Решение № 4501 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1313/2012 г.

Решение № 4501 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1313/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к РДНСК, Южен централен район, срещу решение № 699/29.12.2011 г., постановено по адм. д. № 764/2011 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Петя Алексиева Вачева от гр. Пазарджик срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-135/14.04.2011 г. на н-к РДНСК, Южен централен район. Ответникът, Петя Алексиева Вачева от гр. Пазарджик и Йорданка Алексиева Делигьозова от гр. София, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пазарджик, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Петя Алексиева Вачева, Заповед № ДК-02-ЮЦР-135/14.04.2011 г. на н-к РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незакон строеж "вилна сграда и помощни сгради", находящ се в Държавен горски фонд /ДГФ/, отдел 289, "4" по ЛУП на местност "Слъвчева поляна" /защитена местност/, яз. "Широка поляна", землище гр. Батак. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ПР на ЗУТ, изпълнен без строителни книжа, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, като и че за него е неприложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Приел, че описаният строеж в заповедта по параметри не отговаря на съществуващия на място, както и по местоположение, което води до невъзможност идентифицирането му, както и волята на административния орган относно премахването му, поради което заповедта е незаконосъобразна. Решението е неправилно. По делото няма спор, че процесната вилна сграда и помощни сгради, представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ПР на ЗУТ, които са изградени без да са издавани строителни книжа, без одобрен ПУП към момента на изграждането му и към момента на издаване на процесната заповед. Установено е също така, че строежът е изграден в ДГФ, отдел 289, "4" по ЛУП на местност "Слъвчева поляна" /защитена местност/, яз. "Широка поляна", землище гр. Батак, както и че е собствен на жалбоподателката Вачева и заинтересуваното лице Делигьозова, като последната не е обжалвала заповедта. При тези релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът правилно е приел, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, както и че за същия е неприложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Съдът необосновано е приел, че строежът не е идентифициран по параметри и по местоположение, поради което и волята на административния орган е неясна. Изводите му в тази насока не кореспондират на установените факти и обстоятелства. Няма никакъв спор къде се намира сградата, като е посочено, именно, че е в ДГФ, отдел 289, "4" по ЛУП на местност "Слъвчева поляна" /защитена местност/, яз. "Широка поляна", землище гр. Батак, описано е от какво се състои, посочените в заповедта параметри са указателни и не се различават съществено от тези по заключението на вещото лице, установени на самото място. Предмет на заповедта е премахването на незаконния строеж, за който е установено, че няма издавани строителни книжа, както и че за терена не е одобряван ПУП и застроително решение, спрямо които се установява дали строежът е търпим. Освен това строежът е индивидуализиран и няма никакъв спор по отношение на това, кой е той и къде се намира, както и чия собственост е. Заповедта за одобряване на кадастралната карта и регистри е издадена на 12.04.20.11 г., а процесната заповед - на 14.04.2011 г., поради което тя не е била влязла в сила към момента на издаването на процесната заповед и административният орган не е бил длъжен да се съобрази с нея и посочи идентификационния номер на имота, в който строежът се намира, още повече, че и без посочването му строежът е индивидуализиран по начин, който не би създал затруднение при изпълнението на заповедта. Като се има предвид изложеното заповедта е законосъобразна, издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Като е приел обратното съдът е постановил необоснован и при неправилно прилагане на материалния закон съдебен акт, поради което са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението следва да се отмени и се постанови решение по същество, с което жалбата срещу заповедта се отхвърли като неоснователна. На жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за касационната инстанция, като няма искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за първата инстанция. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 1 АПК