Решение № 5614 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7696/2018 г.

Решение № 5614 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7696/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

"Булгартрансгаз" ЕАД обжалва Решение № 75/19.04.2018 г. по адм. дело № 27/2018 г. на Административен съд – С., отхвърлящо оспорването му на Заповед № 18-158/04.01.2018 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – С., с която е одобрено изменение на кадастралния регистър с промяна в данните за собственост и собствениците за поземлен имот с идентификатор № 67338.103.5.

Ответниците – началникът на СГКК – С. и "Топлофикация С." ЕАД, са на позиция за правилност на решението.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Атакуваната пред административния съд заповед е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР по повод на заявление на "Топлофикация С." ЕАД. Съдържанието на промяната в КР се изразява в записването му, наред с "Булгартрансгаз" ЕАД, като собственик на поземления имот, както и в отразяването на документите, удостоверяващи собствеността и на двете дружества – нотариален акт от 2016 г. за касатора и акт за частна държавна собственост от 1996 г. по отношение на "Топлофикация С." ЕАД.

1. Няма спор по въпроса, че обект на правата и по двата акта за собственост е поземленият имот, данните за който са предмет на одобрената промяна в КР. Наличието на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост за един и същ имот, както е в случая, е основание в кадастралния регистър на недвижимите имоти да се запишат данните за всички лица и документи – чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Произнасянето по евентуален спор за собственост, на какъвто сочи конкуренцията между актовете, легитимиращи страните като титуляри на правото на собственост, не е в компетентността на органа по кадастъра, съответно на административния съд при проверката на административния акт. Затова до разрешаването му наредената промяна в КР, с която всъщност се отстранява съществувала непълнота на данните в регистъра, е извършена законосъобразно – тя съответства на единствената правомерна възможност, с която органът разполага при констатацията, че има повече от един субект с удостоверено вещно право върху имота.

1. Неоснователен е главният довод на оспорващия, с който е аргументирана както жалбата против заповедта, така и касационната жалба – че е допуснато съществено административнопроизводствено нарушение, тъй като изменението на КР не е придружено от скица – проект.

а. При установените от органа факти, действителното правно основание на изменението е чл. 53, ал. 2 ЗКИР, а не възприетите в заповедта разпоредби. Неточната правна квалификация обаче не се отразява на законосъобразността на акта по правния му резултат, след като предпоставките на правомощието с упражненото съдържание са били осъществени.

б. Предназначението на скицата е да отрази промяна на границите на поземления имот и/или очертанията на обектите в него – вж. § 1, т. 15 ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Извършеното изменение на кадастъра се ограничава до записването на данните за собствеността, т. е. съществуващото в кадастъра фактическо положение на границите на имота е запазено. По тази причина изготвянето и одобряването на изменението въз основа на скица е безпредметно – то само би дублирало данните от действащата кадастрална карта.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2 АПК.

б. Въпреки неоснователността на касационната жалба, присъждането на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на ответника "Топлофикация С." ЕАД не е дължимо. Предпоставка за възстановяването на разноските е доказването на факта на тяхното извършване – чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, което включва в себе си и вида на плащането – в брой или по банков път. В първия случай вписването за направеното плащане в договора е достатъчно и има характера на разписка, а във втория плащането трябва да бъде установено със съответните банкови документи – вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС и мотивите към нея.

В договора за правна защита и съдействие от 30.11.2018 г. е отразено, че възнаграждението е платимо по сметка. Доказателства за заплащането му обаче не са ангажирани. От друга страна, искането е направено и несвоевременно – становището, в което то се съдържа, е постъпило в съда след приключването на устните състезания по делото.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение