Решение № 9224 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15254/2018 г.

Решение № 9224 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15254/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Миронова от [населено място] срещу решение № 5634 от 05.10.2018 г. по адм. дело № 3745 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЗСП/Д-С-КС/1033 от 20.01.2017 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село. Изложеният довод за необоснованост (невярна информация и бланкетност) е относим към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е заповед № ЗСП/Д-С-КС/1033 от 20.01.2017 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Красно село, потвърдена с решение Решение № 22-РД06-0067 от 21.03.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - София – град, с която на В. Миронова от [населено място] е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Отказът е мотивиран с невъзможността да бъде извършена социална анкета, тъй като лицето не е намерено на посочения в молба - декларацията адрес и не се явило за справка. С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел за правилна преценката на административния орган, че не е доказана необходимост от средства за задоволяване на инцидентно възникнали жизненоважни потребности, състоящи се в "адвокатска такса, храна, лекарства, лечебна храна и други". Жалбоподателката е била посетена от социалните работници на декларирания адрес, но не е била намерена. Не се е явила и след поставянето на две уведомления по образец съгласно чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСП. Не е представила документи, от които може да се установи инцидентно възникнала нужда с жизненоважен характер и направени разходи за задоволяването й. Невъзможността да се извърши социална анкета изрично е посочена като основание за отказ за отпускане на социална помощ в нормата на чл. 27, ал. 5 от ППЗСП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Целта на Закона за социално подпомагане (ЗСП) е подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Еднократната социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, която може да се отпуска веднъж годишно, има за предназначение да задоволи инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. Материалноправните предпоставки за отпускане на социални помощи, вкл. и еднократната помощ по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), се установяват в хода на социална анкета, която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация (§ 1, т. 11 от ДР на Закона за социално подпомагане). В разглеждания случай социалните работници са били поставени в невъзможност да извършат социална анкета поради поведението на претендиращата социална помощ, която е отказала всякакво съдействие. Тя не е била открита за проверка в дома й на декларирания настоящ адрес и не се явила в Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село за справка. На основание чл. 27, ал. 5 от ППЗСП, ако след поставяне на второто уведомление лицето не се яви в срок за справка, социалният работник прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета. В изготвения социален доклад са изложени всички известни на социалния работник обстоятелства във връзка със семейното, имуществено и здравословно състояние на заявителката, както и за получаваните от нея доходи от пенсия. Установените от социалните работници обстоятелства не обосновават необходимост от подпомагане с допълнителни средства за покриване на възникнали непредвидени потребности с жизненоважен характер. Като е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на материалния закон и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,