Решение № 7249 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 845/2020 г.

Решение № 7249 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 845/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба на "Лех 2013" ООД, представлявано от управителя Е. Пунченок, чрез адв. С. Турмаков, против решение № 1657/14.10.2019 г. постановено по адм. дело № 154/2019 г. по описа на Административен съд–Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт №Р-02000217008777-091-001 от 6.08.2018 г. на орган по приходите на ТД на НАП-Бургас, потвърден и изменен с решение № 271 от 14.12.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас, с който са определени задължени по ЗДДС в общ размер на 2 436, 80 лв. и лихва в размер на 757, 84 лв. и задължения по ЗДДФЛ в размер на 98 500 лева и лихва в размер на 164, 18 лв. В жалбата се излагат и развиват доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претенцията е за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за производството. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - Бургас не взема становище по касационната и частната жалба. Подадена е частна жалба от "Лех 2013" ООД, представлявано от управителя Е. Пунченок, чрез адв. С. Турмаков, против протоколно определение от 16.09.2019 г. по адм. д. № 154 от 2019 г. по описа на АС-Бургас, с което е оставено без уважение искането за спиране на производството по делото, предвид висящо наказателно производство по преписка вх. № 389 от 2019 г. по описа на Окръжна прокуратура-Бургас. В срока по чл. 232 от АПК от ответната страна не е постъпило становище по частната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на "Лех 2013" ООД срещу ревизионен акт №Р-02000217008777-091-001 от 6.08.2018 г. на орган по приходите на ТД на НАП-Бургас, потвърден и изменен с решение № 271 от 14.12.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас, с който са определени задължения по ЗДДС в общ размер на 2 436, 80 лв. и лихва в размер на 757, 84 лв. и задължения за данък върху дивидентите за второто тримесечие на 2018 г. в размер на 98 500 лева и лихва в размер на 164, 18 лв. За да отхвърли оспорването административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Спорно по делото е било дали процесната липсваща сума в размер 1 970 000 лв. представлява изплатен дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата. Съдът е анализирал понятието дивидент. Стигнал е до извод, че съгласно легалната дефиниция на понятието дивидент, дадена в § 1, т. 5, б. "в" от ДР на ЗДДФЛ, дивидент е и скритото разпределение на печалба, а по отношение на понятието скрито разпределение на печалба § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ препраща към ЗКПО. Пояснил е, че съгласно § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". Съдът е приел за безспорно установена липсата на парични средства, които според счетоводни данни следва да се намират в касата, същите не са не са използвани като разходи за управление, поради което напълно покриват характерните черти на понятието скрито разпределение на печалба. Приел е, че въпреки наличните писмени доказателства, именно поради липсата на доказателства сумата от 1 970 000 лева да е свързана с осъществяваните от дружеството разходи за управление, сумата е изплатен дивидент под формата на скрито разпределение на печалба през второто тримесечие на 2018 г. и подлежи на облагане като доход по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ с данъчната ставка от 5% по чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ. Според съда правилно са установени и задълженията по ЗДДС. На ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит по фактура № 626/15.10.2014 г., с която е фактуриран аванс за извършена услуга по проектиране на сгради. Съдът е приел за безспорно установено от представените писмени доказателства - банкови извлечения, приемателно-предавателен протокол, извлечения от банкови сметки, вкл. насрещни проверки, че дружеството е упражнило право на данъчен кредит по анулираната фактура, поради което ДК е ползван неправомерно. Решението е правилно. Предмет на спора пред административният съд е ревизионен акт, потвърден с решение на Директора на дирекция "ОДОП" - Бургас, с който на касатора е начислен данък върху дивидентите, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ и за ДДС по ЗДДС за данъчен период 01.06.2015 г. - 30.06.2015 г. Административният съд подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно– счетоводната експертиза е формирал обосновани и законосъобразни правни изводи. Съдът е обсъдил констатациите на органите по приходите относно наличностите в касата на дружеството и представените писмени доказателства и е приел за установено, че следва да се начисли данък върху дивидентите поради установена липса на касова наличност на дружеството. Съдът подробно е анализирал фактите и обстоятелствата, касаещи системно и продължително натрупване на касовите наличности от изтеглени от банкови сметки суми. Същевременно, при наличие на значителни касови наличности, са дадени заеми от съдружниците на дружеството. При установените факти съда аргументирано е приел, че се касае за суми, усвоени от физическите лица - съдружници, които не са отчетени по съответния ред и които представляват скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5 б. а. от ДР на ЗКПО, за което е дължим окончателен данък по чл. 38, ал. 1, т. 2 б. а. ЗДДФЛ. На основание § 1, т. 8 ЗДДФЛ скрито разпределение на печалба по смисъла на този закон е понятието по § 1, т. 5 б. а. от ДР на ЗКПО. Според легалната дефиниция скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б" - доходи от акции и доходи от дялови участия. По смисъла на ЗДДФЛ скритото разпределение на печалба е дивидент - § 1, т. 5 б. в. от ДР на ЗДДФЛ. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 б. а. ЗДДФЛ дивидентите от източник в България в полза на местни лица, се облагат с окончателен данък. В ал. 3 на чл. 38 е предвидено, че окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на начислените суми. Съвкупният анализ на писмените и гласните доказателства, в т. ч. заключението на съдебно-счетоводната експертиза по категоричен начин доказват, че липсват касови наличности и тези липсващи касови наличности не са изразходвани за дейността на дружеството, доколкото не са събрани доказателства за противното, което както правилно е приел първоинстанционният съд е достатъчно да се аргументира скрито разпределение на печалба в размер на липсващата касова наличност и съответно облагане с данък дивиденти. Правилно е приел административният съд, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 626/15.10.2014 г., тъй като е установено че ползваният данъчен кредит е по анулираната фактура и следователно е ползван неправомерно. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал., изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Частната жалба е неоснователна. С обжалваното протоколно определение е оставено без уважение искането за спиране на производството по делото с оглед образувано наказателно производство по преписка с вх. № 389 от 2019 г. по описа на ОП Бургас. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК се изисква наличие на преюдициална връзка между две дела, образувани пред съдилища, решението на едно от които ще има значение за правилното решение на спора по другото дело, производството по което се спира. Настоящият съдебен състав счита, че цитираната разпоредба е неприложима в конкретния случай, тъй като не е налице преюдициалност на образувано производство по преписка с вх. № 389 от 2019 г. по описа на ОП Бургас по отношение на спряното съдебното производство. Съгласно тълкувателно решение № 1/07.05.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС резултатите от проведено административно производство не обвързват наказателното производство и в двете посоки: дори в рамките на административното данъчно производство да не са установени допълнителни данъчни задължения над декларираните от данъчно задълженото лице, разследващите органи могат да приемат, че е налице укриване на данъци и обратното - при установени по административен ред такива задължения, те да не представляват престъпление. В двете производства подлежат на самостоятелно установяване различни факти, като следва да се добави, че установяването на значимите в двете производства факти се извършва с допустимите по ДОПК и НПК съответно доказателства и доказателствени средства. Установяването на задълженията за данъци по чл. 1 и чл. 108 от ДОПК се извършва с ревизионен акт. Как ще приключи наказателното производство висящо пред ОП-Бургас е без значение за решаване на спора за законосъобразността на оспорения пред административния съд ревизионен акт. По изложените съображения, Административен съд-Бургас е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Разноски: Ответникът по делото не претендира разноски поради което такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 на изр. 1 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,