Решение № 15514 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9803/2013 г.

Решение № 15514 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9803/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Централна експертна лекарска комисия към Медицински институт на МВР - гр. София срещу решение № 2978 от 07.05.2013 г., постановено по адм. дело № 5209/2012 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът Михаил Иванов Иванов, чрез депозирано до съда писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил медицинско удостоверение № 75/47 от 18.04.2012 г. на Михаил Иванов, с което Централната експертна лекарска комисия при Медицинския институт на Министерство на вътрешните работи е определила претърпяната от последния трудова злополука на работното му място като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т. е. като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК. Съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените от него указания. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй катo претърпяната от Михаил Иванов увреда неправилно е била квалифицирана като лека телесна повреда. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че на 13.12.2011 г. при изпълнение на служебните му задължения като полицай към I РПУ при ОД на МВР - Варна, по време на благотворителен турнир по футбол, Михаил Иванов е получил травма на дясната ръка. При първоначален и последващ преглед в спешно отделение към МБАЛ "Св. Анна" - Варна му е поставена диагноза: "Луксация на проксималната интерфалагеална става на V пръст на дясна ръка. Лезия на колатералния латерален лигамент на същата става. " В оспореното медицинско удостоверение № 75/47 от 18.04.2012 г., подписано от председателя на ЦЕЛК към МИ на МВР е прието, че изкълчването на малкия пръст в областта на проксималната интерфалангеална става със скъсване на страничния лигамент на ставата е вследствие на насрещен удар на пръста с твърд предмет, което е наложило носенето на имобилизация на пръста за срок от 20 дни, провеждане на физиотерапия и рехабилитация, без нарушаване на основаната функция на ръката (хващането) и е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. ЦЕЛК е квалифицирала увреждането на Михаил Иванов като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК. Не се спори по правомощието на ЦЕЛК като орган към МВР, произтичащо от разпоредбата на чл. 134, ал. 2 от ЗМВР - да изготвя медицински заключения за здравословното състояние на служителите на МВР, като издават разрешения и дават експертни заключения (чл. 137, ал. 2 от ЗМВР). Тези актове на Централната експертна лекарска комисия са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 3 от Административния кодекс и подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по предвидения ред в чл. 145 от АПК. За упражняване на правомощието си по чл. 255, ал. 3 от ЗМВР при определяне на вида на причинената телесна повреда ЦЕЛК следва правилно да констатира характера и степента на увреждането на освидетелстваното лице, вкл. настъпилите усложнения на състоянието му и да установи съответствието им със законоустановените в НК критерии, разграничаващи лека, средна или тежка телесна повреда. Правният интерес на Михаил Иванов от оспорване на издаденото медицинско удостоверение се базира на разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, според която на служителите в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения да се изплаща еднократно обезщетение в размер на 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. Административен съд София - град е изследвал правната характеристика на този индивидуален административен акт и прилагайки служебното начало по чл. 168, ал. 1 от АПК е преценил законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК. За изясняване на спорните въпроси по делото е била назначена съдебно - медицинска експертиза. Вещото лице д-р Димитър Каменов - съдебен експерт телесно здраве е констатирал травматичния характер на увредата с медико - биологична характеристика на трайно (повече от 30 дни) затрудняване на движенията (функцията) на десния горен крайник; възстановителният период е определен на около 2 месеца заедно с провежданото раздвижване на ставата, която е останала видимо оточна, деформирана и с улнарна девиация на двете дистални фаланги от около 15 градуса намален е и анатомично възможния обем на движение на ставата (сгъване), поради което юмручният захват на V пръст е непълен. Дадена е прогноза, че описаното състояние ще остане дефинитивно. Касационният жалбоподател е възразил, че заключенията на вещото лице са изградени въз основа на костно изображение от рентгенова снимка, която обективно не може да бъде свързана с лицето Михаил Иванов. В съдебното заседание пред първоинстанционния съд експертът е посочил, че свързва рентгенограмата с лицето Михаил Иванов и, че не името, а датата на образното изследване е трудно четлива. Заключението на СМЕ не е било своевременно оспорено. Оспорването на заключението на вещото лице може да бъде направено докато трае изслушването (чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК). Поради това съдът го е кредитирал и е основал изводите си на установените факти в него, дадени на базата на специалните знания на вещото лице. Страната, ако не е билa съгласна със заключението на вещото лице е следвало да задава въпроси, да иска допълването му или да го оспори, но пред първоинстанционният съд. Касационното производство не е такова за поправяне на пропуските на страните, особено дължащите се на процесуалното им бездействие. За да отмени оспорения акт като постановен в нарушение на материалния закон, административният съд е приел, че има несъответствие на изводите на административния орган с разпоредбата на чл. 129 от НК досежно причиненото изкълчване на ставата на ръката. Съгласно заключението на вещото лице е налице травматичен характер на увредата и последвалото от нея затрудняване на движенията на крайника за повече от 30 дни, изискващо възстановителен период с продължителност около два месеца. Това състояние предполага постоянно разстройство на здравето, което по своя характер не е опасно за живота, но обуславя наличие хипотезата на чл. 129 от НК за средна телесна повреда. Съдът е цитирал и трайната практика на Върховния съд на Република България във връзка с Постановление № 3/1979 г. на Пленума на ВС. Съгласно т. 10 от същото затрудняването по смисъла на закона представлява ограничаване възможността на крайниците да извършват движение в пълен обем. В обсега на това увреждане влиза не само затруднението на крайника, но и свързаните с него кости на таза, мускулите, сухожилията и други части, които вземат участие при нормалното и свободно извършване на движението. Уврежданията са съставомерни по чл. 129, ал. 2 от НК, когато затрудняването има практическа стойност, а такава е налице при частична загуба или при възникване на затруднения в извършване на основаната функция на крайника поради счупване или пукване на кости, изкълчване на стави и др. Административният орган не е изяснил изцяло релевантните за спора факти и не е обсъдил всички доказателства, свързани с полученото увреждане и това е опорочило крайния му извод относно вида на получената телесна повреда. Данните за наличие на средна телесна повреда се изясняват и установяват по - конкретно в хода на съдебния процес, поради което правилно съдът е отменил оспореното медицинско удостоверение, като издадено в противоречие с материалния закон. Не са налице касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 600 лв. за адвокатска защита, видно от приложеното към отговора на касационната жалба пълномощно на адв. Деведжиева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,