Решение № 10496 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6340/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Ч., турски гражданин, чрез процесуалния представител адвокат Маринова срещу решение №978 от 15.05.2026 година, постановено по административно дело №523 по описа за 2025 година на Административн съд Търговище, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за налагане на Принудителна административна мярка (ПАМ), рег.№ 363з-2729/11.12.2024 г. на ВПД Директор на ОДМВР - Търговище, старши комисар С. П., с която е отнето разрешение за постоянно пребиваване на чужденеца на основание чл.39а, ал.1, т.40, ал.1, т.5 и чл.44, ал.1 от Закона за чужденците в Република България. В касационната жалба се твърди неправилност на решението на административния съд поради противоречие с материалния закон, съществени пнарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи и се иска да се отмени решението на първата инстанция и да се постанови друго, с което се отмени обжалваната заповед. Алтернативно се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се разноски. Доводите се поддържат в представени по делото писмени бележки. Постъпил е отговор на касационната жалба от директора на Областна дирекция на МВР – Търговище от 17.6.2026 година, в който отговор се поддържа правилност на съдебното решение и неоснователност на касационните оплаквания. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Касационните оплаквания, независимо от посочването на отделните основания по чл.209 т.3 от АПК касаят отново законосъобразността на оспорената пред първата инстанция заповед и несъгласие с установените факти от съда. Излагат се лични преценки на събраните доказателства, без същите за се различават съществено от направеното вече изложение пред инстанцията по същество. Дори в самата касационна жалба, както и в тази, подадена пред административния съд е посочено изключително кратковременното / дори липса на такова/ пребиваване на касатора на територията на Република България. Предмет на коннтрол пред първата инстанция е била Заповед за налагане на Принудителна административна мярка (ПАМ), рег.№ 363з-2729/11.12.2024 г. на ВПД Директор на ОДМВР - Търговище, старши комисар С. П., с която е отнето разрешение за постоянно пребиваване на чужденеца на основание чл.39а, ал.1, т.40, ал.1, т.5 и чл.44, ал.1 от Закона за чужденците в Република България. Съдът, с много пространни мотиви, е посочил категоричното установяване на фактите, относими към посочената разпоредба и е приел безпротиворечиво, че лицето, претендиращо постоянно пребиваване на територията на България, е с изключително кратковременно и непостоянно пребиваване, като дори в подадената пред административния съд жалба е посочено в колко други държави от Европа за периода е пребивавало лицето. Дори примерно за период от една година – 2020-2021г. е бил само два дни. Установено е, че за период от 4 години – от 3.4.2020 до 12.11.2024 година е само за 20 дни. Поради което съдът е направил законосъобразният правен извод за наличие на посочените оп закон предпоставки за отнемане на разрешението за постоянно пребиваване в България, посочени от административния орган. Решението на съда е правилно. Не са допуснати никакви нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, за да се претендира отмяна на съдебното решение на основанията по чл.209 т.3 от АПК. Изцяло следва да се споделят мотивите на административния съд и да се направи препращане към тях на основанията по чл.221 ал.2 пр.2 от АПК. Следва да се отбележи, че са изяснени всички необходими факти, относими към спорни въпрос – продължителността на пребиваване на лицето на територията на Република България. Видно от всички доказателства неговият краткодневен престой в България в продължителни период на проверка от страна на административния орган / за 4 години – 20 дни/ не предполага по никакъв начин предпочитание за пребиваване на територията на Република България, престоят му е дори по-малко от пребиваването му във всяка друга държава от Европа. При тези данни за изключително малко дни в държавата, по каквито да било причини, необосновано е твърдението му за евентуално нарушение на семейния му живот. Всички разсъждения относно приложение на европейско право и права не се оспорват, но са приложими само при доказани факти относно спорните въпроси. Поради което решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Върховният административен съд, четвърто отделение