Решение № 7007 от 28.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 486/2010 г.

Решение № 7007 от 28.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 486/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на "Агенция Митници" - София против решение № 1823/3.11.2009 г. на Административен съд - Варна (АДмС - Варна), Х състав, постановено по адм. д. № 1654 по описа за 2009 г. на този съд, с което е обявена нищожността на РА № 32/37/А 2009 г., издаден от митнически орган при Митница "Варна", потвърден с Решение № Д-47-З-4/2.06.2009 г. на Зам. Директора на РМД Варна. В касационната жалба се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост - основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. В касационната жалба са формулирани подробни твърдения, касаещи подаване на жалбата срещу РА извън 14 - дневния преклузивен срок, а така също относно издаването на акта от компетентен орган. Касаторът счита, че не е била необходима нова заповед за определяне на компетентен орган. Моли чрез юрисконсулт Роева за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Зина Илиева Илиева я е оспорила с доводи, посочени от адв. Д. Асенова в писмен отговор. Счита, че началникът на отдел "Последващ контрол" при Митница "Варна" е компетентен само за издаване на РА № 32/37/2008 г.. След постановяване на Решение № РД-94-З-1 от 25.02.2009 г. на директора на РМД - Варна, действат правилата на чл. 155 ДОПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение АДмС - Варна е прогласил нищожността на РА № 32/37/А 2009 г., издаден от митнически орган при Митница "Варна". За да постанови това съдът е приел за установено по делото, че след отмяна на първоначално съставения РА № 32/37/2008 с решение № Д/94-З-1/25.02.2009 г. на директора на РМД - Варна и връщане на преписката на органа, издал заповедта за възлагане на ревизия, е следвало да бъде образувано ново ревизионно производство, в което да бъдат извършени указаните процесуални действия и новият ревизионен акт да се издаде от оправомощен орган. Това не е било изпълнено от административният орган. Посочено е, че нормата на чл. 155, ал. 4 ДОПК е императивна, както и че нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си. Независимо от извода за нищожност на РА, съдът е изложил мотиви и относно неправилността на ревизионния акт. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Оплакването за недопустимост на първоинстанционното решение е неоснователно. Съдът е изложил подробни съображения във връзка със срочността на жалбата против акта, които се споделят от касационната инстанция. Другото оплакване на касатора е за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, в основата на което стои довода че неправилно АДмС - Варна е приел, че издаването на РА е направено от некомпетентен орган. В обжалваното решение се съдържат подробни мотиви, касаещи установената фактическа обстановка относно издаването на първоначалния РА, отмяната му при административното обжалване, както и издаването на новия ревизионен акт. Конкретният спор се изразява в това дали след отмяната на първоначалния ревизионен акт е следвало да бъдат издадени нови заповеди за възлагане на ревизия, за определяне на компетентен орган, за да съществува валиден административен акт. По този повод АДмС - Варна е формулирал законосъобразни мотиви, които са в съответствие с относимата към казуса нормативна уредба. Данъчно - осигурителния процесуален кодекс е приложим за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз, на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАДС. Съгласно алинея втора от цитираната разпоредба и за целите на ал. 1, определените в ЗМ митнически учреждения имат компетенциите на ТД на НАП, Директорът на "АМ" има правомощията на Изпълнителен директор на "НАП", а началниците на митнически учреждения имат правомощията на териториален директор. По аргумент, изведен от чл. 155, ал. 4 ДОПК след отмяна на първоначалния РА и връщане преписката на органа, издал ЗВР, се извършва нова ревизия. За да е правно валидна новата ревизия спрямо нея следва да са налице всички законови условия, като: издаване на нова заповед за ревизия (чл. 112, ал. 1 ДОПК), връчване на същата на ревизираното лице, изготвянето на нов РД, на нова ЗОКО (чл. 119, ал. 2 ДОПК). След това трябва да бъде издаден новия РА. В този смисъл е и Решение № 6448/17.05.2010 г. на ВАС, I А отделение, постановено по адм. д. № 591/2010 г. Доказателствата по делото установяват, че в процесния казус горепосочените изисквания не са били спазени поради което правилно съдът е прогласил нищожността на ревизионния акт. Допуснатите нарушения на процедурните правила са съществени, в следствие на което са опорочили акта до степен на нищожност. Поради обстоятелството, че задълженията за акциз по ЗАДС предполага установяването им с валиден административен акт, то в случая е безпредметно излагането на допълнителни съображения относно правилността на акта по същество. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, а решението на АДмС - Варна трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение