Решение № 6541 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2767/2016 г.

Решение № 6541 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2767/2016 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. Д. от гр. Б. против решение № 20/5.01.2016 г., постановено по адм. дело № 1587/2014 г. по описа на Административен съд гр. Б., с което е отхвърлена жалбата му против експертно решение /ЕР/ № 0396 от заседание № 079 от 25.04.2014 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, специализиран състав по вътрешни болести. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, поради това че съдебно-медицинската експертиза по делото не била пълна. Моли решението да бъде отменено, като бъде признат професионален характер на заболяването му, иска също да бъдат намалени присъдените разноски в полза на другата страна. Изложените в жалбата доводи се определят като твърдения за неправилност на решението поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, които са предвидени като касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Б. е отхвърлена жалбата на Д. Г. Д. против експертно решение № 0396 от заседание № 079 от 25.04.2014 г. на НЕЛК, 2-ри специализиран състав по вътрешни болести. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НЕЛК юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 300 лв. За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че с оспореното пред него ЕР на НЕЛК правилно са определени съществуващите заболявания на жалбоподателя и следващите се за тях проценти трайно намалена работоспособност /ТНР/, както и крайния процент ТНР - 87%. Съдът е посочил, че жалбоподателят не оспорва установените и описани в експертното решение заболявания и определената степен на увреждане в процент, а единствено отказът да бъде признат професионален характер на заболяванията. За да обоснове изводите си по спорния въпрос съдът е обсъдил изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, според което само диагнозите "неврит на слуховите нерви" и "двустранен хумероскапуларен периартрит" могат да бъдат причинени от вредните фактори на работната среда, но съобразно професионалния маршрут на жалбоподателя до 2002 г., както и придружаващите заболявания, същият не страна от професионално заболяване. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с ЕР № 3268 от заседание № 138 от 22.10.2013 г. на ТЕЛК за очни заболявания при МБАЛ "Св. Анна" АД - гр. В., на Д. Г. Д. е определена 77% трайно намалена работоспособност, при водеща диагноза - "инсулинозависим захарен диабет". Това решение е обжалвано от освидетелстваното лице пред НЕЛК, която се е произнесла с решението, което е оспорено пред Административния съд - решение № 0396 от заседание № 079 от 25.04.2014 г. на специализиран състав по вътрешни болести, включващо и становище на специалисти по трудова медицина и професионални болести. С това ЕР на НЕЛК решението на ТЕЛК е отменено по оценка на работоспособността и е потвърдено по останалите поводи, като водещата диагноза е "инсулинозависим захарен диабет" и общо заболяване - "захарен диабет II тип с изчерпани инсулинови резерви; диабетна ретинопатия и полиневропатия; артериална хипертония I ст. мозъчна форма; много лек дискоординационен синдром; състояние след АЛК в двете очи; двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен средна на тежко чуване с възможност за слухопротезиране; спондилоза и остеохондроза на гръбначен стълб с трайни функционални увреждания; състояние след дв. хумероскапуларен периартрит, без ОХД". В мотивите на експертното решение на НЕЛК е прието следното: по вътрешни болести - за захарен диабет II тип, с изчерпани инсулинови резерви, усложнен с диабетна ретинопатия и полиневропатия се определят 70% ТНР по част /ч./ 9, раздел /р./ 1, точка /т./ 2.3 от Нредбата за медицинската експертиза /НМЕ/; по кардиологични болести - за артериална хипертония II стадий, мозъчна форма се определят 20% по ч. 4, р. 6, т. 2; по нервни болести - за много лек дискоординационен синдром се определят 30% ТНР по ч. 7, т. 3.2; по очни болести - за риск от допълнително увреждане на централно и периферно зрение се определят 15% ТНР по ч. 5, р. 8, т. 7; по ортопедични болести - за установения ортопедичен функционален дефицит се определят 20% ТНР по ч. 1, р. 4, т. 4.2. Не са определени проценти ТНР за хирургични болести и за ушни, носни и гърлени болести. В становището на специалистите по трудова медицина и професионални болести е изложено, че във връзка с епикриза № 2880/20.11.1978 г. от НИХПЗ, КПЗ, С. и проследяване в Клиника по отоневрология, ТЕЛК разширена общи заболявания с трудова медицина и професионални заболявания, при I МБАЛ С., № 1894/29.04.2005 г. не приема причинна връзка - професионално заболяване за "централен отоневрологичен синдром; махаловиден нистагъм с неясна етиология". С ЕР № 2332/13.09.2012 г. на ТЕЛК - Общи заболявания - Б., разширен по професионални болести, също не се приема причинна връзка по повод професионално заболяване. Посочено е, че към датата на освидетелстване в НЕЛК няма постъпили нови доказателства на обсъжданото и проследявано заболяване включително - протокол на ДК, нова процедура с бързо известие, протокол на НОИ за проучване на професионално заболяване, въз основа на което ТЕЛК/НЕЛК да постановят с експертно решение съгласно чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 1 и ал. 3 и чл. 7, ал. 1 и 4 от Наредбата за реда за съобщаването, регистрирането, потвърждаването, обжалването и отчитането на професионалните болести. В медицинското експертно досие няма допълнителни документи за изпълнение на професионална трудова дейност с професионален риск за заболяването по анамнестични данни за риск до 2002 г. Направено е заключение, че няма нормативно основание да се обсъжда професионален характер на заболяването "ЦОНС" /централен отоневрологичен синдром/. Крайният процент ТНР, който е определен с ЕР на НЕЛК е 87%, изчислен по Методиката от Приложение № 2 на Наредбата за медицинската експертиза, включително 20 % по р. III. В изслушаното по делото заключение на съдебно - медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р М. Б. А., УНГ-ординатор в Клиника по професионални болести към МБАЛ "Св. И. Р." ЕАД - гр. С., е изложеното, че Д. Г. Д. страда от следните заболявания: захарен диабет II тип с изчерпани инсулинови резерви; диабетна ретинопатия и полиневропатия; артериална хипертония I стадий мозъчна форма; дискоординационен синдром; състояние след АЛК в двете очи; двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен средна на тежко чуване с възможност за слухопротезиране; спондилоза и остеохондроза на гръбначен стълб с трайни функционални увреждания; състояние след двустранен хумероскапуларен периартрит. От тези заболявания само "неврит на слуховите нерви" и "двустранен хумероскапуларен периартрит" могат да бъдат причинени от вредните фактори на работната среда, съгласно Списък на професионалните болести, приет с Постановление № 175/16.07.2008 г., обн. ДВ, бр. 66/25.07.2008 г. Вещото лице е заключило, че като се има предвид професионалния маршрут на Д. Г. Д. - ОТС /общ трудов стаж/ 37 години, като монтьор, ел. техник, кабелджия, поддръжка, до 2002 г., след което не работи, и придружаващите заболявания, същият не страда от професионално заболяване. Заключението на вещото лице не е оспорено отстраните при изслушването му в съдебно заседание на 16.12.2015 г. Следва да се посочи, че въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т.н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага и за чието изясняването е необходимо назначаване на вещо лице. В случая, в съответствие с процесуалните правила на чл. 171, ал. 2 АПК, чл. 195, ал. 1 и 2 и чл. 197, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, първоинстанционният съд правилно е назначил съдебно-медицинска експертиза и е формулирал задачата й, като при определяне на вещото лице се е съобразил с оспорената част от експертното решение на НЕЛК, а именно отказът да се признае професионален характер на заболяване. От съдържанието на заключението, обсъдено в съответствие с изискването по чл. 202 ГПК, вр. чл. 144 АПК с останалите доказателства по делото, се налага извода, че изводите на вещото лице, са обосновани. В заключението подробно са описани документите, въз основа на които са формирани изводите на вещото лице /амбулаторни листи, епикризи, изследвания, експертни решения и др./, заключението е дадено по поставените въпроси, изводите са мотивирани. Предвид това, първоинстанционният съд правилно е възприел изводите на вещото лице, в съответствие с което е достигнал до решаващия извод по съществото на спора за законосъобразност на оспореното експертното решение на НЕЛК. В заключението са потвърдени становищата на НЕЛК както относно съществуващите заболявания на освидетелстваното лице, така и относно липсата на основания за установяване на професионален характер на някое от установените заболявания, включително на двете, за които по принцип е възможно да бъдат причинени от вредните фактори на работната среда, тоест е възможно да бъде установена причинна връзка. Въпреки че жалбоподателят не е оспорил установените заболявания и страдания, тяхното отнасяне /квалифициране/ по съответната отправна точка от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза относно следващия се процент ТНР за всяко от заболяванията, както и крайния процент ТНР, следва да се отбележи, че за всички установени заболявания са дадени такива проценти ТНР, които са в рамките на определения диапазон от проценти ТНР "от.. до" по съответната отправна точка от Приложение № 1. При изчисляване на крайния процент ТНР са спазени изискванията на т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, представляваща Приложение № 2 към чл. 58, ал. 3 НМЕ, според която, когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя, като за основа се взема най-високият процент по съответната отправна точка и ако той не е 100%, към него се прибавят от 5 до 20% от сбора на процентите на останалите увреждания. В случая с ЕР на НЕЛК към процента, определен за водещото заболяване, което е и заболяването с най-висок процент ТНР, са прибавени максималните 20% от сбора от процентите ТНР, определени за останалите заболявания. Правилен е изводът на съда, че при произнасянето на НЕЛК не е допуснато нарушение на изискванията по чл. 62 НМЕР, в резултат на което с оспореното пред съда експертно решение на НЕЛК законосъобразно е определена степента на трайно намалената работоспособност на освидетелстваното лице. Изводът на съда относно липсата на основание за определяне на професионален характер на някое от установените заболявания на жалбоподателя е правилен и съответства на доказателствата по делото. В тази връзка следа да се обърне внимание на обстоятелството, че с две предходни експертни решения на ТЕЛК /за които няма данни или твърдения да са отменени/ е отречен професионален характер на заболяването "ЦОНС", като е прието, че не е налице причинна връзка между увреждането и факторите на работната среда. При новото освидетелстване на лицето, направено с оспореното пред съда ЕР на НЕЛК не са представени нови доказателства, които да обосновават извод за причинна връзка. В оспореното ЕР на НЕЛК изрично е обърнато внимание на обстоятелството, че при наличието на предходно влязло в сила решение за липса на причинна връзка, и липса на основания от вида на визираните в чл. 4, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 и 4 от Наредбата за реда за съобщаването, регистрирането, потвърждаването, обжалването и отчитането на професионалните болести /бързо известие за професионално заболяване по образец, протокол за проучване на професионално заболяване или необходимост от преосвидетелстване при изтекъл срок/ не е налице основание за ново произнасяне по този въпрос. Изложените в касационната жалба доводи за това, че заключението на съдебно-медицинската експертиза не било пълно, по своето естество се определят като твърдения за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствени правила, изразяващо се в приемане на необосновано заключение на вещо лице и неизясняване на релевантни за правния спор факти и обстоятелства. От данните по делото не могат да се направят изводи за такива нарушения от страна на съда. Както се посочи по-горе, съдът е дал указания на жалбоподателя относно доказателствената тежест, формулирал е задачата на съдебната експертиза в съответствие с оспорваната част от експертното решение, назначил е вещо лице, със съответна компетентност, за което е проявил процесуална активност, указал е на вещото лице необходимостта за ползва представените по делото доказателства от медицинското експертно досие на лицето, како и други доказателства по негова преценка, преди това е изискал цялото досие. Жалбоподателят твърди в касационната жалба, че непълнотата на експертизата се изразява в това, че липсва епикриза от 4.12.1978 г., ИЗ № 2880/31753 с диагноза централен отоневрологичен синдром, не било вярно, че има 37 години трудов стаж, тъй като при пенсионирането му през 2014 г. имал 33 години и 5 месеца, не било вярно, че не е работил след 2002 г., тъй като в молбата до Административен съд гр. Б. от 17.12.2015 г. бил описал къде е работил. Съдът счита, че твърдението на жалбоподателя, че посочената епикриза липсва е невярно, същата е обсъдена в предходни експертни решения на органи на медицинската експертиза. Посочените данни в заключението относно общата продължителност на трудовия стаж са без значение за обосноваността на заключението, тъй като решаващият извод за липсата на професионално заболяване не е основан на общата продължителност на стажа. Изложението на жалбоподателя в молбата му до съда от 17.12.2015 г. е направено след приключване на устните състезания по делото и без към него да са приложени никакви доказателства, поради което за съда не е било налице основание да отмени определението си за даване ход на делото по същество за събиране на доказателства и за изясняване на други факти и обстоятелства. Доказателства не се представят и пред настоящата инстанция. Твърдението на касатора за професионален характер на заболяването му не е обосновано с представяне на доказателства или поне с излагане на конкретни фактически твърдения, а е основано на собственото му разбиране за причините на заболяванията му, както и на същността на професионалното заболяване като цяло, което не съответства на приложимите правни норми. Предвид изложеното не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. При извършената служебна проверка на съдебното решение на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът установи, че същото е валидно, тъй като е постановено от законен състав, допустимо е, тъй като е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки и при отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на оспорването, съответно - на съдебното производство. Затова обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и в частта за присъдените разноски. Ответната страна е представлявана от юрисконсулт и искането за присъждане на разноски е неправено своевременно. Същото е дължимо съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК и съгласно тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСК на ВАС. С. правилно го е определил в размер на 300 лв. по чл. 19 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За производството пред настоящата инстанция разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение