Решение № 1324 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8428/2019 г.

Решение № 1324 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8428/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Началник отдел «Оперативни дейности»-Варна в ГД»Фискален контрол» при ЦУ на НАП моли да бъде отменено като неправилно решение № 1009/22.05.2019 г. по адм. дело № 343/2019 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка № 36-ФК/29.01.2019 г. запечатване на търговски обект – количка за пуканки нестационарна, намираща се в гр. Варна, бул. Сливница № 2 /пред Фестивалния комплекс/ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 от ЗДДС за срок от 10 дни. Касаторът поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата против заповедта да бъде отхвърлена и да му бъде присъдена заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба ЕТ "К. - 93-К. Димитров", редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че е доказано извършване на нарушение по чл. 25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – при извършена проверка в протокол от 25.01.2019 г. е установено, че за покупка на две малки пуканки на стойност общо 3 лв не е издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство, както и разлика между отразени продажби във фискалното устройство и фактически налични в касата 23 лв. Според съда заповедта е издадена в нарушение на принципа на съразмерност и в противоречие с целта на закона. Приел е, че налагането на ПАМ не отговаря на целите на закона, запечатването на обекта не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушението, не би отстранило вредните последици от неотчитане на продажбите в касовия апарат, запечатването не е оправдано от предотвратяване на други нарушения от същия вид. Приел е също, че не е доказано да е създадена организация на работа в обекта за укриване на данъчни задължения. Според съда налагането на ПАМ преди да е издадено наказателно постановление за извършеното административно нарушение води до необоснованост на издадената заповед. Издаването на заповедта съставлявала превратно упражняване на власт. От запечатването щели да последват пропуснати приходи за държавата. Приел е също, че мярката е несъразмерна и ще наруши интересите на жалбоподателя в прекалено висока степен, несъразмерна с обществената опасност на извършеното от нарушителя. Изводите са необосновани и незаконосъобразни. Съдът не е обърнал внимание на констатацията в протокола за извършената проверка, че касовата наличност в апарата с фискална памет е 0 лв, от който факт при установена фактическа касова наличност от 23 лв е направен изводът на органите по приходите за незаконосъобразна практика в обекта да не се издават фискални касови бележки за всички извършени продажби. Протоколът за извършената проверка на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК е доказателство за извършените от и пред органа действия и изявления, и установените факти и обстоятелства. При неотразяване на всички продажби в обекта в апарата с фискална памет необосновано съдът е приел, че от запечатването на обекта за държавата ще последва загуба на приходи. По чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС органите по приходите действат в условия на обвързана компетентност и при установено нарушение, както е в случая, са длъжни да наложат предвидената в закона принудителна административна мярка. Налагането на последната не е обвързано от ЗДДС с издаването на наказателно постановление за същото нарушение, както погрешно е приел съдът. Двете производства по чл. 186 от ЗДДС и по ЗАНН за определяне на наказание за извършеното административно нарушение са независими едно от друго във фазата на налагането на принудителната административна мярка и определяне на наказанието. От чл. 187, ал. 4 от ЗДДС не следва обратен извод, както погрешно е приел съдът. Заповедта е достатъчно мотивирана, съдържа фактическите и правни основания за налагане на мярката, има мотиви и относно продължителността на срока на мярката. Законодателят е предвидил прилагане на принудителна административна мярка запечатване на обект във всеки случай на неиздаване на фискална касова бележка за извършена продажба, поради което изложените от съда съображения, че заповедта не отговаря на целите на принудителните административни мерки по чл. 22 от ЗАНН съставляват необоснована критика на закона, която не освобождава съда от задължението да постанови съобразено със закона решение. С наложената мярка запечатване на обект за 10 дни се предотвратява и преустановява възможността на търговеца да извършва нарушения на чл. 118 от ЗДДС като не издава фискални касови бележки за извършените продажби за срок от 10 дни. Неправилен е изводът за несъразмерност на наложената принудителна административна мярка по вид и продължителност. Заповедта е законосъобразна и жалбата срещу нея следваше да бъде отхвърлена от съда. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено отхвърляне на жалбата против заповедта. Касаторът има право на разноски 70 лв за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в минимален размер – 100 лв, както е поискано, а за втората инстанция в размер 150 лв – общо 320 лв разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,