Решение № 11754 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4547/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Д. Бекриев, действащ чрез процесуалния си представител адв. Б. Златков, срещу решение 1440/06.03.2023г. по адм. Дело 10544/2022г. по описа на административен съд София-град /АССГ/. Касаторът твърди, че обжалваният от него съдебен акт е неправилен поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Развива подробни съображения в жалбата си, които поддържа в молба, подадена от адв. Д. Милен в качеството му на процесуален представител на касатора. Претендира присъждане на разноски в производството. Ответната страна в касационното производство Управител на Българската народна банка, действащ чрез процесуалния си представител юрск. Драгинова и юрск. Щалиянов, в писмен отговор, писмена защита и становище по съществото на спора, излагат доводи като оспорват основателността на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, при извършена касационна проверка с предмета по чл.218 АПК, намира касационната жалба за недопустима по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АССГ по жалба на Д. Бекриев е отказ, обективиран в справка, издадена от служител на БНБ по заявление вх. БНБ-113137/26.10.2022г. По цитираното заявление, съдържащо искане за информация от централния кредитен регистър по реда на чл.22 от Наредба 22/16.07.2009г. за Централния кредитен регистър, включително и за включване в нея на погасените от Бекриев кредити, по които не е имало просрочия, считано за пет години назад от подаване на искането, е изготвена справка от 01.11.2022г., получена лично от заявителя на 04.11.2022г. /л.26-35 от делото на АССГ/. Заявителят твърди, че издадената му справка е непълна като не съдържа данни за погасените от него кредити , по които не е имал просрочия за 5 години назад от подаване на искането. За да отхвърли жалбата съдът е приел на първо място, че жалбата е допустима, насочена срещу акт на управителя на БНБ, който е конституиран като ответник на основание чл.18,ал.1 от Закона за БНБ. Съдът не е съобразил, че Наредба 22/16.07.2009 г. за ЦКР, която урежда правилата за издаване на справки от регистъра е издадена на основание чл. 56, ал. 4 от Закона за кредитните институции/ЗКИ/. Съгласно чл. 151, ал. 1 ЗКИ индивидуалните административни актове по прилагането му се издават от управителния съвет на БНБ по предложение на подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", с изключение на индивидуалните административни актове по чл. 3 а, които се издават от подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", и по чл. 56 и 56 а, които се издават от подуправителя, ръководещ управление "Банково". Ал. 3 на същия законов текст предвижда, че тези индивидуални административни актове подлежат на обжалване пред ВАС. На основание чл.132, ал.2, т.4 АПК оспорванията срещу актове на органите на Българската народна банка са родово подсъдни на Върховния административен съд като първа съдебна инстанция. Съгласно чл.10 ЗБНБ органи на БНБ са управителният съвет, управителят и тримата подуправители, избрани за ръководители на основните управления по чл.19 ЗБНБ Емисионно , Банково и Банков надзор. Като е разгледал делото с ответник управителят на БНБ като орган, за който съдът е приел, че е надлежният ответник по жалба подадена срещу отказ за извършване на административна услуга, а именно издаване на справка за погасени кредити, по които не е имало просрочия в периода 26.10.2017г.-26.10.2022г., който отказ съставлява според съда и жалбоподателя индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.3, пр.последно АПК вр. с пар.1,т.2,б.в ДР ЗА, съдът е излязъл извън родовата си компетентност и е постановил недопустим съдебен акт. Нормата на чл.133 АПК е императивна като съгласно чл.134, ал.1 АПК определената по закон подсъдност не може да бъде изменян по съгласие от участващите в делото лица. За допустимостта на обжалвания акт и в частност за спазване на родовата подсъдност касационният съд следи служебно. Обжалваното решение като недопустимо следва да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд. След връщане на делото съдът на първо място следва да установи надлежният ответник в производството. Следва да съобрази, че придружителният списък по чл.152, ал.3 АПК е непълен касателно ответната страна. Следва да установи издателят на справката и съответно на твърдяния отказ и при съобразяване на правилата на родова подсъдност по чл.132 АПК да разгледа спора като първа съдебна инстанция или да изпрати делото по подсъдност на ВАС. При извършване на преценката си съдът следва да има предвид, че по смисъла на чл.132,ал.1,т.4 АПК органи на БНБ са само тези по чл.10 ЗБНБ и актовете на всички длъжностни лица извън тях не попадат в хипотезата на чл.132, ал.1,т.4 ЗБНБ. В случай, че е приеме, че оспорването му е родово подсъдно, съдът следва да извърши преценка на допустимостта на жалбата по основанията на чл.159 АПК и в частност на чл.159,т.1 АПК, евентуално и във връзка с чл.81 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение