Решение № 2732 от 11.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8749/2015 г.

Решение № 2732 от 11.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8749/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Катя Валентинова Вълчева срещу Решение № 3858/04.06.2015 г., постановено по адм. д. № 12395/2014 г. по описа на Административен съд София-град, второ отделение, 24-и състав, като се иска отмяна на същото и да се отмени оспорената заповед. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че следва да се потвърди решението. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касаторката против заповед № РД-30-78/09.09.2014 г. на директора на Дирекция"Общински строителен контрол". За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, както и в предписаната от закона форма - мотивирана писмена заповед. При постановяването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, които да мотивират неговата отмяна. Крайният извод на съда е, че подадената жалба е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена. Решението е правилно. Основните оплаквания в касационната жалба са, че строежът е узаконен с акт № 44 от 28.09.2000 г. и е търпим строеж по смисъла на § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Акта за узаконяване е за преустройство на трети /тавански/ етаж, а процесният строеж е "Пристройка към триетажна сграда". Касаторът не оспорва обстоятелството, че за него няма строителни книжа, което ще рече, че същия е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Относно търпимостта по § 127, ал. 1 ЗУТ, следва строежът да е допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършвани, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Вещото лице дава заключение, че процесната пристройка не се предвижда нито в подробния устройствен план по време на извършването, нито по настоящия подробен устройствен план, което ще рече, че строежа е недопустим, а от там и не е търпим строеж по тази разпоредба. При това положение правилно административният орган е постановил премахването и правилно съдът е отхвърлил неоснователната жалба, поради което законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение