Решение № 109 от 18.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 39/2010 г.

Решение № 109 от 18.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 39/2010 г., III н. о., НК, докладчик Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители и граждански ищци срещу решение № 179/30.11.2009 г. постановено от Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 248/2009 г., с което е потвърдена присъдата на Шуменския окръжен съд от 12.06.2009 г. по н. о. х. д. № 230/2009 г. От съдържанието на жалбата могат да се изведат две от касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК - допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 14, ал. 1 НПК, тъй като не са обсъдени всички обстоятелства свързани с прилагане института на условното осъждане, а обсъдените относно "разумния срок" са тълкувани превратно. Изложени са множество доводи за явната несправедливост на наказанието с отлагането изтърпяването на наказанието, свързани с подценената висока степен на обществена опасност на деянието, както и нарушение на чл. 36 НК, относно целите на наказанието, в аспекта на генералната превенция. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, с указание за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и отмяна на условното отлагане изтърпяване на наказанието. В жалбата са развити доводи срещу размера на присъдените обезщетения и е направено искане за увеличаването им от ВКС. Пред касационната инстанция от двамата жалбоподатели, редовно призовани се явява само Д. Х., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и искания. Отрича влошени отношения между пострадалия и неговите наследници - граждански ищци. Повереникът им, адвокат Ж, редовно призован, не се явява. Подсъдимият Р. М., редовно призован, също не се явява. Представлява го служебно назначеният з. от САК, адвокат М. Същата пледира жалбата да не се уважава, с позоваване на аргументите изложени в мотивната част на съдебните актове от предходните инстанции. Прокурорът дава заключение за оставяне в сила на въззивното решение в наказателната част и изменение в гражданско осъдителната, с увеличаване на присъдените обезщетени на жалбоподателката Б. В. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е основателна. С цитираната присъда, подсъдимият Р е признат за виновен в това, че на 20.10.2005 г., в с. К., обл. Шумен, при управление на лек автомобил марка "Москвич", в нарушение на правилата по Закона за движение по пътищата - чл. 70, ал. 1, по непредпазливост причинил смъртта на В. Х. В., на 83 години, като деянието е извършено в пияно състояние и подсъдимият избягал от местопроизшествието - прест. по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и 4, б. "б" НК, във вр. с чл. 343, ал., б. "в" НК. На основание чл. 54 НК, му е наложено минимално предвиденото наказание лишаване от свобода, в размер на три години, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от четири години. На основание чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години. Осъден е да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди на съпругата на пострадалия - Б. В., в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 22.10.2005 г., както и на синовете му - Д. и Х. Х. по 1 000 лева, ведно със законната лихва от същата дата. На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият е осъден да заплати направените разходи по делото. Първостепенният съд пропуснал да го осъди да заплати съответната държавна такса, което следва да стори допълнително по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. По жалба на подсъдимия и въззивна жалба на частните обвинители и граждански ищци, Варненският апелативен съд постановил решение с което потвърдил присъдата на ШОС. По доводите за допуснато нарушение на процесуалните правила: При проверката по делото се установи, че въззивният съд не е отговорил на доводите на повереника на частните обвинители относно неправилното приложение на условното осъждане, поради това, че първоинстанционният съд е надценил смекчаващите отговорността обстоятелства и е подценил отегчаващите. Наистина, наличието на две квалифициращи обстоятелства включени в правната квалификация на деянието, миналото осъждане, въпреки настъпилата реабилитация, значително надвишаване на алкохолното съдържание в кръвта на подсъдимия /1,92 промила/ от определеното в практиката 0,5 промила, както и установените данни за продължаване на употребата на алкохол същата вечер, въпреки съзнанието за причиненото произшествие, при което е пострадал възрастен човек, са обстоятелства, които значително завишават обществената опасност на дееца. В резултат на подценяването или необсъждането на тези обстоятелства, от една с. е допуснато опорочаване при формиране на вътрешното убеждение, относно изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на фактическите положения, съгласно чл. 14, ал. 1 НПК, а от друга е допуснато нарушение по смисъла на чл. 339, ал. 2 НПК, който задължава въззивният съд да отговори с решението си на всички доводи в жалбата, с която е бил сезиран. Тези нарушения са съществени, тъй като са ограничени правата на наследниците на пострадалия, като страни в наказателния процес да получат исканото от тях справедливо наказание за автора на престъплението. Извод за "неразумност на срока" за продължителност на наказателното производство по смисъла на § 6 от ЕКПЧОС, не се съдържа нито в мотивите към присъдата на първата инстанция, нито в съображенията към решението на въззивния съд. В двата съдебни акта има позоваване само на това, че "е изтекъл един дълъг период от извършване на деянието да постановяване на присъдата" /от 2005 до 2009 г./, в контекста на преценката не относно вида и размера на наказанието, а на това налице ли са предпоставките за условно отлагане на изтърпяване на наказанието, с оглед на това ще бъдат ли изпълнени целите на наказанието и по-конкретно целите на специалната превенция. В конкретния случай, не е отчетено, че една от причините за продължителността на досъдебното производство е именно бягството на подсъдимия от мястото на произшествието, неговото поведение след това, по заличаване на следите върху процесния автомобил, необходимостта от събиране на доказателства, първо за авторството и след това за употребеното количество алкохол от дееца, извън общоприетите за установяване на това с техническо средство или изследване на кръвна проба в хипотезата на оставане на извършителя на произшествието на мястото му. При това положение изводът във въззивното решение, за адекватност на приложението на чл. 66 НК, поради "отдалечеността на извършеното деяние" е произволен, тъй като не е съобразен с данните по делото. Посочените до тук обстоятелства налагат извод за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, дало отражение върху прилагането на института на условното осъждане и довело до очевидно несъответствие на отлагането на изтърпяването на наказанието с целите на наказанието по чл. 36 НК, в аспекта както на генералната, така и на специалната превенция. За да се отстранят посочените процесуални нарушения е наложително въззивното решение да се отмени и делото да се върне на Варненския апелативен съд, за ново разглеждане. При новото разглеждане да се преоценят данните по делото за размера на присъдените обезщетения, особено по отношение на преживялата съпруга на пострадалия. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение