Решение № 8110 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 413/2017 г.

Решение № 8110 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 413/2017 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на инспектор ПНП-ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, гр. В. Т.", против решение № 388/30.11.2016 г. по адм. д. № 646/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което съдът е отменил приложената принудителна административна мярка (ПАМ) "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" по чл. 171, т. 5, б."б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отхвърли подадената от С. Й. жалба като неоснователна. Претендира разноски. О. С. И. Я. - Й. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С оспорената пред първоинстанционния съд принудителна административна мярка, обективирана в констативен протокол № 2953/19.09.2016 г., съставен от инспектор ПНП-ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, гр. В. Т., на С. И. Я. - Й. е приложена принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство" на основание чл. 171, т. 5, б."б" ЗДвП. В обстоятелствата част на протокола е посочено, че на 19.09.2016 г., в 12.16 часа в град В. Т., на ул. "В. П." е паркиран лек автомобил, марка "Тойота" с рег. № ВТ **** ВН при наличие на пътен знак В27 и допълнителна табела Т17, в нарушение на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр. В. Т.. Констатацията е направена в отсъствие на водача на ППС, заснето е месторазположението на автомобила. Административният орган е разпоредил преместване на паркираното пътно превозно средство без знанието на неговия собственик. Административният съд - В. Т. е приел, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган, в допустима от закона форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът е анализирал в съвкупност писмените и гласни доказателства по делото и, предвид отразеното в констативния протокол и докладна записка от 03.10.2016 г., е приел, че органът е приложил ПАМ за нарушение на първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП - паркиране в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Според съда моторното превозно средство е било паркирано на пътното платно, в лентата за насрещно движение, поради което не се е намирало от лицевата страна на поставения знак В 27 и Т 17. Приел е, че затова не е могъл да бъде възприет от водача, поради което последният не е допуснал нарушение на закона. По тези съображения е отменил оспорената ПАМ като незаконосъобразна. Решението е неправилно. Административният съд - В. Т. правилно е подвел материалния закон към правнорелевантните факти по делото, но е достигнал до погрешен правен извод, че не са доказани предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. С цитираната разпоредба законодателят е въвел няколко хипотези, при реализирането на които се прилага конкретната ПАМ - паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се премества, когато: 1/ е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, 2/ създава опасност или 3/ прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Приложимата разпоредба съдържа три самостоятелни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат ПАМ "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". По делото е безспорно, че противоправното действие на водача попада в първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б"б" ЗДвП. От представения по делото снимков материал е видно, че автомобилът е позициониран в лентата за насрещно движение, до бордюр на тротоар. Съгласно приложената по делото схема пътен знак В 27, придружен с Т 17, е разположен в посоката на движението на ул. "В. П.", след завой вдясно от ул. "Краков". Разпитаният по делото свидетел - съпруг на оспорващата, е посочил, че автомобилът е излязъл на ул. "В. П." от странична улица "Ниш", паркирал е плътно до левия тротоар, като не е могъл да знае съпругата му дали е видяла пътния знак. Касационният съдебен състав приема, че определящо за осъществяване на обективния състав на нарушението е спирането на автомобила в забранен участък, за който наличието на знак В27 презюмира, че спрелите превозни средства затрудняват или пречат на пътното движение, т. е. превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Пътен знак В27 "Забранени са престоят и паркирането" се използва за въвеждане на забрана за престой и/или паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни средства затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават видимостта и широчината на платното за движение. С цитираната правна норма е въведена необоримата презумпция, че на пътните участъци, на които е поставен пътен знак В27, спрелите пътни превозни средства винаги затрудняват или пречат на пътното движение, ограничавайки видимостта и широчината на платното за движение. Чл. 177 от Наредба № 18/2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци гласи, че допълнителна табела Т17 "Табела с текст" се поставя под пътен знак в случаите, когато е необходимо да се изясни или ограничи неговото действие. В случая поставената допълнителна табела изрично указва принудителното преместване на паркиралите в нарушение на пътен знак В27 пътни превозни средства. Поставените знаци, съгласно чл. 10, ал. 1 Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, са валидни за цялата широчина на всички пътни ленти, предназначени за движение в посока, срещуположна на лицевата страна на знака. Ирелевантно в случая е обстоятелството дали водачът е могъл да види лицевата част на забранителния пътен знак или не. От приложените по делото снимки /стр. 28 и стр. 29/ се установява по несъмнен начин, че автомобилът е паркиран след поставен пътен знак, обратно на посоката на движение, а водачът е имал близка видимост, че на място има пътен знак, което е следвало да възприеме и съобрази. Неотносимо за спора е обстоятелството, че водачът е спрял в насрещната лента и не е могъл да види знака. Като е отменил оспорената ПАМ, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което подадената от С. Й. жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд