Решение № 6693 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2284/2016 г.

Решение № 6693 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2284/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие (Сдружението), със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от председателя на Управителния съвет (УС) Д. И., против решение № 8230/29.12.2015 г., постановено по адм. д. № 167/2015 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ) Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е "необективно и неправилно, взето под натиска на шантаж и медиен натиск, на принципа на моркова и тоягата, вместо под върховенството на закона". Поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба е изключително подробна и обстоятелствена, но не съдържа ясно формулирани конкретни оплаквания против съдебното решение и обосновани отделно касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Възможно е да се отграничат няколко твърдения, които да бъдат квалифицирани служебно като доводи за незаконосъобразност, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а именно: съдът не е формулирал правилните въпроси към вещото лице, което е депозирало непълно заключение, неправилно са възприети становищата на служители на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) като мнения на експерти; неправилна е преценката, че инвестиционното предложение не е от типа, за което задължително се извършва ОВОС като са развити съображения за незаконосъобразно процедиране от РИОСВ при одобряването на различни инвестиционни предложения в нарушение на "европейското екологично законодателство"; не са уважени доказателствени искания относно начина на отдаване от общината на терени на изпълнителя на газификацията; необосновано съдът е приел, че оспореното решение на директора на РИОСВ е обосновано; невярна е констатацията на АССГ, че са спазени всички етапи от процедурата по издаване на решението на директора на РИОСВ, включително и относно уведомяването на заинтересованата общественост; не са допуснати доказателства относно това как възложителя ще бъде контролиран при реализиране на инвестиционното предложение и как ще се процедира с евентуални вредни въздействия от опасни инертни материали и асфалт и не е отчетена липсата на тази информация в оспорения акт като основания за връщане на преписката на органа. Останалите оплаквания в касационната жалба са насочени към процедурата по издаване на оспореното решение на директора на РИОСВ и неговата законосъобразност и целесъобразност, поради което са били предмет на разглеждане пред първата инстанция и могат да подлежат на обсъждане само в контекста на касационния контрол по чл. 218 от АПК спрямо съдебното решение. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде прогласено за нищожно оспореното решение на директора на РИОСВ или евентуално да бъде отменено решението на директора на РИОСВ и бъде разпоредено връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган при спазване на процедурата. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба, писмени бележки и пледоария по същество на спора. Претендира разноски. Ответникът директорът на РИОСВ-С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба по подробни съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът "С. Е. Д. М." оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и пледоария по същество на спора. Претендира разноски. Ответната страна О. З., редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител, но е изразила становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 8230/29.12.2015 г., постановено по адм. д. № 167/2015 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Сдружението срещу решение да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) № СО-218-ПР22.12.2014 г. на директора на РИОСВ-С. на инвестиционно предложение "Газификация на град З., О. З." с възложител О. З., с което се предвижда изграждане на газоразпределителна мрежа в града за снабдяване с природен газ, която се изгражда подземно, предимно в имоти публична общинска собственост, по трасето на уличната мрежа. Линейната мрежа се състои от главен колектор с дължина 21 км. и газопроводни отклонения с обща дължина от 5 км., като е планирано присъединяването на 31 промишлени и близо 1000 битови потребители. Решаващият съдебен състав е приел за установено, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма и при наличието на посочените в него фактически и правни основания, без да е допуснато нарушение на материалния закон и целта на закона. Изводите са обосновани със събраните по делото писмени доказателства и допуснатата от съда съдебна експертиза. Последователно и задълбочено първоинстанционният съд е разгледал и осъществените действия в производството по издаване на акта и е достигнал до извод, че са спазени всички процесуални изисквания на закона за процедурата, която е приложима към този вид акт. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е приложил материалния закон като е приел, че в случая инвестиционното предложение попада в обхвата на т. 3, б. "б" (промишлени съоръжения за пренос на газ, пара и топла вода, пренос на електроенергия по надземни кабели (невключени в приложение № 1) и т. 10, б. "к" (нефтопроводи и газопроводи и свързани с тях инсталации, както и тръбопроводи за пренос на потоци от CO2 с цел съхранение в геоложки формации (невключени в приложение № 1) на Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), поради което необходимостта от извършване на ОВОС се преценява от компетентният административен орган, а не е задължителна на основание чл. 92 от ЗООС. В този смисъл е неоснователно оплакването на касационния жалбоподател, че по отношение това инвестиционно предложение е следвало задължително да се извърши ОВОС. Н. основание чл. 92 от ЗООС задължително се извършва ОВОС на инвестиционни предложения, включени в приложение № 1 към тази разпоредба. В приложение № 1 най-близка да обсъжданото инвестиционно предложение е хипотезата на т. 16, б. а: "тръбопроводи с диаметър - повече от 800 мм, и с дължина - повече от 40 км, предназначени за транспортиране на газ...". В настоящия случай инвестиционното предложение обхваща главен колектор с дължина 21 км. и газопроводни отклонения с обща дължина от 5 км. т. е. общата му дължина не е повече от 40 км., а тръбопроводите са предвидени с различни диаметри, но при всички случаи са под 800 мм (виж л. 87, гръб и 88). Аргументите, че е извършено изкуствено разделяне на един общ проект на повече от едно инвестиционни предложения са обосновани с твърдения за общо финансиране, но не държат сметка за различните възложители и териториален обхват. О. З. има ограничена териториална компетентност, която не се може да обхване националната инфраструктура и тази на съседни общини. Наличието на други инвестиционни предложения в съседство е обстоятелство, което следва да бъде преценявано при формиране на становище относно кумулативния ефект от други съществуващи и/или одобрени инвестиционните предложения, но не е налице задължение за административният орган да изисква обединяване на различни инвестиционни предложения на различни инвеститори в едно за разглеждане в обща процедура. Изрично следва да бъде посочено, че предмет на обжалваното съдебно решение е проверката относно законосъобразността на решение по ОВОС, а не актове относно устройството на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителство. Националната законодателна уредба въвежда различни процедури пред различни административни органи за издаване на описаните административни актове, необходими за осъществяване на едно инвестиционно намерение, поради което и съдебният контрол се провежда разделно само по отношение конкретния обжалван административен акт. Извън предмета на спора относно необходимостта от извършване на ОВОС са въпросите относно начините на финансиране на инвестиционното предложение, провежданите процедури по вземане на решение относно извършването на конкретната инвестиция, нейната нужда и целесъобразност за инвеститора. По изложените съображения и като се взе предвид, че основната част от оплакванията на Сдружението са именно в тази насока, липсата по подробен анализ по тях в обжалваното съдебно решение не е възможно да бъде определена като касационно основание за отмяна. Допълнително изрично следва да бъде посочено, че по делото няма никакви данни, че инвестиционното предложение попадат в границите на защитени зони от екологичната мрежа "Натура 2000", определени съгласно Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), както и защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ). Инвестиционното предложение е с териториален обхват изцяло в урбанизираната част на града и няма конфликтни точки със защитени територии. Съгласно чл. 94, ал. 2 от ЗООС компетентният орган за вземане на решение по оценката на въздействието върху околната среда за инвестиционното предложение е директорът на съответната РИОСВ, поради което правилно АССГ приел за неоснователно искането за прогласяване нищожността на оспореното пред него решение на директора на РИОСВ-С.. Законосъобразен е и изводът на АССГ, че оспореният административен отговаря на изискванията за форма и е мотивиран с конкретни съображения относно характеристиките на инвестиционното предложение, неговото местоположение, с оглед чувствителността на средата и съществуващото ползване на земята и терена, изложени са съображения за липсата на потенциални въздействия върху факторите на околната среда и човешкото здраве, взета е предвид отдалечеността от защитени територии и обстоятелството, че не се засягат местообитания, съобразен е и обществения интерес към инвестиционното предложение. Поради това следва да се приеме, че формалните изисквания на закона са изпълнени, а доводите на касационните жалбоподатели в обратния смисъл са неоснователни. Изводът на първоинстанционния съдебен състав, че при издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, също следва да бъде споделен. В съответствие с изискванията на чл. 95, ал. 1 от ЗООС, чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредбата за условията и реда за извършването на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) и чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС) възложителят уведомява компетентния орган, като представя необходимата съгласно чл. 4, ал. 3 от НУРИОВОС информация. Засегнатото население е информирано за изготвяне на проект за специализиран план-схема за газификация на гр. З. (съвпадащ по предмет с инвестиционното намерение) като е публикувано съобщение на интернет страницата на община З. и е поставено обявление на информационното й табло като е констатирано, че не са постъпили възражения, предложения и искания. Следва изрично да бъде посочено, че обществено обсъждане на инвестиционното предложение в процедурата по преценка необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда не е предвидена, а се отчита само обществения интерес към инвестиционното предложение, настоящата инстанция приема, че процедурата по информиране на засегната общественост е изпълнена (нормативните актове не предвиждат задължение за уведомяване на конкретни физически или юридически лица), а доводите на касатора за съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради непровеждане на обществено обсъждане, са неоснователни. В съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 2, б. "б" от НУРИОВОС е извършено съгласуване на инвестиционното предложение със специализираните дирекции на РИОСВ - С. и със съответните ведомства като Регионална здравна инспекция (РЗИ)- С.. Липсват доказателства, че тези становища са необективни или неверни. Останалите възражения на касатора за повишения здравен риск за населението, негативното влияние върху компонентите на околната среда и отрицателното въздействие са общи, декларативни и не се основават на конкретни, подкрепени с доказателства факти и същевременно се опровергават от събраните по делото доказателства. Аргументирано е и заключението на административния съд, че оспореното решение на директора на РИОСВ - С., с което е разпоредено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение е постановено в съответствие с изискванията на относимите материалноправни разпоредби. Преценката на административния орган е направена съобразно критериите на чл. 93, ал. 4 от ЗООС, при съобразяване с чл. 31, ал. 4 и 6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и изискванията на чл. 16 от Наредбата за ОС и съгласно условията на чл. 7, ал. 1 от НУРИОВОС. Касационният жалбоподател твърди, че инвестиционното предложение подлежи на реализация с "европейски средства", поради което на основание Регламент 13/2013 за него се изисква задължително да се прави "оценка". Най-вероятно Сдружението има предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на европейския парламенти на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на регламент (ЕО) № 1983/2006 на Съвета, защото на цитирания от него номер съответства регламент за изпълнение, за който не е възможно да се установи никаква дори косвена връзка с обсъжданите по делото въпроси. Дори и правилно да е разбрано довода на жалбоподателя той не е възможно да бъде споделен, защото установените изисквания към допустимите разходи за финансирани по описаните структурни фондове на Европейския съюз имат отношения тяхното верифициране, но не могат да окажат пряко влияние върху преценката на други административни органи, извършена съобразно изискванията за тяхната дейност в случая по опазване на околната среда. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на съда е в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото доказателства за уведомяване на компетентния орган и на засегнатото население за инвестиционното предложение, проведените със специализирани дирекции и ведомства консултации, мотивират извода на съда, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводът за съответствие на административния акт с материалния закон е направен след анализ на събраните доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, която не е оспорена от жалбоподателят и с оглед отсъствието на доказателства, ангажирани от жалбоподателите, които да ги опровергават. На тази база са направени изводите, че решението на директора на РИОСВ - С. е взето при съобразяване на критериите, предвидени в закона, което обосновава и крайното заключение за липса на основания за отмяна на оспорения административен акт. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразност на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК, като съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК на страните са дадени указания в този смисъл (разпореждане от 5.02.2015 г.) и им е дадена възможност да ангажират доказателства, включително да поставят въпроси към допуснатата служебно съдебна експертиза изслушване на експертиза (протокол от съдебно заседание на 14.05.2015 г.). Вещото лице е назначено от съда, като нито една от страните не е направила искане за освобождаване на експерта поради липса на квалификация съгласно чл. 198 от ГПК. Заключението на вещото лице е изслушано и прието от съда при участието на страните, на които е дадена възможност да поставят въпроси и да изразят становище по заключението (протокол от съдебно заседание на 17.09.2015 г.). Заключението е прието след преценка, че представената експертиза дава отговор на всички поставени задачи и с оглед най-общото становище на жалбоподателя за оспорването му без допълнителни искания и конкретни аргументи или въпроси. В този смисъл са неоснователни оплакванията в касационната жалба, че съдът е следвало да постави други различни въпроси към вещото лице. Решението е постановено след обсъждане и анализ на всички събрани доказателства и съдържа съображения по всички направени от страна на жалбоподателите релевантни възражения. Не са обсъдени тези доводи на жалбоподателя, които няма връзка с предмета на спора, поради което този пропуск на съдебния състав не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото като не се отразява на правилността на крайния извод за отхвърляне на оспорването. Изводите на съда са мотивирани с конкретни съображения в подкрепа на направените изводи. Всички аргументи и съображения, които са развити от Сдружението по повод оспорения пред АССГ административен акт са били разгледани и обсъдени от компетентната първа инстанция. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неспазване на процедурата по чл. 95 от ЗООС и по-конкретно, че не е уведомена обществеността извън гр. З., а именно населението на с. Ч., с. К. и с. П.. По смисъла на чл. 95 от ЗООС възложителят на инвестиционното предложение информира в най-ранния етап на своето инвестиционно намерение компетентните органи и засегнатото население, като го обявява писмено. За да се счита населението за "засегнато" от евентуалното реализиране на инвестиционното предложение, следва да се посочи по какъв начин биха му се отразили действията по инвестиционното предложение. От информацията за преценяване на необходимостта от ОВОС и заключението вещото лице, кредитирано от съда, е прието за установено от първата инстанция, че инвестиционното предложение би засегнало само гр. З. и От друга страна касаторът не ангажира доказателства, от които да се установят конкретни факти, че населението и от други територии би било засегнато от реализирането на инвестиционното предложение, за да е необходимо неговото уведомяване. Обобщените твърденията ограничават процеса по доказване, включително и в изпълнение на принципите за служебното начало пред първата инстанция, а и обхвата на съдебния контрол в настоящата инстанция. АССГ е извършил проверка относно спазването на процедурата по чл. 95 от ЗООС като е възприел кръга на засегнатото население така, както е посочен в административната преписка. При липса на доказателства, че инвестиционното предложение би засегнало и друго население остава недоказано и възражението за допуснати процедурни нарушения чрез неуведомяването му. По делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се приеме за правилна преценката на административния орган относно кръга на засегнатите лица и територия. Доводите в касационната жалба относно участието на Сдружението във Висшия експертен екологичен съвет не могат да бъдат свързани с касационни оплаквания и съображения за неправилност на съдебното решение, а и с оспорения пред първата инстанция административен акт. Касаторът твърди, че допуснатата експертиза е следвало да отговаря на различни от поставените въпроси, но в производството пред първата инстанция не се е възползвал от предоставената му възможност да постави относимите според него въпроси. Заключението на вещото лице е прието в открито съдебно заседание без оспорване. Административният съд правилно го е кредитирал като подробно и задълбочено. Исканията в касационната жалба за поставяне на други въпроси към вещото лице, както и за допускане до разпит на свидетели са недопустими в касационното производство на основание чл. 219 от АПК и не са допуснати от настоящия съдебен състав. Непълнотата на доказателствата не представлява касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и съществуването на доказателства, които не са са събрани от първата инстанция може да бъде основание за отмяна на съдебния акт само ако несъбирането им се дължи на процесуално нарушение, допуснато от съдът, а не поради бездействие на страните по делото. В случая АССГ не е допуснал нарушения в процеса по събиране на доказателства: по делото са събрани доказателства, които установяват всички твърдени и относими към спора факти и делото е изяснено от фактическа страна. Решаващият съдебен състав е преценил необходимостта от събиране доказателства в съответствие с разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от АПК. Неоснователни са доводите за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното пред АССГ решение, които не са констатирани от първата инстанция. Решаващият съд е обсъдил всички етапи на процедурата и обосновано е приел, че не са допуснати нарушения на закона, а аргументите на Сдружението не кореспондират с правната уредба и не отчитат съотношението между отделните процедури и компетентния за провеждането им орган. При извършената служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав не констатира допуснати нарушения на материалния закон, поради което и като взе предвид изложените съображения за липса на допуснати процесуални нарушения и необоснованост, обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Ответникът - директор на РИОСВ-С. претендира разноски, но пред касационната инстанция не са представени доказателства, че такива са направени, а сторените пред първата инстанция са присъдени с обжалваното съдебно решение, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски в полза на РИОС-С. не следва да бъдат присъждани. По водене на делото ответната страна "С. Е. Д. М." ООД е направила разноски в размер на 600 лв., които с оглед изхода на спора, направеното искане и при липса на възражение за прекомерност, касационният жалбоподател им дължи. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател относно присъждането на разноски по делото, които са определени съгласно чл. 143 от АПК в действително направения от другите страни размер. Предварително внесената държавна такса остава в тежест на жалбоподателя и е в минимален размер, а претендираните от ответните страни разноски са в приемлив размер и са в установените минимални размери на адвокатските възнаграждения за страната. В този смисъл приложено към настоящия случай националното ни законодателство не противоречи на Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса по вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция). Разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Орхуската конвенция засяга достъпа до правосъдие и предвижда да се обмисли създаването на подходящи помощни механизми за премахване или намаляване на финансовите и другите пречки пред достъпа до правосъдие. С предвидените минимални такси за оспорване на административни актове пред съда, достъпът до правосъдие в Р. Б. не е ограничен от финансови тежести. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,