Решение № 7428 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4148/2017 г.

Решение № 7428 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4148/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник директора на Дирекция "Миграция" - МВР подадена чрез процесуален представител срещу решение № 805 от 13.02.2017 г. на Административен съд С. - град, постановено по административно дело № 7654/2016 г. С обжалваното решение съдът е отменил изричен отказ на заместник директора на Дирекция "Миграция" - МВР - С., обективиран в писмо УРИ 536400-5404/14.03.2016 г., изпратил е делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по молба на Б. С. С. вх. № 489702-452/26.02.2016 г. и е присъдил разноски с оглед изхода на спора. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място се сочи, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба тъй като обжалваното писмо има уведомителен характер и няма белезите на индивидуален административен акт. На следващо място се сочи, че г-н С. е освободен от българско гражданство, но на последния е издаден временен паспорт от Консулската служба на Р. Б. в Канада, с който е влязъл на територията на България. Влизането с временен паспорт не прави г-н С. лице без гражданство, тъй като този документ не се издава на лице без гражданство, а на български граждани. В тази връзка е и чл. 39, ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), който посочва основанията за издаване на временен паспорт на български гражданин. Погрешно е заключението на съда, че административният орган е допуснал процесуални нарушения като не е събрал доказателства има ли и какви са непреодолимите причини, поради които жалбоподателят не може да поднови документа си за пътуване. Настоящият случай не попада и в хипотезата на чл. 28 от Конвенцията за статута на лица без гражданство, по който чл. Р. Б. е наложила резерва, за да се налага да се изследват обстоятелства относно наличие на непреодолима причина за подновяване на документ за пътуване на лице без гражданство. Отделно към момента на изготвяне на писмото - 14.03.2016 г. България не предоставя статут на лица без гражданство, тъй като няма разписана национална процедура и не е определен органът който предоставя такъв статут. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Т.. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Б. С. С., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че административното производство е започнало по молба (заявление) на жалбоподателя с вх. № 489702-452/26.02.2016 г. до Министъра на вътрешните работи, с което Б. С. С. е поискал да му бъде признат статута на "Лице без гражданство" и да му бъде издаден документ за самоличност със същия статут, както и Удостоверение за пътуване в чужбина. В молбата си С. се позовава на Конвенцията за статута на "Лица без гражданство". Молбата на С. е изпратена по компетентност на Дирекция "Миграция" - гр. С.. Към молбата са представени удостоверение № 148/1990 г. на МП за освобождаване от българско гражданство, удостоверение изх. № 2699/05.12.2014 г. на МП, че лицето не е български гражданин, копие от временен паспорт, имиграционна виза, документ за промяна на име. С оспореното писмо, зам. -директорът на Дирекция "Миграция" - МВР - С. уведомява Б. С., че на национално ниво не е определен органът, който ще предоставя статут на лице без гражданство и процедурата по неговото определяне и поради това няма правно основание молбата му да бъде уважена. Указва му за кандидатства за предоставяне право на пребиваване на територията на Р. Б. по реда и условията на Закона за чужденците в Р. Б., респ. възможността да поиска възстановяване на българското си гражданство от Министерство на правосъдието. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорваното писмо притежава белезите на индивидуален административен акт с оглед дефиницията на чл. 21 АПК, тъй като поражда влияние върху правната сфера на лицето и безспорно се засягат неговите права и законни интереси. Посочено е, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Първоинстанционният съд е намерил за неоснователно становището на административния орган, че не съществува изрична правна норма, която да задължава Дирекция "Миграция" към настоящия момент да предоставя статут на лице без гражданство и да издава необходимите за това документи тъй като с чужденците в Р. Б. се занимава именно Дирекция "Миграция" при МВР. В отменения ППЗМВР /отм. ДВ бр. 60/22.07.2014 г./ в чл. 141б, ал. 1 изрично е записано, че по въпроси по регулиране на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването на чужденци в Р. Б., директорът на Дирекция "Миграция" и други оправомощени от него длъжностни лица осъществяват тази дейност. Независимо, че Правилника е отменен, то по логическите тълкувания къде се намират тези отношения съдът е направил извод, че Дирекция "Миграция" следва да издаде поисканите от С. документи. Още повече, че в чл. 25 от Конвенцията изрично е указано, че административна помощ следва да се представя на лице без гражданство от договарящите държави, а не да му се пречи или да се дискриминира лицето. И след като е налице законодателен пропуск, то до отстраняването му по законодателен ред, пропуска следва да бъде преодоляван по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА. След като България е приела с резерви чл. 28 от Конвенцията, то е следвало административния орган да събере доказателства има ли и какви са непреодолимите причини, поради които жалбоподателят не може да поднови документа си за пътуване . Това не е сторено от административния орган, което е нарушение на административнопроизводствените правила и е в противоречие с чл. 25, т. 1 от Конвенцията. Съдът е приел и че издаденият отказ противоречи на целта на закона /в настоящият случай Конвенцията за статута на лицата без гражданство/, а именно лицата без гражданство да могат да се ползват от основните права на човека и правата на граждани. Въз основа на изложеното съдът направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я е отменил, като е върнал преписката на компетентния орган за постановяване на законосъобразен административен акт по подадената молба. Оспорваното решение е правилно, валидно и допустимо. Видно от съдържанието на оспорения акт, органът се произнесъл по заявление на жалбоподателя от 26.02.2016 г. за предоставяне на статут без гражданство и издаване на Удостоверение за пътуване зад граница, като е отказал предоставянето на този статут и издаването на искания документ. Няма никакво значение как органът е нарекъл акта си. Не наименованието на акта, а неговото съдържание е това, което определя характера му. В случая, видно от съдържанието на акта, органът се е произнесъл по заявлението на г-н С.. С оглед изложеното, оспореният акт представлява индивидуален административен акт на компетентен орган, с който той се произнася по искането, с което е сезиран чрез подаденото заявлението. Отказът да се предостави на г-н С. статут на лице без гражданство и издаване на исканото удостоверение подлежи на съдебен контрол, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Р. Б. е ратифицирала Конвенцията за статута на лица без гражданство, приета в Н. Й. 28.09.1954 г. (обн. ДВ бр. 11/2012 г.). В съответствие с чл. 1 от Конвенцията, "лице без гражданство" означава лице, което не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство. А съгл. чл. 12 от същата, "личният статут на лицето без гражданство се определя от закона на страната на неговото постоянно местожителство или ако няма постоянно местожителство, от закона на страната на неговото местопребиваване". От представените по делото удостоверение № 148/90 от 17.02.1993 г. издадено от ръководител направление "Българско гражданство" към Министерство на правосъдието и удостоверение № 2699/2014 г. от 05.12.2014 г. на Министерство на правосъдието се установява, че Б. С. С. е освободен от българско гражданство с Указ № 60/21.08.1990 г. С Документ за промяна на име, издадено от Службата по гражданско състояние на Канада, Онтарио от 20.04.1993 г. името на Б. С. С. е променено на Б. С.. В представената по делото Имиграционна виза и вписване на заселване, издадена от службата по Гражданство и имиграция на Канада е отразено, че Б. С. (известен също като Б. С. С.) е без гражданство. Безспорно от представените по делото доказателства се установява, че лицето е освободено от българско гражданство и е лице без гражданство. Обстоятелството, че г-н С. е влязъл на територията на Р. Б. с временен паспорт, издаден от консулството на Р. Б. в Торонто, Канада, в който е отбелязано, че последният е български гражданин, не променя този факт, тъй като с издаването на такъв паспорт не се възстановява българското гражданство. По делото не са представени доказателства лицето да е възстановило българското си гражданство или да е придобило гражданство на друга държава. С. З. за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Н. Й., и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Н. Й., е ратифицирана Конвенцията за статута на лицата без гражданство със съответните резерви. Съгласно резервата по чл. 28 от Конвенцията, "Р. Б. заявява, че съгласно чл. 28 от Конвенцията документът "Удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство", който се явява документ за самоличност и документ за пътуване, ще се издава на лица, на които Р. Б. е предоставила статут на лице без гражданство и които са придобили постоянно или дългосрочно пребиваване на територията на страната. Горният документ не се издава на лица, придобили статут на лице без гражданство в друга държава, освен ако постоянно или дългосрочно пребивават в Р. Б. и поради непреодолими причини, доказани по надлежния ред със съответни документи, не могат да подновят документа си за пътуване от държавата, която първоначално го е издала.". Административният орган не е изследвал обстоятелството дали на лицето е бил предоставен статут на лице без гражданство в друга държава, за да приложи относимата хипотеза от посочената по-горе резерва по чл. 28 от Конвенцията. Следователно актът е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, което се отразява на материалната законосъобразност на обжалвания отказ. Обстоятелството, че към момента на произнасяне на административния орган, в националното законодателство няма разписана процедура за предоставяне на статут на лице без гражданство, не е предпоставка за постановяване на отказ по така подаденото заявление. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р. Б., международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Р. Б., са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Предвид правомощията на дирекция "Миграция" по ЗМВР и регулираните обществени отношения, посочени в чл. 1 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ), до отстраняване на законодателният пропуск в съответствие с чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, директорът на Дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице, е компетентен да се произнесе по искането, както правилно е приел и съставът на първоинстанционният съд. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. В настоящото производство не са представени доказателства за направени разноски от ответника, поради което искането му за присъждане на разноски е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,