Решение № 9836 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 541/2010 г.

Решение № 9836 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 541/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Анна Стефанова Иванова от гр. София срещу решение № 86 от 20.11.2009 г. по адм. д. № 2641/2009 г. по описа на Административен съд - София-град, Първо отделение, 16 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Директор на Дирекция "Социално подпомагане - Оборище" гр. София моли решението да бъде оставено в сила. Пълномощникът на заинтересованата страна Анастасия Анева Стефанова от гр. София моли да се постанови решение по справедливост в полза на детето. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 86 от 20.11.2009 г. по адм. д. № 2641/2009 г., Административен съд - София-град, Първо отделение, 16 състав е отхвърлил жалбата на Анна Стефанова Иванова от гр. София срещу Заповед № ЗД-ЗД22-033 от 31.03.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Оборище" гр. София, потвърдена с Решение № РД01-78 от 16.04.2009 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София-град. Обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Заповед № ЗД-ЗД22-033 от 31.03.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Оборище" гр. София е издадена на основание чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 25, т. 3 от Закона за закрила на детето. Първият текст регламентира правомощията на директора на дирекцията "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето да го настани в специализирана институция, която компетентност не е била оспорвана по делото. Основният въпрос по него е дали е била приложена правилно нормата на чл. 25, т. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/. Обстоятелство, че в цитираната заповед не е посочено чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, в какъвто смисъл е редакцията на текста към момента на издаване на административния акт, не е съществено нарушение, а несъществена неточност, тъй като от съдържанието на административния акт става пределно ясна цитираната законова хипотеза. Тя се отнася до случаите, когато може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. В случая административният орган не е доказал, че Анна Стефанова Иванова от гр. София се намира в трайна невъзможност да отглежда детето Анастасия Анева Стефанова от гр. София. По първоначалното дело е било безспорно установено, че майката сама отглежда детето, предвид това че съпругът й не е негов биологичен баща и е доказал това по съдебен ред. Иванова се намира във фактическа раздяла със съпруга си. Майката няма собствено жилище, но заедно с детето живее от пет години в дома на нейната приятелка Лилия Стефанова Габровска. Последната няма възражения относно съжителстването им и за в бъдеще. Към настоящата жалба в тази връзка е представен договор за заем за прослужване от 15.02.2010 г., който е за срок от пет години. Налице е и трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, от който е видно че майката има постоянна работа. По делото няма данни детето да е останало трайно без грижите на майката; да е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или някакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в семейството му. За това, че майката биела детето и то биело нея се съдържат данни единствено в доклада на психотерапевта към Фондация "Анимус", което изслушване на детето е без присъствие на социален работник от Дирекция "Социално подпомагане". Това присъствие е задължително по силата на чл. 15, ал. 4 от ЗЗД. Освен това административния орган е трябвало да разпореди изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник или друг близък човек, когото детето познава. И тези изисквания на ал. 5 от същия текст не са били спазени, а по делото няма данни те да не са във интерес на детето. Става дума за дете родено през 2004 г. Що се касае до случая на сексуално насилие извън семейството, към момент когато детето за кратко е било извън надзора на майката не следва да се забравя, че обект на подобно насилие може да бъде и дете, което произхожда от семейство без други проблеми. Не може да се направи и категоричен извод, че в неговата среда съществува реална опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуално и социално развитие. Доказано е единствено, че 28, 29 и 30.03.2009 г. детето е бягало от дома си, но и в трите случая майката своевременно е реагирала, като е сезирала органите на МВР. Свидетелките Габровска и Стоянова сочат, че майката се грижи добре за детето, което е винаги чисто облечено и според сезона. Нито една от тях не говори детето да е бито от майката, респ. за последици в тази връзка. От казаното категорично се налага извода, че Анастасия не е останала трайно без грижата на майката, поради което не може да се счита за "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на ЗЗД. Първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност, поради което е направил неправилен извод по фактическата обстановка, съответно неправилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗЗД настаняването на дете в специализирани институции се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда. В случая предвид доказателствата по първоначалното и настоящето дело се приема, че тези възможности не са изчерпани. Майката изрично заявява, че обича детето си и иска да се грижи за него, поради което не може да бъде прието, че нейният родителски капацитет е изчерпан. Очевидно идеята на законодателя, изложена в чл. 35, ал. 2 от ЗЗД, е настаняването в специализирани институции да е в крайни случаи, какъвто не е настоящия. Недопустимо е при жива и работоспособна рождена майка, която обича и иска да се грижи за детето си, то да бъде настанено в специализирана институция. Стигайки до различни правни изводи първоинстанционния съд е нарушил материалния закон, поради което решението му се отменя, а вместо него се постановява ново по съществото на спора, с което обжалвания административен акт се отменя. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,