Решение № 16526 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11137/2012 г.

Решение № 16526 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11137/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), чрез процесуалния й представител, срещу решение № 3358/19.06.2012 г. по адм. дело № 4069/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменено нейно Решение № 39 от 20.03.2012 г., в частта му, с която е установена несъвместимост по смисъла на чл. 5 от ЗПУКИ във вр. с чл. 107а, ал. 1, т. 2 от КТ по отношение на Тихомир Георгиев Хиновски от гр. Кнежа, като лице, заемащо публична длъжност - директор на ОУ "Васил Левски", което е регистрирало ЕТ "Алена - Тихомир Хиновски". Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му и отхвърляне на оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Тихомир Хиновски изразява становище за потвърждаване на съдебното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е счел, че е недопустимо да не се установява конфликт на интереси с изричен диспозитив, а същевременно да има несъвместимост, установена по този начин от комисията, поради което нейното решение следва да се квалифицира като такова по чл. 27, ал. 1 от ЗПУКИ, с което на практика, макар и непрецизно като формулировка, е прието наличие на конфликт на интереси. Нарушението на забраната, установена в чл. 5 от същия закон във вр. с чл. 107а, ал. 1, т. 2 от КТ за несъвместимост обаче не води автоматично до наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 2 от ЗПУКИ, поради липса на визираните елементи от фактическия състав на разпоредбата. Решението е правилно. Настоящата инстанция не споделя тълкуването на касатора на чл. 5 от ЗПУКИ, в смисъл, че наличието на несъвместимост между заеманата от Хиновски публична длъжност и регистрацията му като ЕТ дава правомощие на комисията да установи формалното нарушение на забраната и да предприеме действия по чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 35 от ЗПУКИ и действия по чл. 33 от ЗПУКИ. В материалноправната разпоредба на чл. 2 от ЗПУКИ законодателят изрично е дал легално определение кога е налице конфликт на интереси - само при наличие на частен интерес и съпътстваща го облага, надлежно дефинирани в следващите алинеи на същия текст. Такива не са установени по делото и затова правилно съдът е приел, че в случая няма частен интерес, респективно облага при упражняване на дейността на Хиновски като директор на училище в резултат на съществуването на ЕТ "Алена - Тихомир Хиновски", още повече, че фирмата не упражнява търговска дейност. Наличието на частен интерес и неизменно съпътстваща го конкретна облага са обстоятелства, които трябва да бъдат установени по несъмнен начин към момента на извършване на преценката за конфликт на интереси. Това означава, че ще се стигне до такъв конфликт, само ако нарушаването на забраната за несъвместимост по чл. 5 е съпроводено с частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на задълженията по служба. При сега действащата нормативна уредба разширително тълкуване по отношение на компетентността на КПУКИ е недопустимо предвид императивната разпоредба на чл. 27, ал. 1 от ЗПУКИ. Предвид изложените съображения постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно, и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото основателно е искането на ответника за присъждане на разноски, но по делото няма доказателства такива да са направени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение