Решение № 1698 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4298/2019 г.

Решение № 1698 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4298/2019 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Караманчев срещу Решение № 1253 от 11.12.2018 г. по адм. дело № 980/2018 г. на Административен съд, София област (АССО). Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Мотивите за отхвърляне на жалбата са формални и не отговарят на действителната фактическа обстановка. Неоснователно съдът не е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел, от които се установяват релевантни за преценката на органа факти. Излага подробно фактите по делото, свързани с наличието на опасност за живота и здравето на жената, с която живее на семейни начала, и неговите. Моли решението да бъде отменено, като бъде отменен и оспореният отказ. Ответникът - Началникът на Районно управление (РУ) – Самоков, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът e отхвърлил жалбата на А. Караманчев срещу отказ, рег. № 338000-4909, от 04.09.2018 г. на началника на РУ – Самоков за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпасите за него. За да постанови този резултат съдът е установил, че с подадено заявление от Караминчев до началника на РУ - Самоков е поискано издаване на разрешение за придобиване на един брой късо огнестрелно оръжие чрез закупуване за самоотбрана. С уточнение на заявлението Караминчев е допълнил, че желае издаването на разрешението за лична самоотбрана, опазване на имуществото и защита на членовете на неговото семейство. След проведено административно производство от началника на РУ - Самоков е издадено обжалваното решение, с което е отказано издаването на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпасите за него. В решението е посочено, че Караминчев има регистрирани криминални прояви - установен е като извършител по ЗМ 577/2002 г. по описа на РУ - Самоков за престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс (НК) и по ЗМ 111/2016 г. по описа на РУ - Златни пясъци за престъпление по чл. 338, ал. 1 НК. Наред с това органът е посочил, че Караманчев не прилага писмени доказателства обосноваващи необходимостта от притежание на късоцевно огнестрелно оръжие. Предвид на изложеното и на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е отказано издаването на разрешение. В хода на първоинстанционното производство, като свидетел е разпитана И. Стефанова. Тя е посочила, че живее с Караманчев на един адрес. От около 13 години е в Управителния съвет на туристическо дружество "Рилски турист" гр. Самоков. Имало е желаещи, които да придобият собственост на дружеството, поради което си е създала много врагове. От 2014 г. са започнали заплахи и по специално от С. Кордев, за който било взето решение да прекратят ползването на обекта, който стопанисва. Не били подавали сигнали и жалби до полицията, тъй като нищо не било предприето по отношение на палежите на двата й автомобила. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля, като е посочил, че те не са конкретни и не се подкрепят от представените доказателства и твърдения на жалбоподателя. При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите разпоредби от ЗОБВВПИ, съдът е достигнал до извод за законосъобразност на административния акт. Приел е, че той е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, при спазване на административно-производствените правила. Наред с това е достигнал до извод, че оспорвания отказ е материално законосъобразен. Съдът е приел, че предвид нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, отсъствието на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение, е основание за постановяване на отказ за издаването му. Посочил е, че в конкретния случай, отсъстват данни в административната преписка, които да обосноват необходимост за жалбоподателя от ползването на огнестрелното оръжие. Нуждата от самоотбрана не е установена. Липсват преки доказателства за естеството на осъществяваната заплаха, както и доказателства за рискове за личната му безопасност. Самата мотивировка на искането сочи на хипотетична и поради това несигурна нужда от защита. Решението е правилно. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното посочено от него основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ (в релевантната към датата на постановяване на отказа редакция) разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. В настоящия случай, като правно основание за постановения отказ е посочена нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Поради това наличието или липсата на регистрирани криминални прояви на Караманчев е ирелевантна за законосъобразността на отказа. В заявлението си до административния орган Караманчев е посочил, че оръжието му е необходимо за лична самоотбрана, опазване на имуществото му, защита на членовете на неговото семейство. Посочените в заявлението обстоятелства не съдържат каквито и да било данни за заплахи и посегателства свързани с живота, здравето и имуществото му и съответно не доказват наличието на основателна причина издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ. Поради това изводът на съда, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането му е правилен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил и доказал основателна причина, обосноваваща необходимост за издаване на исканото разрешително, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Потенциалната нужда на заявителя не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие към момента на упражняване на признатото с този нормативен акт субективно право. Установените в хода на съдебното производство от показанията на свидетеля обстоятелства не са посочени пред административния орган, като основание за издаване на разрешителното. Поради това същите не могат да бъдат взети предвид при преценка законосъобразността на постановения отказ. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати полза на бюджета на ответника сумата от 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,