти за околовръстен път по приложен проект е допустима, доколкото засяга имота на жалбоподателя пред първата инстанция УПИ I 1328, 1329.

Неправилен е изводът на съда за нищожност на решението на СОС. Неправилно в оспореното решение съдът е приел приложимост на чл. 129 ал. 2 ЗУТ относно определянето на компетентният да одобрени ПУП компетентен орган. В случая е налице специална разпоредба в закона, а именно чл. 21 ал. 7 от Закона за общинската собственост в относимата редакция към приемането на решението от ДВ бр. ДВ бр. 109/2013г. и преди последното изменение от ДВ бр. 16/2021г., според която Подробните устройствени планове по ал. 1 се одобряват от общинския съвет независимо от техния обхват. Плановете по ал. 1 са такива предвиждащи изграждането на обекти - публична общинска собственост, или такива, предвиждащи изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, по силата на които могат да се отчуждават имоти, частна собственост. В частта, с която е одобрено изменение на плана за улична регулация между о.т. 331 о.т. 333 и в частта на тупика от о.т. 333а о.т. 333б оспореният план е именно от тази категория. От СТЕ се установява, че във връзка с изменението на уличната регулация на ул. Рачо Казанджията от о.т. 331 о.т. 333 е предвидено уширяване на тротоара, за което е необходимо отчуждаване на част от имота на жалбоподателя пред първата инстанция, съответно е предвидено и ново трасе тупик за достъп до новообразувания УПИ от о.т. 333а о.т. 333б, за което също следва да се процедира отчуждаване от имота на жалбоподателя, като и за двете мероприятия същото ще е в общ размер на 56,70 кв. м. от УПИ I 1328, 1329 целият с площ от 7497 кв.м. без засягане на предвиденото в него строителство. Следователно правилото на чл. 21, ал. 7, вр. ал. 1 ЗОС визира изключение от компетентността на органа по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, в изрично посочените случаи на принудително отчуждаване. С тачи част на одобрения план за изменение на уличната регулация е одобрен план за изграждане на обекти пубична общинска собственост уширението на тротоара и тупика, за които ще следва отчуждаване на част от имота, частна собственост. От СТЕ се установява и че с одобреното изменение шахта на Софийска вода АД, която към момента попада в рамките на УПИ I вече ще попада в рамките на предвидения тротоар. Т.е. установява се, че тази част от плана касае обекти по чл. 205 ал. 1 т. 1 и 2 ЗУТ, за които могат да бъдат отчуждавани части от имоти частна собственост при наличието на влезнал в сила план. Следва да се посочи и че както тротоарът, така и тупикът /задънена улица/ са част от транспортно техническата инфраструктура съгласно чл. 75 82 ЗУТ. Следва да се посочи и че оспореното решение на СОС е от 14.01.2021г. и е прието преди изменението както на чл. 21 ал. 7 ЗОС, така и на приемането на новите чл. 81 ал. 4 и 5 ЗУТ. Същото е прието при действието на чл. 81 ал. 4 ЗУТ ДВ бр. 82/2012г. и според него Отчуждаванията за прокарване на нова задънена улица в урегулирана територия по искане на собственици на поземлени имоти са за тяхна сметка, т.е. и при предвиждане и одобрение на план за задънена улица, се извършва отчуждаване на засегнатите части, които попадат в тази инфраструктура, която става общинска собственост. Т.е. оспореното решение на СОС в частите, с които е одобрено изменение на уличната регулация и отварянето на новата задънена улица е план по чл. 21 ал. 7 от ЗОС в редакцията му отпреди изменението от ДВ бр. 16/2021г., която разпоредба на специалния закон за планове от вида на оспорения разписва, че компетентен да одобри изменението е общинският съвет без значение какъв е обхватът на плана. При наличие на тази специална разпоредба е неприложима общата такава на чл. 129 ал. 2 ЗУТ. Като е достигнал до обратен извод АССГ е постановил своето съдебно решение в противоречие със закона, а оспореното решение на СОС не е нищожно, тъй като е издадено от компетентен орган.

Предвид това, че по делото са събрани относимите към спора доказателства и съдебният състав макар и да е достигнал до извод за нищожност на решението на СОС, е изложил и съображения макар и противоречиви по съществото на спора, то настоящият състав намира, че не е налице пречка да се произнесе по съществото на спора. Основните възражения в първоинстанционната жалба касаят в по голямата си част компетентността на органа одобрил изменението на ПУП, но съдържат и мотиви относно липсата на посочените правни основания за изменение на ПУП по чл. 134 ал. 1 т. 1 ЗУТ, както и относно спазване на разпоредбите за икономичност на предвиденото изменение на уличната регулация. По тези възражения настоящият състав намира, че са неоснователни, тъй като правилно и в оспореното съдебно решение е посочено, че в случая са налице правните основания по чл. 134 ал. 1 т. 1 ЗУТ, а именно съществено променени както обществено икономически, така и устройствени условия. Досежно уличната регулация с оспореното решение на СОС е допуснато изменение на същата като съгласно ЗУТ такова изменение може да бъде направено само на някое от основанията по чл. 134 ал. 1 или 2 ЗУТ. В случая правилно в първоинстанционното решение е прието, че са налице фактическите основания съответни на посоченото в заповедта правно такова по чл. 134 ал. 1 т. 1 ЗУТ. Това е така, тъй като след приемане на последния план от 2005г. възстановеният на заявителите в административното производство имот през 2004г. е нанесен най напред в кадастралния план, т.е. станал е обект на кадастъра и в кадастралната основа на регулационния план, приета е впоследствие кадастрална карта, приет е и общ устройствен план на гр. София. С възстановяването на поземлени имоти в района и в частност двата такива на заявителите вследствие на променени обществено икономическите условия и възникването отново на частна собственост върху тях, с включването им в кадастралната основа и с приемането на новите устройствени планове за гр. София кадастрална карта, в която са включени тези имоти и нов общ устройствен план на София са променени както обществено икономическите така и устройствените условия, съответно е налице правното основание по чл. 134 ал. 1 т. 1 ЗУТ, допускащо изменение на действащия план.

Освен това от доказателствата по делото се установява и наличието на другите материално правни изисквания за допускане на изменението на действащия ПУП досежно предвидените изменение на уличната регулация. Спазени са техническите и устройствените изисквания досежно уличната регулация, включително ширината на тротоарите, както и изискванията за отваряне на задънени улици по чл. 81 ЗУТ, което се установява от приетата по делото СТЕ от вещото лице архитект. Освен това с предвиденото изменение на уличната регулация шахта на Софийска вода АД, която е част от техническата инфраструктура и която понастоящем попада в рамките на УПИ I 1328, 1329, с изменението на уличната регулация попада в рамките на предвиденото уширение на тротоара, каквото е изискването на ЗУТ. Относно предвидената нова задънена улица от събраните по делото доказателства се установява и че са спазени изискванията на чл. 108 ал. 5 ЗУТ, тъй като в административната преписка са представени две предложения, от които е избрано най икономичното, което се установява и от приетата по делото СТЕ, в която вещото лице изрично заявява, че приетият вариант е най целесъобразният и икономично осъществим, при който в най малка степен се засягат чужди частни имоти. Видно и от приетата СТЕ и от доказателствата представени с административната преписка при одобреният вариант за задънена улица с оспореното решение на СОС се засяга УПИ I 1328, 1329, при което от този имот, който е с обща площ от 7497 кв.м. ще се отнемат 56,70 кв.м. за задънената улица и уширението на тротоара, като за достъпа й до улична регулация са необходими 5м. При другия вариант, в който достъпа до новообразувания УПИ XLVIII се осигурява през имот идентификатор 68134.2045.2010, който е с площ от 522 кв.м., от този имот ще следва да се отнемат 105 кв.м. , а дължината на задънената улица ще е два пъти по - голяма 9м. до близката улична регулация. Освен това от приетата по делото СТЕ се установява и че с осигуреният достъп по одобрената задънена улица се извежда най пряко до съществуваща спирка и на градския транспорт. Доказва се и че с избрания достъп от север откъм ул. Рачо Казанджията е най икономичен и тъй като откъм южната улица Бяла река има голяма денивелация с наклони от 7,5% - 9,3%, като ЗУЗСО не позволява нивелиране на терена в този участък, а е налична и висока дървесна растителност, която не следва да се премахва. Всичко изложено обосновава спазване на законовите условия за икономичност и целесъобразност в рамките на заложените изисквания за законосъобразност на одобреното изменение на уличната регулация.

Във връзка с изложеното и приетите по делото доказателства в частта, с която е одобрено изменение на уличната регулация оспореното решение на СОС е валидно и законосъобразно, прието от компетентен орган, без допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените и в съответствие с материалния закон, поради и което е законосъобразно. Като е достигнал до обратен извод за нищожност на същото съдът е постановил оспореното съдебно решение в тази му част в противоречие със закона. Поради това в тази част съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което се отхвърля оспорването на решението на СОС.

Предвид изложеното по горе оспореното съдебно решение следва да бъде обезсилено в частта, с която е прогласена нищожността на решение 16 от 14.01.2021г. на СОС, в частта, с която е одобрен План за регулация за ПИ идентификатори 68134.2045.1576 и 68134.2045.1691, за създаване УПИ XLVIII 1576,1691 за жилищно строителство, кв. 7, м. Малинова долина обслужващи обекти за околовръстен път и с която е одобрен план за застрояване за новия УПИ XLVIII 1576, 1691 за жилищно строителство, кв. 7, м. Малинова долина обслужващи обекти за околовръстен път, гр. София, като жалбата на София парк вилас АД следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено в тази част.

Оспореното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с която е прогласено за нищожно решение 16 от 14.01.2021г. на СОС, в частта, с която е одобрено изменение на план за улична регулация в обхват на улица от о.т. 331 о.т. 333 и изменение на план за регулация на УПИ I 1328, 1329 за жилищно строителство и ТП, кв. 7, за създаване на нова задънена улица от о.т. 333а о.т. 333б, м. Малинова долина обслужващи обекти за околовръстен път по приложен проект и

в тази част следва да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на София парк вилас АД в тази й част.

Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора Столичен общински съвет за присъждане на разноски за настоящата инстанция, включително за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143 ал. 3 АПК, което следва да бъде уважено в размер на 100 лв. във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Основателна е и претенцията на касатора Л. Радованов от гр. София за разноските сторени и в двете инстанции. Представени са и доказателства за сторени такива в касационната инстанция в размер на 5000 лв. без ДДС и 6000 лв. с ДДС и 1500 лв. без ДДС и 1800 лв. с ДДС за първата инстанция за адвокатско възнаграждение, съответно за заплатени държавни такси и за депозит за вещо лице за СТЕ. Основателно е възражението на ответника по касация за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, като същото следва да бъде присъдено в размер малко над минималния такъв по Наредба 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към настоящия момент за представителство по дела по ЗУТ, а именно следва да бъде определено в размер на 1500 лв., предвид това, че делото разкрива известна фактическа и правна сложност, но не до степен, която да обоснове възнаграждение в размер на 5000 лв. Следва да бъдат присъдени и разноските за адвокатско възнаграждение сторени и в първата инстанция пак в размер на 1440 лв., както и заплатените суми за депозит за вещо лице и за заплатените държавни такси.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,