Решение № 3222 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1870/2016 г.

Решение № 3222 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1870/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за регулиране на съобщенията- С. (КРС) срещу Решение № 537 от 07.01. 2016 г., постановено по административно дело № 531/2015 г. на Административен съд - В. Т. (АС В. Т. ) в ЧАСТТА, с която същата e осъдена да заплати сумата от 450 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснато процесуално нарушение, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е кредитирал показанията на тримата свидетели. Намира, че по делото не е установено, че евентуално претърпените неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление (НП), т. е. не е доказана причинната връзка. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваните части и да се постанови друго, с което изцяло да се отхвърлят предявените искове. Претендира се и присъждане на разноски за двете инстанции. Касационният жалбоподател Комисия за регулиране на съобщенията - С., в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Мутафчиев поддържа оспорването и моли да се постанови решение, което да уважи изцяло касационната жалба и отмени първоинстанционното решение в обжалваните части, като изцяло отхвърли като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди. О. М. К. Маринов в подадения писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Посочва, че НП се е отразило неблагоприятно върху работата, което се изразява в намаляване на клиантелата на фирмата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на КРС. С. за правилен изводът на съда, че на ответника са причинени неимуществени вреди вследствие издаване на отмененото наказателно постановление. Намира, че размерът на причинените неимуществени вреди е съобразен с критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Предвид изложеното, иска да се остави в сила оспореното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба на КРС е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от адв. П. П. в качеството му на пълномощник на М. М. против КРС- гр. С., с която в условията на кумулативно обективно съединяване са предявени искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 980 лева- заплатени адвокатски хонорари, и неимуществени вреди в размер общо на 1 500 лева, причинени от отменено от съда като незаконосъобразно НП № 174/14.11.2014 г. на Председателя на КРС, с което на ищеца е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 5000 лв. С Решение № 537 от 07.01. 2016 г., постановено по адм. дело № 531/2015 г. на Административен съд- гр. В. Търново е ОСЪДЕНА Комисия за регулиране на съобщенията- гр. С. да заплати на М. К. М. сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 174/14.11.2014 г., издадено от Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията- гр. С. и е ОТХВЪРЛЕН предявения иск в останалата му част, до размера на претендираната сума от 1 500 лв., като неоснователен и недоказан. Наред с това е ОТХВЪРЛЕН предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против КРС за претърпени имуществени вреди в размер на 980 лева, представляващи платен адвокатски хонорар по НАХД № 3122/2014 г. по описа на Районен съд В. Т. и КНАХД 10170/2015 г. по описа на Административен съд В. Т., като неоснователен и недоказан. На следващо място е ОСЪДЕНА Комисия за регулиране на съобщенията- гр. С. да заплати на лицето разноски по делото в размер на 134,35 лв. (сто тридесет и четири лева и тридесет и пет стотинки). В съдебния акт се посочва, че с Решение № 201/25.03.2015 г. на РС В. Т. е отменено като незаконосъобразно НП № 174/14.11.2014 г. на Председателя на КРС, с което на ЕТ "А.-М.- М. К." с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В. Търново, ул. "С. Р." .№..., за нарушение по чл. 324, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 79 от Закона за електронните съобщения и на основание чл. 324, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 336 вр. чл. 79 от същия закон му е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева. Така постановеното решение е обжалвано пред АС В. Т., който е оставил същото в сила с Решение № 191/26.05. 2015 г. по КНАХД № 10170/2015 г. С това според решаващият съд е доказана първата от визираните по-горе предпоставки- отменен като незаконосъобразен акт. Приема за несъмнено, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява еднозначно единствено, че издаването на отмененото НП се е отразило негативно на ищеца и същият е изпитвал притеснение и напрежение от образуването на административнонаказателното производство до приключването му. Относно размерът на причинените неимуществени вреди, от решаващия съд се счита, че в случая по справедливост следва да се присъди сума за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на 450 лв, като в останалата част над 450 лв. до 1500 лв. исковата претенция следва да се отхвърли. Решението в осъдителна част, която се обжалва е НЕПРАВИЛНО, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Решението в отхвърлителната част не е обжалвано, съответно не е предмет на настоящото съдебно производство и е влязло в законна сила В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен акт, издаден в резултат на административна дейност. Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. По делото е установено, че с Решение № 201/25.03.2015 г. на РС В. Т. е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 174/14.11.2014 г. на Председателя на КРС. Т. постановеното решение е оставено в сила с Решение № 191/26.05.2015 г. по КНАХД № 10170/2015 г. на АС В. Т.. Правилно съдът е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен административен акт. Първоинстанционният съд, обаче неправилно е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на КРС по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради отменено НП. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен акт, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него. В случая не са налице всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Когато се преценяват условията, при които е отменено НП, трябва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе пълно и главно доказване на твърдените факти. В случая не е налице доказана причинена неимуществена вреда, която да е пряка последица от отмененото НП. Исковата претенция е предявена в резултат на отменено наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция на едноличен търговец. Предявеният иск по ЗОДОВ е от физическото лице управител на този търговец. Споделят се изводите на решаващия съд за неоснователност и неотносимост на заявените от лицето вреди, представляващи болки и страдания, изтърпени от ищеца в качеството му на таксиметров шофьор, поради намаляване на клиентите. Обосновано от АС В. Т. се счита, че доказаността на загубата на клиенти и евентуални пропуснати ползи от упражняването на таксиметрова дейност, не е необходимо да бъде обсъждана, тъй като такива последици, нямат характера на неимуществени вреди, а представляват имуществени такива, каквито не се претендират в настоящото дело. Настоящият съдебен състав счита, че твърдяното притеснение по отношение на клиентите е свързано с търговската дейност на предприятието на ЕТ и няма пряка и непосредствена връзка с физическото лице. Освен това наложеното наказание предвижда имуществена санкция за едноличния търговец, но не го лишава, нито го ограничава от възможността да извършва превоз на пътници. От друга страна настоящият състав не споделя изводът на АС В. Т. за частична основателност на претенцията за неимуществени вреди. Неправилно от административния съд се приема, че предвид показанията на свидетелите са доказани, вреди представляващи негативни емоции, напрежение и притеснение, които се явяват пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Не се установява по- продължителен период по приключването на посочените съдебни производства за отмяната на НП, надвишаващ значително обичайния такъв. Не са ангажирани безспорни и категорични доказателства за това, че е налице състояние на лицето, което прехвърля прага на притеснения, обичайни при провеждането на съдебни производства. Приобщените доказателства в тяхната съвкупност сочат, че не се доказват конкретни преживявания, които да обусловят обезвреда по реда на ЗОДОВ. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. При упражняването на стопанска дейност физическото лице действа не в лично качество, а в качеството на регистриран търговец. Търговското предприятие е съвкупност от права и задължения с паричен еквивалент. Вредите, които търпи се отразяват в патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен еквивалент. Затова и вредите, които търпи търговеца във връзка със създадените от него търговски отношения, настъпват за търговското предприятие. Физическото лице необосновано претендира обезщетяване на неимуществени вреди, поради незаконосъобразен акт, издаден срещу едноличния търговец. Ищецът не е адресат на отмененото наказателно постановление, нито е бил страна в проведеното съдебно производство, което е приключило с неговата отмяна. Решението в осъдителната част е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Последица от липсата на доказване на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърляне на иска. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,