Решение № 4972 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12917/2015 г.

Решение № 4972 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12917/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по чл. 185, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорване, обективирано в жалба на Сдружение с нестопанска цел "Асоциация на агроекологичните земеделски производители", със седалище в гр. С., подадена чрез процесуален представител адв. Н. М. на разпоредбите на § 1 и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, обнародвана в ДВ, бр. 81 от 20.10.2015 г. С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорените разпоредби поради противоречието им с принципа за съразмерност и принципа за последователност и предвидимост, регламентирани в чл. 6 и чл. 13 от АПК. Нарушенията на посочените принципи се аргументират с твърдения, че изменението на ставката за компенсаторно плащане и промяната на изискванията при управление на дейностите по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" от мярка 214 "Агроекологични плащания", противоречи на заложените цели на мярката, преурежда създадени от по-ранна дата правоотношения с ясни взаимни ангажименти за петгодишен срок и налага извършване на невъзможни агротехнологични операции. Освен това се твърди, че измененията на наредбата не са аргументирани със съответни анализи и причини, които да ги обосновават, поради което обжалвания акт страда от съществен порок - липса на мотиви. В заключение, жалбоподателят претендира отмяна на оспорените разпоредби и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Министърът на земеделието и храните, чрез процесуални представители оспорва подадената жалба и моли съдът да постанови решение, с което я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на подадената жалба и отмяна на оспорените текстове от Наредбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания за оспорване съгласно чл. 196, във вр. чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на оспорване е подзаконов административен акт (ПНА), в отделни разпоредби. Оспорени са разпоредбите на § 1 и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, обнародвана в ДВ бр. 81 от 20.10.2015 г. (наричана по долу за краткост НИД на Наредба № 11/2009г). С § 1 и § 2 от НИД на Наредба № 11/2009 г. се правят изменения съответно на разпоредбите на чл. 13, ал. 6, т. 1 и чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/2009 г. Съдът като съобрази, че всеки закон или ПНА за изменение и допълнение на закон или ПНА, може да бъде оспорен самостоятелно от датата на обнародването му до датата на влизането му в сила, тъй като след този момент съдържанието му се инкорпорира в съответния изменен закон или ПНА и става част от съответния изменен закон или ПНА, счита за прецизност на настоящото решение да посочи, че оспорването е допустимо на разпоредбата на § 1 от НИД на Наредба № 11/2009 г., обнародвана в ДВ, бр. 81 от 20.10.2015 г., в сила от 01.03.2016 г., тъй като към датата на подаване на жалбата - 02.11.2015 г. тази разпоредба не е влязла в законна сила, както и на разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/2009 г. (обн. ДВ, бр. 29 от 17.04.2009 г., изм. ДВ бр. 81 от 20.10.2015 г., в сила от 20.10.2015 г.), тъй като към датата на подаване на жалбата, разпоредбата на § 2 от НИД на Наредба № 11/2009 г. е влязла в законна сила и предмета на оспорване следва да бъде изменената разпоредба на действащия ПНА. Условие за допустимост на оспорването на ПНА е наличие на правен интерес от оспорването. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чийто права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. С ТР № 2 от 12.02.2010 г., постановено от ОС на съдиите във Върховния административен съд по т. д. № 4/2009 г., е прието, че съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени. В случая, жалбоподателят Сдружение с нестопанска цел "Асоциация на агроекологичните земеделски производители", със седалище в гр. С. има за предмет дейности, свързани със защита правата и интересите на агроекологичните земеделски производители, и цели да защитава интересите на членовете си пред държавни и общински органи. Следователно предмета на дейност и целите на сдружението обосновават наличието на правен интерес от оспорване на текстове от наредбата, с която се уреждат условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. По тези съображения, съдът приема, че оспорването е допустимо. Оспорването е неоснователно, по следните съображения: Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11/2009 г. и самата Наредба № 11/2009 г. са издадени от Министъра на земеделието и храните, който е компетентен административен орган при предвидената делегация в § 35 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 18 от 2006 г., изм., бр. 96 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 16 от 2008 г.) за издаване на наредби по прилагане на Регламент (EO) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, и за изменение на Регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EO) 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001, и на Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители. Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 2009 г., както и самата Наредба № 11/2009 г. са издадени в писмена форма и са обнародвани в Д. вестник, поради което са издадени при спазване на установената форма. При издаването им не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че измененията на наредбата не са аргументирани със съответни анализи и причини, които да ги обосновават, поради което обжалвания акт страда от съществен порок - липса на мотиви. Мотивите към Проекта за изменение и допълнение на Наредба № 11/2009 г. се съдържат в доклада на Заместник - министъра на земеделието и храните към Проекта на НИД на Наредба № 11/2009 г. От същия е видно, че проектът за изменение на подзаконовия нормативен акт е свързан с нотифицирани пред Европейската комисия промени, касаещи прилагането на направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" от мярка 214 "Агроекологични плащания". Посочено е, че проекта не предвижда разходването на допълнителни финансови средства и не съдържа разпоредби, транспониращи актове на Европейския съюз, а прецизира условията за прилагане на мярката, както и същевременно отразява актуалното ниво на годишното компенсаторно плащане. Посочено е, че с цел избягване на двойно финансиране от европейските фондове в областта на директните плащания и развитието на селските райони, размерът на плащанията е диференциран в зависимост от това дали площите се заявяват и като междинни култури за изпълнение изискването на поддържане на екологично насочени площи в стопанството. С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че изложените мотиви обосновават необходимостта от измененията и допълненията на Наредба № 11 от 2009 г. за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" и в този смисъл са достатъчни. Предвид, че проекта не предвижда разходването на допълнителни финансови средства, анализи и финансови обосновки за предвидените изменения не са били необходими. Проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 2009 г. за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" и докладът към нея, съгласно чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове са публикувани на 25.09.2015 г. на електронната страница на Министерството на земеделието и храните, като на заинтересованите лица е предоставен 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Всички постъпили в този срок становища по проекта са разгледани от дирекция "Развитие на селските райони" в Министерството на земеделието и храните. В рамките на този период, видно от приложената към делото Справка за отразяване на становища, постъпили при съгласуване на проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 2009 г., в Министерството на земеделието и храните /МЗХ/ са представени становища не само от дирекциите на МЗХ, но и от заинтересовани лица, каквито са например Национална асоциация на зърнопроизводителите. Становищата са обсъдени и резултатите от тях са обобщени в приложена по делото таблица. Като взе предвид изложеното, съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при приемане на подзаконовия нормативен акт. Спазени са принципите по чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) - обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Изпълнено е изискването на чл. 26, ал. 2 ЗНА - публикуване в интернет страница и срок за предложения и възражения. Подзаконовият нормативен акт е мотивиран съгласно изискванията на чл. 28, ал. 3 от ЗНА, а доводите в тази насока, изложени в жалбата са неоснователни. Оспорените текстове на подзаконовия нормативен акт не противоречат на материалноправни разпоредби и са в съответствие с целта на Закона за подпомагане на земеделските производители и на европейските регламенти за прилагането на които са издадени, както и на съществуващата подзаконова нормативна уредба в областта на подпомагането на земеделските производители. Наредбата е подзаконов нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, чието предназначение е да уреди отношения, които не са предмет на приетия вече закон, макар че са по същата материя. Наредба № 11 от 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., съгласно § 2 от същата, е издадена за прилагане на чл. 36 (а) (iv) и 39 от Регламент на Съвета (ЕС) № 1698/2005 г., чл. 27 и т. 5.3.2.1.4 от Приложение II на Регламент на Комисията (EС) № 1974/2006 и Регламент на Комисията (EС) № 1975/2006 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (обн., специално издание на ОВ, 2007 г., глава 03 - Земеделие, том 80). Условие за материална законосъобразност на ПНА е дадената с него правна регламентация, в рамките на законовата делегация да доразвива, съответно да конкретизира законовата уредба на регламентираните обществени отношения. Разпоредбата на чл. 13, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/2009 г. в редакцията и до изменението с ДВ, бр. 81 от 2005 г. гласи: Годишният размер на агроекологичните плащания за опазване на почвите и водите е, както следва: за въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите -182 евро/ха. С § 1 от НИД на Наредба № 11/2009 г. (обн. ДВ, бр. 81 от 2015 г.), действащата разпоредба на чл. 13, ал. 6, т. 1 се изменя така: за въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите: а) за площите, които не се използват за междинни култури съгласно Наредба № 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (ДВ, бр. 16 от 2015 г.) - 90,88 евро/ха; б) за площите, които се използват за междинни култури съгласно Наредба № 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания - 20,45 евро/ха; " Следователно с § 1 от НИД на Наредба № 11/2009 г. се изменя годишния размер на агроекологичните плащания за опазване на почвите и водите по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите", като наред с това размера на плащанията е диференциран в зависимост от това дали площите се използват или не за междинни култури съгласно Наредба № 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. В редакцията преди извършеното изменение с НИД на Наредба № 11 от 2009 г., разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 3 гласи: При управление на дейностите по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" подпомаганите лица са длъжни да: т. 2 осигуряват вземане на почвени проби за всички площи на ниво физически блок през първата и четвъртата година на прилагане на направлението; на база на резултатите от агрохимичния анализ на взетите почвени проби през първата година се разработва план за балансирано торене (план за управление на хранителните вещества) за оставащия период на ангажимента, който се заверява от дипломиран агроном; т. 3 поддържат растителна покривка през зимата на най-малко 50 % от цялата земеделска площ в сеитбообращение, описана в плана по т. 1. Съгласно оспорените разпоредби на чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/2009 г. (изм. с ДВ, бр. 81 от 2015 г.), при управление на дейностите по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" подпомаганите лица са длъжни да: т. 2. осигуряват вземане на почвени проби за всички площи на ниво физически блок през първата година; осигуряват вземане на почвени проби за N, P, K на всеки 5 хектара от блока на земеделското стопанство през четвъртата година на прилагане на направлението; на база на резултатите от агрохимичния анализ на взетите почвени проби през първата година се разработва план за балансирано торене (план за управление на хранителните вещества) за оставащия период на ангажимента, който се заверява от дипломиран агроном; т. 3. поддържат растителна покривка през зимата на цялата земеделска площ в сеитбообращение, описана в плана по т. 1. Следователно, изменената разпоредба променя две от условията за подпомагане по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите", като в т. 2 предвижда през четвъртата година да се осигури вземане на почвени проби само за N, P, K, но на всеки 5 хектара от блока на земеделското стопанство, а не както е преди изменението на ниво физически блок и в т. 3 предвижда да се поддържа растителна покривка през зимата на цялата земеделска площ в сеитбообращение, а не само върху 50 % от земеделската площ. По делото не се твърди противоречие на оспорените разпоредби със закон или нормативен акт от по-висока степен. При служебно извършена проверка съобразно задължението му по чл. 146 от АПК, настоящата инстанция не констатира такова. Измененията на оспорената наредба не предвиждат разпоредби транспониращи актове на Европейския съюз, а прецизират условията за прилагане на направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" от мярка 214 "Агроекологични плащания". На първо место, съдът приема, че възможността да се измени годишния размер на плащанията за агроекология, като се намалят същите, както и да се изменят условията за подпомагане за агроекология е нормативно предвидено, поради което не е незаконосъобразно. Програмата за развитие на селските райони се приема на основание чл. 15 и 18 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), наричана по - нататък "Регламент (ЕО) № 1698/2005 г.". Съгласно чл. 15 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 г., Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони действа в държавите-членки чрез програмите за развитие на селските райони. Тези програми осъществяват стратегията за развитие на селските райони чрез пакет от мерки, групирани в съответните оси, определени в дял IV, за постигането на които се търси помощ. Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) обхваща периода между 1 януари 2007 г. и 31 декември 2013 г. Съгласно чл. 18 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. всяка програма за развитие на селските райони се одобрява от Европейската комисия в съответствие с процедурата по чл. 90, § 2 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. В глава II, раздел 3 от Регламент (ЕО) № 1974/2006 г. на Комисията от 15 декември 2006 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (OB L 368, 23 декември 2006 г.), е регламентирана възможността за изменение на програмите за развитие на селските райони. В съответствие с регламента е и действащата подзаконовата нормативна уредба. В чл. 13а от Наредба № 11/2009 г. е предвидено, че на всеки две години от прилагане на мярката размерът на агроекологичните плащания се преразглежда от Управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони на Р. Б. (2007 - 2013 г.) и те може да бъдат намалени или увеличени. На второ место, съдът приема, че измененията на годишния размер на агроекологичните плащания за опазване на почвите и водите, както и на условията за подпомагане по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите", не противоречат на законовата рамка, дадена с Европейските регламенти, по прилагането на които е приет ПНА, както и на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Измененията са в границите на дискреционна власт на административния орган. С разпоредбите на чл. 36 (а) (iv) и чл. 39 от Регламент на Съвета (ЕС) № 1698/2005 г. се предвиждат и уреждат плащанията за агроекология. Съгласно нормативната уредба в чл. 39, § 1 от Регламент на Съвета (ЕС) № 1698/2005 г., държавите-членки разпределят помощите, предвидени за агроекология в рамките на техните територии, съобразно специфичните си нужди. Нормативната уредба на регламента предвижда още, че плащанията за агроекология се отпускат на земеделски производители, които поемат доброволно агроекологични задължения, отпущат се годишно, покриват допълнителните разходи и пропуснатите доходи, произтичащи от поетото задължение, когато е целесъобразно, бенефициерите могат да бъдат избирани на база търг при специални критерии за икономическа и екологична ефективност, а помощите се ограничават до максимална сума, определена с M5 приложение. Въведеното диференцирано плащане по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите", с изменение на годишния размер на агроекологичното плащане, както и предвидените изменения при вземане на почвени проби през четвъртата година на всеки 5 хектара от блока на земеделското стопанство, и на условието за поддържане на растителна покривка през зимата на цялата земеделска площ в сеитбообращение не са в противоречие с целта на закона. Съгласно чл. 4, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 1698/2005 г., подпомагането на развитието на селските райони допринася за постигане на целта - подобряване на околната среда и ландшафта чрез подпомагане управлението на земята. По мярка 214 "Агроекологични плащания" се предоставя финансова помощ за прилагане на земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда. Съгласно националното законодателство, целите на подпомагането по подмярка "опазване на почвите и водите" с направление "въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" са запазване на почвените и водните ресурси, включително в районите, в които почвите са засегнати от силна ерозия или са застрашени от загуба на хранителни вещества или от други форми на замърсяване от селскостопански източници. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че оспорените текстове от ПНА противоречат на основни принципи в административния процес - принципа за съразмерност и принципа за последователност и предвидимост. Основните принципи на административния процес като система от общовалидни правила се приложими за всяка фаза на административния процес и по отношение на всички административни актове, включително и подзаконовите административни актове. В случая, обаче с оглед съображенията на съда, изложени по-горе, че оспорените текстове на наредбата са издадени при спазване на изисквания за законосъобразност, не противоречат на очертаната законова рамка, приети са при дискреционна власт на административния орган и са съобразени с целта на нормативния акт, за прилагането на който са издадени, настоящата инстанция счита, че твърдението за противоречието им с основни принципи е неоснователно. Неоснователно е твърдението в жалбата за нарушение на основни принципи, аргументирано с твърдения за противоречие на оспорените разпоредби с целта на подмярката. Както се посочи по-горе, целта на подпомагането по направление "въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" е запазване на почвените и водните ресурси, включително в районите, в които почвите са засегнати от силна ерозия или са застрашени от загуба на хранителни вещества или от други форми на замърсяване от селскостопански източници. С въведените изменения, в по-голяма степен се постига преследваната от закона цел и при всички случаи не се преследва, различна от законовата цел. Неоснователно е твърдението в жалбата за нарушение на основни принципи, аргументирано с твърдение, че се преуреждат създадени от по-ранна дата правоотношения с ясни взаимни ангажименти за петгодишен срок. Както се посочи по-горе възможността да се измени годишния размер на плащанията за агроекология, като се намалят същите е нормативно предвидено. Промяната на условията за подпомагане, с които се постига в по-голяма степен преследваната от закона цел, макар и да изискват по-големи усилия от бенефициентите не нарушават принципа на оправданите правни очаквания, доколкото оправданите правни очаквания не могат да се разглеждат извън контекста на целта на подпомагането за опазване на почвите и водите и да се свързват само с очакваните помощи за подпомагане и по-малки усилия за получаването им. Неоснователно е твърдението в жалбата, че с въвежданото на изискванията за поддържане на растителна покривка през зимата на цялата земеделска площ в сеитбообращение се въвеждат невъзможни агротехнически операции. След като бенефициентите ползват помощи за сеитбообращение за цялата площ не е невъзможно да поддържат растителна покривка през зимата на цялата земеделска площ. Освен това, от справката за отразяване на становищата, постъпили при съгласуване на проекта на НИД на Наредба № 11/2009 г. е видно, че не е прието предложението за отпадане на това изменение, като са изложени аргументирани съображения, че наличието на зимна покривка през зимата, касае осигуряването на такава на площите, на които ще се засяват пролетници, тъй като площите, засети с есенни култури, наличието на зимна покривка е осигурено. Наред с това, в мотивите на законопроекта е посочено, че измененията се налагат с цел избягване на двойно финансиране от европейските фондове в областта на директните плащания и развитието на селските райони. Следователно с въведените изменения не се въвеждат невъзможни условия, а при спазване на целите за подпомагането за агроекологични плащания се доразвиват условията за получаване на това подпомагане. И на последно место, съдът счита, че с оглед предвидените в § 5 и § 6 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11/2009 г. правила, които гарантират принципа за доброволно участие без липса на санкции при отказ от подпомагане при новите условия, както и отложеното действие на влизането в сила на § 1 от НИД на Наредба № 11/2009 г. на 01.03.2016 г. и прилагането му за заявления за плащане, подадени след тази дата, по никакъв начин не са нарушени права на подпомаганите земеделски стопани по мярка 214 "Агроекологични плащания", както и не са нарушени основни принципи на административния процес. Предвид изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспорените разпоредби на § 1 от НИД на Наредба № 11/2009 г., обнародвана в ДВ, бр. 81 от 20.10.2015 г., и на чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/2009 г. са издадени от компетентен административен акт, при спазване на установената форма и административно производствените правила, в съответствие с материален закон от по-висока степен и в съответствие с целта на закона, поради което оспорването им от Сдружение с нестопанска цел "Асоциация на агроекологичните земеделски производители", е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед на изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно предявеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определен на основание чл. 8, ал. 2 и чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение