Решение № 255 от 4.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 118/2010 г.

Решение № 255 от 4.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 118/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е по реда на чл. 346, т. 4 НПК. Подсъдимият КРИСТИЯН Р. А. е подал касационна жалба вх. № 211/04.02.2010 г. срещу решение № 371, постановено на 4.03.2008 г. по нахд№ 4085/07 г. на Варненския районен съд и срещу протоколно определение от 10.12.2009 г. по внахд№ 1514/09 г. на Варненския окръжен съд. С определението от 10.12.2009 г. по внахд№ 1514/09 г. на Варненския окръжен съд прекратено производството, образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия А срещу определение № 926/23.04.08 г. по нахд№ 4085/07 г. на Варненския районен съд за връщане на въззивната жалба срещу решението постановено по нахд№ 4085/07 г. на Варненския районен съд, като подадена от лице без представителна власт. В КАСАЦИОННАТА жалба се изтъкват нарушения на закона и съществени процесуални нарушения, допуснати при постановяване на решение № 371/ от 04.03.2008 г. по НАХД№ 4085/07 г. на Варненския районен съд. В подкрепа на посочените касационни основания по чл. 348, ал. 1 и ал. 2 НПК се твърди следното: нарушено е правото на подсъдимия на справедлив процес по чл. 6 от ЕКЗПЧОС; след като е напуснал адреса на който е бил призоваван, не е издирено местоживеенето му в чужбина, не е призован на актуалния си адрес в Канада, въпреки че е бил известен на съда; делото неправилно е разгледано в негово отсъствие; ограничено е правото му да обжалва решението, като е нарушен чл. 31, ал. 4, чл. 120, ал. 2, чл. 121 от Конституцията на РБ; нарушени са правилата при събирането и оценката на доказателствата относно установяване на инкриминираното деяние и авторството му, с развити аргументи в тази насока, от пункт 6 до пункт 39 /вж. съдържанието на жалбата от стр. 4 до стр. 39 / . В частта на жалбата срещу срещу обжалваното определение от 10.12.2009 г. по внохд№ 1514/09 г. на Варненския окръжен съд се изтъква общо оплакване за съществени процесуални нарушени, без да се излагат конкретни данни в подкрепа на оплакването. Искането и в двете части на жалбата е за отмяна на посочените съдебни актове и за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание касаторът КРИСТИЯН Р. А. - редовно призован, чрез майка си Й, не се явява. Вместо него се явява назначеният от Върховния касационен съд за служебен защитник на подсъдимия по чл. 94, ал. 1, т. 7 и т. 9 НПК, с определение в открито съдебно заседание на 22.04.10 г. - адвокат Д, посочена от САК с писмо№ 4454/02.03.10 г. ЗАЩИТАТА - адвокат К иска уважаване на касационната жалбата, интерпретирайки я като касационна жалба срещу решението по нахд№ 4085/07 г. на ВРС, с искане за отмяна и оправдаване на касатора по обвинението за престъпление по чл. 172а, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. Не излага съображения по жалбата в частта й срещу определението от 10.12.2009 г. по внохд№ 1514/09 г. на Варненския окръжен съд, с което се прегражда пътя на производството по обжалване на решението. Общо поддържа жалбата на касатора във всичките й части. ПРОКУРОРЪТ от ВКП декларативно заключава, че въззивната жалба срещу решението, подадена от майката на подсъдимия, е върната неправилно като недопустима, без да излага съображения за становището си. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД в рамките на предмета и в пределите на касационна проверка по чл. 346, т. 4 НПК и съгласно чл. 347 НПК, съобрази данните по делото, становищата и доводите на страните и прие следното: С решение № 371/ от 04.03.08 г. по нахд№ 4085/07 г. на ВРС подсъдимият К е признат за виновен в това, че на 15.06.06 г. в гр. В. е възпроизвеждал и разпространявал 290 броя чужди произведения на литературата - компютърни програми/ описани подробно в диспозитива на решението/, приравнени на произведения на литературата съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП и 36 броя чужди произведения на изкуството - видеозаписи, възпроизведени върху 41 броя компютърни системи/, подробно описани в диспозитива на решението/, поради което и на основание чл. 172а, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и във вр. с чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. На основание чл. 53 НК, съдът е отнел в полза на държавата 41 броя компютърни конфигурации, иззети като веществени доказателства по делото. С определение № 926/23.04.08 г.. по нахд№ 4085 на ВРС, съгласно чл. 323, ал. 1, т. 3 НПК, е върната въззивната жалба от Й. А. - майка на подсъдимия срещу решението от 04.03.08 г. по нахд№ 4085 на ВРС, като подадена от лице без да има представителна власт. С определение от 10.12.2009 г. по внахд№ 1514/09 г. на Варненския окръжен съд, образувано по жалба, подадена от служебен защитник на подсъдимия срещу горното определение, е прекратено производството по внахд№ 1514/09 г. на Варненския окръжен съд като процесуално недопустимо. Касационната жалба Е НЕДОПУСТИМА в частта й срещу решението по нахд№ 4085/07 г. на ВРС, а в частта й срещу определението от 10.12.09 г. по внохд№ 1514/09 г. на Варненския окръжен съд е НЕОСНОВАТЕЛНА. НАХД № 4085/07 г. на Варненския РС е образувано срещу подсъдимия К на основание мотивирано постановление на прокурор от Варненската районна прокуратура, с направено предложение по реда на чл. 378 - чл. 380 НПК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност за престъпление по чл. 172а НК, с налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК за това деяние. Следователно делото срещу А. е разгледано по Особените правила по глава ХХVIII НПК - "Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание". Производството срещу него в първостепенния съд е приключило с постановяване на решение № 371/ от 04.03.08 г. по нахд№ 4085/07 г. на Варненския РС, с което подсъдимият К е признат за виновен за престъпление по чл. 172а, ал. 2, вр. с ал. 1 НПК и във вр. с чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. На основание чл. 53 НК, съдът е отнел в полза на държавата 41 броя компютърни конфигурации, иззети като веществени доказателства по делото. Верни са данните, посочени в подкрепя на жалбата, че делото е разгледано и решено в открито съдебно заседание на 04.03.08 г., без личното участие на подсъдимия, при участието на упълномощеният от него защитник, адвокат Т, упълномощена от А., съгласно договор за правна защита и представителство от 11.05.07 г., до окончателното свършване на делото във всички инстанции/ спр. на л. 2 от досъд. произв./, за което обаче той не е бил редовно призован. По делото е обективен фактът, че макар и да е получил препис от предложението на прокурора за образуваното административно-наказателно производство и да е бил уведомен за първото заседание за което е било насрочено делото, съдебното следствие и обявяването на решението / спр. на л. 13 от нахд№ 4085/07 г. на ВРС/ са извършени в следващо съдебно заседание, на 04.03.08 г., без личното участие на подсъдимия А, при условията на нередовното му призоваване. Данните сочат, че въпреки нередовното призоваване на подсъдимия- напускането на адреса на който е бил призоваван, без данни за актуалния му адрес, съдът е дал ход на делото, провел е съдебното следствие и е обявил решението си, без личното участие на подсъдимия, което е допустимо, но само при редовното му призоваване. Обявяването на решението по нахд№ 4085/07 г. на ВРС е станало в открито съдебно заседание пред защитата на подсъдимия - адвокат Ц. А. Т., която не е възразила да се даде ход на делото в отсъствието на подсъдимия, но при неизяснени в делото причини относно неговото знание за гледането на делото. Съдът обявявайки акта, който е първоинстанционен, в публично заседание пред страните, не е имал задължение да съобщи писмено на подсъдимия за решението, макар той да не е участвал лично в производството / по арг. от аналогия по чл. 340, ал. 2 НПК/, както би сторил въззивен съд, в обратната хипотеза, при която е задължен да изпрати писмено съобщение до страните, че решението е изготвено, когато то не е обявено в открито заседание пред страните. Несъмнено, начина на обявяването на решението в случая е имал съществено значение за началото на процесуалния срок, започнал да тече за страните, относно упражняване правото им на жалба/ протест/ срещу решението. В случая, петнадесетдневният срок за въззивно обжалване или протестиране на обявеното в открито съдебно заседание решение по нахд№ 4085/07 г. на ВРС, е започнал да тече от денят, следващ обявяването на решението и е изтекъл на 19.03.08 г. В този срок, според данните по делото, нито подсъдимият, нито от защитата му са упражнили правото си на въззивна жалба по реда и в срока по чл. 378, ал. 5 НПК. Поради тези фактически данни, формалноправно, съгласно чл. 412, ал. 2, т. 3 НПК, решението е влязло в сила на 20.03.2008 г., без да бъде проверена правилността му по единствено възможния процесуален ред, в случая - чрез въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд. По този начин, допуснатите съществени процесуални нарушения не са могли да бъдат отстранени по реда на редовната въззивна проверка. Вън от това, допуснатите нарушения на закона не могат да се отстранят от ВКС по реда на касационното обжалване на решението, нито по реда на възобновяване на наказателни дела пред ВКС, защото тези решения по силата на закона са изключени от контрола на Върховния касационен съд. Посоченият процесуален ред се е изчерпал с възможността за обжалване на решенията по глава ХХVIII НПК, съгласно чл. 378, ал. 5 НПК единствено пред въззивна инстанция. Този ред не предвижда редовен инстанционен контрол пред Върховния касационен съд. Правилата по чл. 346, т. 1 и т. 2 НПК, очертаващи актовете, предмет на касационна проверка, изрично изключват касационно обжалване на актове като процесното решение, при които деецът е освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание по чл. 78а НК. Единственият способ за проверка на влязлото в сила решение, постановено по реда на особените правила по чл. 378- чл. 380 НПК, остава възобновяването на наказателни дела, уредено в чл. 380 НПК . Това специално правило дерогира общите правила по глава ХХХIII НПК за възобновяване на наказателни дела от Върховния касационен съд и предвижда проверката на конкретното влязло в сила решение да се извърши по правилата за възобновяване на административно наказателните дела по Закона за административните нарушения и наказания / Обн., ДВ, бр. 92 от 28.11.1969 г., изм., и доп. многократно до бр. 27 от 10.04.2009 г./. Възобновяване на решението от 04.03.08 г. по нахд№ 4085/07 г. на ВРС е възможно на основание правилата и по реда и в сроковете по чл. 70- чл. 73 от ЗАНН, което може да се инициира пред и разгледа от съответния апелативен съд, по предложение от съответния апелативен прокурор. В случая, това е Варненският апелативен съд. При тези съображения, ВКС макар и да констатира нарушение на процесуални правила, в атакувания акт, отстраняването им е извън правомощията на ВКС, поради което остави без разглеждане касационната жалба в частта й срещу решението от 04.03.08 г. по нахд№ 4085/07 г. на ВРС, като НЕДОПУСТИМА. Частната касационна жалба в частта й срещу определението от 10.12.09 г. по внохд№ 1514/09 г. на Варненския окръжен съд е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С определение № 926/23.04.08 г. по нахд№ 4085 на ВРС, подадената срещу решението от 04.03.08 г. по нахд№ 4085 на ВРС въззивна жалба от майката на подсъдимия К, е върната обратно, съгласно чл. 323, ал. 1, т. 3 НПК, като подадена от лице без представителна власт. Определението за връщането на жалбата е обжалвано с частна жалба с вх. № 20427/21.10.09 г. пред Варненския ОС от адвокат В служебен защитник на подсъдимия К, с искане за отмяна и за придвижване делото пред ВОС за образуване въззивно производство по жалбата срещу решението. При проверката ВКС установи, че крайните изводи на въззивната инстанция при проверката на обжалваното по този ред определение, са правилни. С определението от 10.12.09 г. по внахд№ 1514/09 г. на Варненския окръжен съд съдът правилно е прекратил производството по делото. Макар и с оскъдни мотиви, крайният извод е верен. Вярно е, че жалбата на адвокат В е процесуално недопустима. Видно е че тя е подадена с вх. № 20427/ на 21.10.09 г. във Варненския ОС лично от адвокат А, която е подписала жалбата. В материалите по дело № 1514/09 г. на ВОС, което е образувано на основание тази жалба, както и в материалите по прекратеното с определение № 648/13.09.09 г. внахд№ 916/09 г. на ВОС, за администрирането й по чл. 321 и чл. 323 НПК на поредната жалба на подсъдимия срещу решението по нахд№ 4085/07 г. на ВРС подадена на 09.07.09 г., не се съдържа акт на съда- определение, за назначаването на адвокат В за служебен защитник на подсъдимия. Защитата по назначение изисква изричен акт на съда за назначаването й. Поради това, въпреки че е определена съгласно писмо изх. № 4745/21.08.09 г., приложено на л. 17 по внахд№ 916/09 г. на ВОС за служебен защитник на подсъдимия, по негово по искане / спр. л. 10-11 и л. 19 от внахд№ 916/09 г. на ВОС/, съдът не е постановил определение за назначаването й за служебен защитник на подсъдимия А, на основание чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК, както изисква законът. Следователно жалбата вх. № 20427/ на 21.10.09 г., изготвена от адвокат А е от лице, което няма представителна власт по делото да защитава и представлява интересите на подсъдимия А Защитникът е лицето, което встъпва в процеса, за да отстоява законните права и интереси на обвиняемия /подсъдимия. Встъпването му може да бъде по два начина: чрез пълномощие или по назначение с определение на съда /респ. с акт на органа, осъществяващ ръководството в конкретния процесуален стадий/. От този момент и занапред, това лице придобива качеството на защитник. Дори да бъде назначена занапред, това няма да направи правно валидна подадената жалба с обратна сила, защото назначението няма обратно действие. Затова и частната жалба срещу определението на първостепенния съд е подадена от лице без представителна власт. Поради процесуалните въпроси, засегнати в жалбата, ВКС намира за необходимо да изтъкне, че същият недостатък- липса на представителна власт се съдържа и в жалбата с вх. № Ж-13/25.03.08 г. срещу решението по нахд№ 4085/07 г. на ВРС от майката на подсъдимия -, която не е надлежно упълномощена от подсъдимия да го представлява в процеса и следователно, не е имала право на жалба срещу постановеното по делото решение. Предвидената в чл. 91, ал. 2 НПК възможност, защитник на подсъдимия да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия /подсъдимия, е изключение от въведеното в първата алинея на същия чл. правило, че защитникът в процеса трябва да бъде лице с адвокатска професия/ спр. чл. 91, ал. 1 НПК/. Но и в единия и в другия случай, за да бъде валидно представляван, подсъдимият трябва да упълномощи процесуалният си представител в писмена форма, с полагане на подписите им в пълномощното, независимо дали упълномощеното лице е лице с адвокатска професия или е роднина по чл. 91, ал. 2 НПК. Упълномощаването може да бъде оформено и в съдебния протокол по реда на чл. 93, ал. 4 НПК. По реда на чл. 323, ал. 1, т. 3 НПК / спр. л. 39/, с разпореждане от 26.03.08 г., ВРС е дал надлежни указания / спр. разпореждането на съдията-докладчик от 26.03.08 г./ на Й. А., в 7-дн. срок да представи пълномощно от подсъдимия А. Тези указания не са изпълнени. Приложените по делото документи за упълномощаването на Й. А. от сина й Кр. А., съдържат данни за предоставянето й на мандат за извършване на някои правни действия по други производства /спр. л. 40 и л. 43/, но не по конкретното нахд№ 4085/07 г. на ВРС . Представеното пълномощно на л. 40 не съдържа упълномощаване на Й. А. от сина й по това дело, а предоставяне право на достъп до книжа и право да упълномощава адвокати по други производства, но не по нахд№ 4085/07 г. на ВРС . Вместо надлежно пълномощно, А. е депозирала на 31.03.08 г. втора жалба вх. № 5071/31.03.08 г. срещу същото решение, към която също липсва пълномощно от подсъдимия . В пункт 4 на "декларация" от подс. А. с дата 28.03.08 г. /спр. л. 43 от дело/ А. е получила мандат "да взима копия от делото и да наема адвокати" /вж. л. 43/, но не и да представлява лично подсъдимия, в който смисъл са извършените от нея действия - подадените жалби, които освен друго, са със срочен характер. Обективно, няма данни А. да е упълномощила адвокат, който да защитава интересите на А. по нахд№ 4085/07 г. на ВРС. Следователно правилно първостепенният съд е приел в определение № 926/23.04.08 г.. по нахд№ 4085 на ВРС за връщане на жалбата срещу решението, че жалбата е подадена от лице без право на жалба, при липса на представителна власт от лицето имащо това право. Не се споделят изводите на ВОС в определението по внахд№ 1514/09 на ВОС, че жалбата на адвокат А е просрочена. От съобщението до подсъдимия на стр. 39 в горепосоченото дело, А. е бил уведомен за пръв път относно постановеното определение № 926/23.04.08 г. по нахд№ 4085 на ВРС, с което е върната въззивната жалба срещу решението по нахд№ 4085 на ВРС, едва на 08.10.09 г.. Видно от датата на подаване във ВОС на процесната жалба - 21.10.09 г., тя формално е в законния 15-дн. срок по чл. 323, ал. 2 НПК. Но както ВКС посочи по- горе в мотивите, жалбата на адвокат А е недопустима на друго основание - подадена е от лице без право на жалба поради липса на представителна власт от подсъдимия. Съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 и вр. с чл. 346, т. 4 НПК, ВКС на РБ, трето н. о., в настоящият състав