Решение № 4964 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8614/2011 г.

Решение № 4964 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8614/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 във вр. с чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба "Монтана - Автобусен транспорт" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. "Христо Ботев" № 71, подадена чрез управителя и представляващ дружеството К. П. Й., срещу решение № 228/20.05.2011 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 188/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за извършване на прихващане, материализиран в протокол № 1020009/9.12.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 58/3.02.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че съобщението за доброволно изпълнение на публичния изпълнител не е писмено становище или писмено указание на орган по приходите по смисъла на чл. 129, ал. 5, т. 1 от ДОПК. Неправилно съдът е приел и че недължимо събраната сума от 4 980 лв. не попада в приложното поле на чл. 128, ал. 1 от ДОПК. Не е обсъдено в мотивите на решението искането за връщане на неправилно събраната сума, алтернативно заявено в жалбата. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания акт и преписката да се върне със задължителни указания за възстановяване на неправилно събраната сума заедно със законната лихва, както и да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния му представител юрк. Русева по съображения, изложени в писмен отговор и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил отказ за извършване на прихващане, съдържащ се в протокол № 1020009/9.12.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 58/3.02.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. ВТАС е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна и е приел, че спорът се свежда до това дали сума, недължимо платена като лихва върху публично вземане, което не е олихвяемо /имуществена санкция/ представлява такава, подлежаща на възстановяване съгласно данъчното или осигурително законодателство по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ДОПК. В мотивите си е изложил тезата, че лихвите върху този вид вземания, както и лихвите за вземания по влезли в сила наказателни постановления, не представляват публични вземания с оглед 175, ал. 3 от ДОПК. В конкретния случай санкцията не е наложена с наказателно постановление, но представлява административно наказание, според систематичното място на чл. 99 от ЗЗК. В данъчното и осигурително законодателство не се съдържа правна норма, предвиждаща връщане на този вид суми. Неправилно е позоваването от страна на жалбоподателя на процедурата по чл. 129, ал. 5 от ДОПК. Решението на АС - гр. Видин няма изпълнителна сила и с него не е признато правото му на възстановяване на внесената недължимо сума. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира за неправилни изводите на съда. Фактическата обстановка е следната: С искане - вх. № ИТ-001283/15.11.2010 г. "Монтана - Автобусен транспорт" ЕООД е поискало прихващане между недължимо внесена сума в размер на 4980 лв. по изпълнително дело № 6188/2008 г. по описа на РД на АДВ - гр. Видин, както лихвата върху него в размер на 1063.64 лв. и ДДС за внасяне по справка-декларация вх. № 120000977410/15.11.2010 г. в размер на 6 240.60 лв. Изпълнително дело № 6188/2008 г. е с взискател Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/ и длъжник дружеството. Образувано е въз основа на решение № 24/3.02.05 г. по преписка вх. № 213/8.07.04 г. на КЗК, изменено с решение № 10718/5.11.07 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 6141/07 г., с което е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв. за нарушение по чл. 18 от ЗЗК и в размер на 5000 лв. за нарушение по чл. 30 от ЗЗК. Със съобщение за доброволно изпълнение № 6188-000001/31.07.08 г. публичният изпълнител е уведомил дружеството за образуваното изпълнително дело, като в съобщението е посочено, че подлежащото на принудително събиране вземане е в общ размер 70678.41 лв., представляващи главница в размер на 55 000 лв. и лихва - 15678.41 лв. За периода от 3.09.08 г. до 17.12.08 г. по изпълнителното дело дружеството е превело суми в общ размер 60 000 лв. С платежно нареждане от 17.12.08 г. са преведени 5000 лв. С разпореждане № 6188/2008/000088/5.01.09 г. на публичния изпълнител сумата е разпределена по сметката на КЗК както следва: 20 лв. - главница и 4980 лв. - лихви. Действията на публичния изпълнител по начисляването на лихвите, съдържащи се в съобщението за доброволно изпълнение № 6188-000001/31.07.08 г., са отменени с влязло в сила съдебно решение № 68/14.05.09 г. по адм. д. № 58/09 г. на Административен съд - гр. Видин. Според твърденията на жалбоподателя, след подаването на искането за прихващане срещу дружеството е предприето действие за принудително събиране на дължимия ДДС за м. октомври 2010 г. Същият е внесен с платежно нареждане от 22.11.2010 г. и с платежно нареждане от 28.02.2011 г., поради което в жалбата се поддържа искане за възстановяване на сумата от 4980 лв., както и лихвата върху него. С писмо - изх. № 1794 И от 25.06.09 г. КЗК отказва доброволно да възстанови сумата, като заявява, че не е обвързана от решението на АС - гр. Видин, тъй като не е била страна по делото. Правилно ВТАС е посочил в мотивите на своето решение, че по отношение на фактите не съществува спор между страните. Спорът се свежда до това подлежи ли на прихващане или възстановяване спорната сума от 4980 лв., представляваща недължимо събрана от публичния изпълнител лихва върху имуществена санкция, наложена от КЗК, по реда на чл. 128, ал. 1 от ДОПК и следва ли органът по приходите по реда на чл. 129, ал. 5, т. 1 от ДОПК в 30-дневен срок от предявяването пред него на решението на АС - гр. Видин да прихване или възстанови тази сума. Според чл. 128, ал. 1, изр. първо от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното и осигурително законодателство от Националната агенция за приходите /НАП/ се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Чл. 129, ал. 5, т. 1 задължава органа по приходите в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище. Публичните изпълнители са органи по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗНАП. Следователно, неправилни са изводите на съда и по отношение на неприложимостта на хипотезата на чл. 129, ал. 5, т. 1 от ДОПК, тъй като се касае за неправилно и недължимо събрана сума за лихва върху имуществена санкция, събрана от орган по приходите, която сума следва да бъде възстановена. С оглед на изложеното, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, касационната жалба е основателна. Обжалваното решение на АС - Велико Търново като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго с което да бъде отменен отказът за извършване на прихващане, материализиран в протокол № 1020009/9.12.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 58/3.02.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. На основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК преписката следва да се върне на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на настоящото решение. При този изход на спора на касатора следва да се присъдят разноските за двете съдебни инстанции в размер на 575 лв.